Гризачи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
поправка |
Редакция без резюме |
||
Ред 39:
[[File:NYC Rat in a Flowerbox by David Shankbone.jpg|thumb|left|[[Сив плъх]] в саксия. Някои гризачи живеят близо до хората.]]
Гризачите са широко разпространени на всички континенти с изключение на [[Антарктида]], както и на повечето острови. Те са единственият разред [[плацентни]], освен [[прилепи]]те, които са достигнали [[Австралия]] и [[Нова Гвинея]] без помощта на човека. Преди интродуцирането им от хора гризачи не са се срещали и в [[Нова Зеландия]] и изолирани острови<ref name="Walker 2003">{{cite book |author=Nowak, R. M. |year=1999 |title=Walker's Mammals of the World |publisher=Johns Hopkins University Press |page=1244 |isbn=0-8018-5789-9}}</ref><ref name="order">{{cite book | title=The Rodent Order | last=Stefoff | first= Rebecca | year=2008 | publisher=Marshall Cavendish | isbn=978-0-7614-3073-5 | pages=62–63, 71–73 | url=https://books.google.com/books?id=7Gle7-L46TYC&pg=PA63 }}</ref>. Гризачите са се присподобили към живот във всички сухоземни местообитания – от ледената тундра (живеят под снежната покривка) до жарките пустини. Някои представителите като например катериците и [[Дървесни бодливи свинчета|дървесните бодливи свинчета]] обитават короните на дърветата, а представители от семейство [[гоферови]], [[туко-туко]], [[слепи кучета]] и други живеят и се хранят почти изцяло в ходове и дупки под земята. Други живеят на повърхността на земята, но изкопават дупки в нея с цел да се скрият от неприятели или да родят и отгледат поколението си. Бобрите и ондатрите пък водят полуводен начин на живот<ref name="MacDonald">{{Cite book|author=Single, G.; Dickman, C. R.; MacDonald, D. W.|contribution=Rodents|year=2001|title=The Encyclopedia of Mammals|edition= 2nd|editor=MacDonald, D. W.|publisher=Oxford University Press|pages=578–587|isbn=978-0-7607-1969-5}}</ref>, но най-добре пригодения за живот във водна среда гричзач е ''[[Crossomys moncktoni]]'' от Нова Гвинея<ref>{{cite journal |author=Helgen, Kristofer M. |year=2005 |title=The amphibious murines of New Guinea (Rodentia, Muridae): the generic status of ''Baiyankamys'' and description of a new species of ''Hydromys'' |journal=Zootaxa |volume=913 |pages=1–20 |issn=1175-5326 }}</ref>. Гризачите процъфтяват и в среди създадени от човешката дейност като селскостопански и жилищни зони<ref>{{cite journal | author=Parshad, V.R. | year=1999 | title=Rodent control in India | journal=Integrated Pest Management Reviews | volume=4 | pages=97–126 | url=http://projects.nri.org/bandicoot/docs/rodent_control_in_india.pdf | doi=10.1023/A:1009622109901}}</ref>.
[[File:American Beaver with dam.JPG|thumb|right|Някои гризачи, като този [[американски бобър]] образуват бентове от дървесина и създават временни езерца и пради тази причина се считат за екосистемни инженери.]]
