Разлика между версии на „Виетнамска война“

219 байта изтрити ,  преди 4 години
редакция без резюме
м (вследствие се пише слято)
| картинка = Файл:VietnamMural.jpg
| описание =
| период = [[1955]]  [[1975]]
| място = [[Югоизточна Азия]]
| причина =
| сила2 = 420 000 (1968)
| жертви1 = Юж. Виетнам – 1&nbsp;250&nbsp;000+<br />САЩ – 58&nbsp;226<br />'''Ранени:''' 153&nbsp;303 (US)
| жертви2 = По приблизителни данни: 1&nbsp;100&nbsp;000 <br />'''Ранени:''' 600&nbsp;000 <br /> Цивилни: 2–42 – 4 млн. души
}}
 
По време на [[Втората световна война]], френската администрация се договаря с [[Япония]] за това, японците да получат достъп до стратегическите ресурси на Виетнам при запазване на колониалния административен апарат на Франция. Това споразумение действа до [[1944]] г., когато Япония със силата на оръжията установява пълен контрол над френските владения (това е свързано с усложнението на стратегическата обстановка на [[Тихоокеанска война|Тихоокеански театър на военните действия]]) за Япония. През септември [[1945]] г. Япония капитулира. Виетмин се възползва от временното безвластие, за да превземе Ханой и други ключови градове на страната с помощта на току-що сформираните военни части, начело с [[Во Нгуен Зиап]]. На [[2 септември]] 1945 г., Хо Ши Мин провъзгласява създаването на независимата [[Демократична република Виетнам]].
 
Франция отказва да признае независимостта на [[колония]]та си. Тя прехвърля в Индокитай експедиционен корпус, който през есента на 1945 г. възстановява контрола на колониалната администрация в южната част на Виетнам. После последват преговори, които са използвани от двете страни (и Виетмин, и Франция) най-вече за нарастване на военните си сили. Въпреки постигнатите договорености за начина на предоставяне на независимост на Виетнам, през декември 1946 г. Франция започва [[Индокитайска война|колониална война във Виетнам]]. Френската армия не успява да се справи с партизанското движение. От 1950 г. САЩ започват да оказват военна помощ на френските войски във Виетнам. В течение на следващите четири години (1950- – 1954) военната помощ на САЩ е на стойност от 3 милиарда долара.<ref name="Vietnam">[http://www.historyplace.com/unitedstates/vietnam/index-1945.html The Vietnam War]</ref> През същата година обаче и Виетмин започва да получава военна помощ от [[Китай]]. Към 1954 г. ситуацията за френските сили на практика е безнадеждна. Войната във Виетнам е крайно непопулярна в самата Франция. По това време САЩ вече заплащат 80% от стойността и&#768;.<ref name="Vietnam"/> Последният удар за колониалните амбиции на Франция в Индокитай става тежкото поражение в [[Битка при Диен Биен Фу|битката при Диен Биен Фу]]. През юли 1954 г. са сключени [[Женевски споразумения|Женевските споразумения]], които слагат край на осемгодишната война.
 
== Разделяне на Виетнам и начало на войната ==
Съгласно Женевските споразумения, територията на Виетнам е временно разделена по 17-ия паралел (където е създадена [[демилитаризирана зона]]) на две части. [[Северен Виетнам]] преминава под контрола на Виетмин, и съответно става територия на Демократична република Виетнам. [[Южен Виетнам]] остава под властта на назначената от французите местна администрация. В южната част на власт се намира профренско настроеният император [[Бао Дай]]. Съединението на страната се предполага да се осъществи след всеобщи свободни избори, които трябва да се състоят не по-късно от средата на [[1956]] г.
 
