|
== Личности ==
{{основна|Кривопаланчани}}
В 19 и началото на 20 век с.[[Крива паланка ]] е със смесено турско-българско население. Водач на българските възрожденски борби в Паланечко и представител на Първия български църковно-народен събор е поп [[Георги Паланецки]]. Едни от известните кривопаланци са дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация [[Александър Димитраков]], член на Централния ѝ комитет, и [[Манасий Лучански]]. От Паланка е и видният български писател [[Димитър Хаджилиев]]. Сред македонците по националност се открояват имената на югославския политик и учен [[Борис Арсов]], режисьора и сценарист [[Кирил Ценевски]], министрите [[Ненад Новковски]] и [[Мери Младеновска-Георгиевска]]. ▼'''Яким - сам войвода от Крива паланка.'''
В китните дерби на [[Осогово|Осоговската планина]], на запад от „[[Велбъждски проход|Деве баир]]”, където малка река лъкатуши, с бедни къщички, накацали по двата и бряга, се намира с.[[Крива паланка]].В горния край на грдчето, на левия бряг на рекета в двукатна къща е живял скромно и тих човек – '''Петър''' живял от (1780 - 1860гг), с двамата си сина – '''Величко''' и '''Яким'''.Двама сина на един баща, но различни по характер.Докато '''Величко''' бил добродушен, хрисим и домосед, то '''Яким''' бил буен, непокорен, много честолюблив и често с дни отсъствал от къщи.И в този отдалечен и затътен в планината край, турските золуми нямали край.Често се чувало из Паланка за ограбване, отвличане и убийство.Не оставали обаче всички золуми ненаказани.Често се говорело с гордост и за отмъщение, като тихомълком, от уста на уста се споменавало за името на '''Яким-сам войвода'''.
В долния край на Паланка, в конака, между турците, най – известен бил ''онбашията'', който освен със своята жестокост се славил и със своите доспехи, особено с красивия си ятаган, когото наричал „''отмъстител''”.Една тъмна нощ, онбашията бил намерен посечен, не ограбен, но без "''ятагана"''.
'''Краят на войводата.'''
През пролетта на 1860 година '''Яким''', връщайки се от манастира „''[[Осоговски манастир|Свети Яким]]''” или както е известни сега [[Осоговски манастир|"''Осоговски манастир'']]" в [[Осогово|Осоговската планина]], над [[Крива паланка|с.Крива паланка]], срещнал по пътя едно заптие, което което се изпречило на пътя му и го поитал къде е ходил.Без думи, '''Яким''' му отговорил с боздуган по главата, а той продължил пътя си към къщи.След известно време заптието се съвзело и отищло в конака в Паланка и съобщил за случаят.Къщата на '''Петър''' била веднага обсадена и след предупреждението към '''Яким''' да се предаде и последвалото мълчание, турците започнали да изкъртват вратата.Подалата се през изкъртената врата чалма, веднага увиснала след удар с ''ятаган''.Малко след това '''Яким''' минава през оджака на покрива, скача и изчезва в тъмната нощ по посока на [[Жидилово|с.Жидилово]] и с.[[Гюешево]].По – късно, след около един месец от гр.[[Кюстендил]] '''Яким''' пище писмо до конака в Паланка и нарежда дословно: „На ........... в 14 часа ще чакам в [[Гюешево|с.Гюешево]] да ми доведете жената.Ако не я доведете, .................. ще се върна!”.
На определената дата, точно в 14 часа, две заптиета довели жена му '''Ана''', но когато наближили на около 50 метра, вдигнал ръка да спрат и поитал – „Биха лии те?”.След последвалия отрицателен отговор, той взел жена си и заминал за [[Кюстендил]], където се настанил в центъра на града в близост до „''[[Дервиш баня (Кюстендил)|Дервиш баня]]''”.
На дядо '''Яким''', баба '''Ана''' родила 13 деца от които останали само три - '''Йордан''', '''Стоян''' (за да се задържи) и последната 13-та поред '''Веска'''.
Последните си години дядо '''Яким''' посветил на събиране на помощ от съседните села за изграждането на храма „''[[Свети Мина (Кюстендил, 1859)|Света Мина]]''”
Така синът на дядо Петър – Яким, поставил началото на фамилията ЯКИМОВИ, която закърмена първо в дебрите на [[Осогово|Осоговската планина]] – [[Крива паланка|с.Крива паланка]], се установява в [[Кюстендил|гр.Кюстендил]], където растейки и размножавайки се излезе от гр.[[Кюстендил]] в гр.[[Белово]], гр.[[София]], гр.[[Дупница]] и гр.[[Варна|Варна.]]
[[Файл:Ятагана на дядо Яким.jpg|мини|225x225пкс|Ятагана на дядо Яким.]]
'''Ятагана'''
''Ятагана'' на онбашията който е взел ( дядо Яким) е реликва на фамилията Якимови.
ЯТАГАНА - стоманен с красива дръжка от слонова кост и червени камъни.
НОЖНИЦАТА - от кожа и метал в златен цвят,завършващ на върха с метална глава на орел.
П.С. ''Ятагана'' се намира в '''Георги Якимов''' - гр.[[Варна]] и се пази като реликва.
<nowiki>*</nowiki> * *
▲В 19 и началото на 20 век с.[[Крива паланка]] е със смесено турско-българско население. Водач на българските възрожденски борби в Паланечко и представител на Първия български църковно-народен събор е поп [[Георги Паланецки]]. Едни от известните кривопаланци са дейците на Вътрешната македоно-одринска революционна организация [[Александър Димитраков]], член на Централния ѝ комитет, и [[Манасий Лучански]]. От Паланка е и видният български писател [[Димитър Хаджилиев]]. Сред македонците по националност се открояват имената на югославския политик и учен [[Борис Арсов]], режисьора и сценарист [[Кирил Ценевски]], министрите [[Ненад Новковски]] и [[Мери Младеновска-Георгиевска]].
== Външни препратки ==
| 