Въпреки, че някои видове се явяват често срещани вредители за хората, гризачите играят важни екологични роли<ref name="MacDonald" />. Някои гризачи се считат за ключови видове и екосистемни инженери в съответните им местообитания. В [[Големи равнини|Големите равнини]] на [[Северна Америка]] например, дейността на ровене в земята от [[прерийни кученца|прерийните кучета]] играе важна роля в почвената аерация и хранителното преразпределение, повишаване на органичното съдържание на почвата и увеличаване на усвояването и на вода. Те поддържат специфичните тревни местообитания<ref name="JankeMartínez-Estévez2013"/>, като така създават подходящи пасища със специфични и ценни тревни видове към които се придържат [[бизони]] и [[Вилорога антилопа|вилороги антилопи]]
<ref name="Krueger1986">{{cite journal|last1=Krueger|first1=Kirsten|title=Feeding relationships among bison, pronghorn, and prairie dogs: an experimental analysis|journal=Ecology|volume=67|issue=3|year=1986|pages=760–770|issn=0012-9658|doi=10.2307/1937699}}</ref>. Начинът на живот и поведението на прерийните кучета обаче може да бъде и причина за намаляване на биологичното разнообразие благодарение на повишата консумация на определен вид семена както и за разпространението на семената на инвазивни видове растения<ref name="JankeMartínez-Estévez2013">{{cite journal|last1=Janke|first1=Axel|last2=Martínez-Estévez|first2=Lourdes|last3=Balvanera|first3=Patricia|last4=Pacheco|first4=Jesús|last5=Ceballos|first5=Gerardo|title=Prairie dog decline reduces the supply of ecosystem services and leads to desertification of semiarid grasslands|journal=PLOS ONE|volume=8|issue=10|year=2013|pages=e75229|issn=1932-6203|doi=10.1371/journal.pone.0075229}}</ref>. Ровещите в земята гризачи са и разпространители на спори на гъби, които обикновено са в симбионтни взаимоотношения, чрез кореновата система на растения (които обикновено не мотат да се развива без тях). Като такива, гризачите могат да играят роля в поддържането на здрави гори<ref name="PérezCastillo-Guevara2012">{{cite journal|last1=Pérez|first1=Francisco|last2=Castillo-Guevara|first2=Citlalli|last3=Galindo-Flores|first3=Gema|last4=Cuautle|first4=Mariana|last5=Estrada-Torres|first5=Arturo|title=Effect of gut passage by two highland rodents on spore activity and mycorrhiza formation of two species of ectomycorrhizal fungi (''Laccaria trichodermophora'' and ''Suillus tomentosus'')|journal=Botany|volume=90|issue=11|year=2012|pages=1084–1092|issn=1916-2790|doi=10.1139/b2012-086}}</ref>.
В много райони с умерен климат, бобрите играят съществена хидроложка роля. Те изграждат бентове от дървесина и кал като така преграждат реки и потоци и променят тяхното течение<ref>{{cite journal | author=Burchsted, D.; Daniels, M.; Thorson, R.; Vokoun, J. | year=2010 | title=The river discontinuum: applying beaver modifications to baseline conditions for restoration of forested headwaters | journal=BioScience | volume=60 | issue=11 | page=908 | doi=10.1525/bio.2010.60.11.7}}</ref>. Така се появяват нов тип местообитания от влажна зона. Проучване установява, че инженерството на бобрите води до увеличение с 33% на броя на [[Тревисто растение|тревните растителни видове]] в крайречните зони<ref>{{cite journal | author=Wright, J. P.; Jones, C. G.; Flecker, A. S. | year=2002 | title=An ecosystem engineer, the beaver, increases species richness at the landscape scale | journal=Oecologia | volume=132 | issue=1 | pages=96–101 | doi=10.1007/s00442-002-0929-1 | url=http://www.caryinstitute.org/sites/default/files/public/reprints/Wright_et_al_2002_An_ecosystem_Oecologia_132_96-101.pdf}}</ref>. Друго проучване констатира, че бобрите увеличават дивите популации от [[сьомга]]<ref>{{cite journal | author=Kemp, P. S.; Worthington, T. A.; Langford, T. E. l.; Tree, A. R. J.; Gaywood, M. J. | year=2012 | title=Qualitative and quantitative effects of reintroduced beavers on stream fish | journal=Fish and Fisheries | volume=13 | issue=2 |pages=158–181 | doi=10.1111/j.1467-2979.2011.00421.x}}</ref>.
== Физически характеристики ==
| |||