Модест Мусоргски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Removing Link FA template (handled by wikidata) |
Редакция без резюме |
||
Ред 11:
Модест Петрович Мусоргски е роден на 9 ([[нов стил]] - 21) март 1839 година в Торопецки уезд, Псковска губерния. Неговият баща произлиза от стар дворянски род Мусоргски. Модест завършва курс в бивше гвардейско училище, за кратко служи в Преображенския полк, след това в главното инженерно управление в Министерството на държавните имущества и в Държавния контрол.
Музикалните събирания у Балакирев оказват влияние на артистичното развитие на Мусоргски, изяснявайки истинското му призвание и подтиквайки го да обърне внимание на музикалните занимания. Под ръководството на Балакирев Мусоргски чете оркестрови [[партитура|партитури]], запознава се с анализите на музикалните произведения и критическите им оценки.
[[картинка:Modest-Mussorgsky-young.jpg|150п|мини|ляво|Мусоргски като офицер от Преображенския полк]]
По-рано Мусоргски учи пиано при Герк и става добър [[пианист]]. Въпреки че не учи пеене, Мусоргски притежава сравнително красив [[баритон]] и е нелош изпълнител на вокална музика. През 1852 година фирмата Бернард в [[Санкт-Петербург]] издава пиеса на Мусоргски. Композиторът пише две [[Скерца]], от които едното прилага за [[оркестър]] и през 1860 година е изпълнено на концерт на Руското музикално общество, под диригентството на [[Антон Рубинщайн|А. Г. Рубинщайн]].
След това Мусоргски пише няколко романса и се заема с музиката към трагедията на [[Софокъл]] "Едип", която така и не завършва. Само един хор от музиката към "Едип", допълнен в концерта на К. Н. Лядов през 1861 г., е издаден посмъртно сред последните произведения на Мусоргски. За оперната обработка композиторът отначало избира романа на [[Флобер]] "[[Саламбо]]", но скоро оставя работата незавършена, също както и започната музика към сюжета на "[[Женитба]]" от [[Гогол]].
Известност за Мусоргски донася операта му "[[Борис Годунов (опера)|Борис Годунов]]", поставена на сцената на Мариинския театър в Санкт-Петербург през 1874 година. Тя е призната в някои музикални кръгове като образцово произведение. В течение на следващите десет години "Борис Годунов" се качва на сцена 15 пъти и след това се сваля от репертоара. Едва в края на ноември 1896 година "Борис Годунов" отново вижда бял свят, но в малко по-различен вид. Н. А. [[Римски-Корсаков]] поправя, преименува отново и поставя операта на сцената в Голямата зала на музикалното общество (новата сграда на Консерваторията). В нея участват членовете на "Обществото на музикалните събрания". Фирмата Бисел и Ко в Санкт-Петербург пуска по същото време новия клавираусцуг на "Борис Годунов". В предисловието към него Римски-Корсаков изяснява причините, които го подбуждат да се заеме с тази преработка, а именно лошата фактура и оркестрация. В [[Москва]] операта "Борис Годунов" е поставена първо на сцената на Болшой театър през 1888 г.
През 1875 година Мусоргски започва драматичната опера ("народна музикална драма") "Хованщина" ("Ханство", с исторически сюжет, написана по предложение на В. В. Стасов), едновременно работейки и над лирико-комедийната опера "Сорочинская ярмарка" ("Сорочинския панаир", отново по Гогол). Мусоргски почти завършва музиката и текстът към операта "Ханство", но остава незавършена инструменталната партия ѝ. По-късно Римски-Корсаков продължава, напълно завършва и пригодява операта за сцена. Композиторът не успява да завърши и "Сорочинския панаир", над когото са работят впоследствие А. К. Ледков, [[Цезар Кюи|Ц. А. Кюи]], В. Г. Каратигин и други музиканти.
Фирмата Бисел и Ко издава партитурите и клавираусцунга на "Ханство" (1883 г.). През 1886 година операта се изпълнява на сцената на Музикално-драматичния кръг в Санкт-Петербург, под диригентството на С. Ю. [[Холдщайн]], а след това, през 1893 г., на сцената на Кононовската зала в Петербург. Също така при приятеля му Сетов в [[Киев]] през 1892 година.
Ред 25:
Композиторът умира на 16 (стар стил - 28) март 1881 година. Погребан е в [[Тихвинско гробище|Тихвинското гробище]].
През 20-те години на XX век П. А. Лам и [[Борис Асафиев|Б. В. Асафиев]] извършват огромата работа за възстановяването на авторските редакции на Мусоргски, преработени не веднъж от съвременници и наследници в музиката. Д. Д. [[Шостакович]] създава нови оркестрови редакции на оперите "Борис Годунов" (1940 г.) и "Ханство" (1959). Самостоятелният вариант на "Сорочинския панаир" е завършен и оркестрован от В. Я. Шебалин.
През 1968 година в село Наумово (сега Куниински район в Псковска област) се открива Музей-имение на Мусоргски.
Ред 33:
Руският композитор е част от музикалните дейци от края ня XIX, стремящи се към формирания вече [[реализъм]]. Естетическите възгледи на Модест Мусоргски са силно свързани с разцвета на националното самосъзнание от 60-те години на века, с идеите на руските революционни демократи, а през 70-те години и с такива течения в Русия, като [[народничество]]то. Център на неговото творчество е също така народът като "личност, въодушевена от единната идея".
Мусоргски е типично [[Русия|руски]] композитор. Националността му е определяща за музикално-творческото му изразяване.Това проличава в умението му да използва народните мотиви, да извлича същността от музиката, от нейните мелодични, хармонични и ритмически особености, и най-вече в избора му на сюжети, преди всичко от руския живот. Композиторът ненавижда рутината, за него в музиката не съществуват авторитети, не обръща особено внимание и на правилата в музикалната граматика, съзирайки в тях не научни положения, а само съвкупност на композиторски практики от предишни епохи. Навсякъде Мусоргски се отдава на дръзката си фантазия, винаги се стреми към новото. С лекота му се удава хумористичната музика, ето защо той е толкова разнообразен, остроумен и находчив в този [[жанр]].
От друга страна Модест не обича да се задържа върху лирични теми, които трудно му се удават. Композиторът се обръща предимно към селския руски живот, описва колоритните образи от нейните красоти и богатства и едва там намира за себе си дълбокото-драматично музикално изражение на тежката, безизходна мъка, прикрита под външния хумор.
Ред 39:
Въпреки че често е обвиняван в небрежност, музикална неграмотност и бездарност, бъдещето показва, че приносът на Мурогски е наистина значим за руската класическа музика. Музикалният език на композитора, който всъщност продължава традициите, очертани от М. И. [[Глинка]] и А. С. [[Даргомижски]], е толкова радикално нов, че много от неговите находки се възприемат и развиват едва през XX век. Това са многопластовата "полифоническа" [[драматургия]] от неговите опери, неговото свободно изразяване в различни форми, далечни от нормите на западноевропейската [[класика]] (в това число от характерната сонатност), а също така неговата [[мелодика]] - естествена, "сътворена от говора", произлизаща от интонациите на руската реч и песни; мелодика, която придобива съответстваща и чувствена форма за всеки индивидуален [[персонаж]]. Също толкова индивидуален е и хармоничният език на Мусоргски, където елементите на класическата [[функционалност]] се съчетават с принципите на народно-песенните ладови характеристики, с импресионистичните практики и с последователността в звучението на експресионистичната планировка.
Като [[симфония|симфонист]] Мусоргски не е добър композитор. Не е добър и в оркестрацията на произведенията, но въпреки това те не са лишени от колоритност и сполучливо разнообразие. Това се дължи най-вече на неумението и нежеланието на Модест да завършва тематичните си материали и музикалните си идеи във типичните за XIX век форми, което пък е характерно едва за следващият век.
Творческите открития и новаторството на Мусоргски в областта на музикалната декламация и хармонията привличат вниманието на [[Клод Дебюси]], [[Морис Равел]] и други композитори. Влияние оказва върху почти всички значителни композитори на XX век, в това число С. С. [[Прокофиев]], И. Ф. [[Стравински]], Д. Д. [[Шостакович]], Л. [[
== Основни произведения ==
Ред 69:
'''За пиано''':
* Картини от една изложба - 1874 (приложение за оркестър от М. [[Равел]] - 1922)
'''За хор и оркестър''':
Ред 87:
* циклите "Детска"(1872), "Без слънце"(1865), "Песни и пляски за смъртта"(1875-77)
* песни и романси върху текстове от Н. А. [[Некрасов]], [[Алексей Константинович Толстой|А. К. Толстой]], Т. Г. [[Тарас Шевченко|Шевченко]], [[Алексей Колцов|А. В. Колцов]], други поети и върху собствени текстове, както записи и обработка на народни песни
| |||