По това време започва рязко да нараства ролята на САЩ във виетнамските работи. След победата на комунистите в Китай, администрацията на САЩ разглежда събитията във Виетнам като част от комунистическата експанзия в региона и започва да оказва военна помощ на Франция. След Женевските споразумения, САЩ поемат курс на замяна на Франция, в качеството на противовес на комунистическите сили във Виетнам. Американската администрация отправя предложение на [[Нго Дин Дием]], премиер-министър на Южен Виетнам. На 16 юли [[1955]] г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам.<ref>{{cite journal|doi=10.1111/j.1467-7709.2006.00573.x|title=Staging Democracy: South Vietnam's 1955 Referendum to Depose Bao Dai|first=Jessica|last=Chapman|journal=[[Diplomatic History]]|year=2006|volume=30|issue=4|month=September|pages=671–703671 – 703}}</ref> През октомври същата година, той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.
[[Файл:Ngo Dinh Diem at Washington – ARC 542189.gif|right|thumb|250px|Президентът на САЩ [[Дуайт Айзенхауер]] се среща с [[Нго Дин Дием]] на вашингтонското летище. Май 1957 г.]]
 
По това време започва рязко да нараства ролята на САЩ във виетнамските работи. След победата на комунистите в Китай, администрацията на САЩ разглежда събитията във Виетнам като част от комунистическата експанзия в региона и започва да оказва военна помощ на Франция. След Женевските споразумения, САЩ поемат курс на замяна на Франция, в качеството на противовес на комунистическите сили във Виетнам. Американската администрация отправя предложение на [[Нго Дин Дием]], премиер-министър на Южен Виетнам. На 16 юли [[1955]] г., Дием заявява, че Южен Виетнам няма да изпълнява Женевските споразумения, всеобщи избори няма да има, и че е необходимо да се създаде антикомунистическа държава във Южен Виетнам.<ref>{{cite journal|doi=10.1111/j.1467-7709.2006.00573.x|title=Staging Democracy: South Vietnam's 1955 Referendum to Depose Bao Dai|first=Jessica|last=Chapman|journal=[[Diplomatic History]]|year=2006|volume=30|issue=4|month=September|pages=671–703}}</ref> През октомври същата година, той провежда референдум, на който е поставен въпроса да остане ли Южен Виетнам монархия или да стане република. Дием обявява, че според резултатите от референдума, монархията се отменя и се провъзгласява за първия президент на Република Виетнам.
 
Дием еднолично взима множество важни държавни решения. На държавни длъжности той назначава свои роднини (например, брат му [[Нго Дин Ню]] оглавява тайната полиция) или хора, които са му лично предани. Една от грубите грешки на Дием е премахването на селското [[самоуправление]], което нарушава многовековните виетнамски традиции. Подобна политика предизвиква протести сред местното население, и правителството на Дием бързо губи популярност.
Сменилата Дием военна [[хунта]] се оказва политически нестабилна. В продължение на следващата година и половина в [[Сайгон]] на всеки няколко месеца е извършван друг преврат. Южно-виетнамската армия се оказва въвлечена в политическа борба, което позволява на партизаните от Виетконг да разширят контролираните от тях територии.
 
Брой на американските военнослужещи в Южен Виетнам до официалното въвеждане на войски<ref>[http://www.americanwarlibrary.com/vietnam/vwatl.htm Vietnam War Allied Troop Levels 1960- – 73]</ref>
* 1959 г. – 760
* 1960 г. – 900
Общо към края на 1964 г. на юг са прехвърлени повече от 24 хиляди северовиетнамски военнослужещи.
 
=== Увеличаване на американската намеса (1964- – 1965 г.) ===
[[Файл:North Vietnamese P-4 under fire from USS Maddox (2 August 1964).jpg|thumb|250px|Северовиетнамски катер бяга от огъня на разрушителя „Мадокс“ в боя на 2 август 1964 г.]]
[[Файл:DaNangMarch61965.jpg|thumb|250px|Войници от 3-ти батальон на 9-ти полк на морската пехота дебаркират в района на Дананг. 8 март 1965 г.]]
Първото голямо сражение с участието на сухопътни сили на САЩ е през август 1965 г. (операция „[[Операция Starlite|Starlite]]“), в тактическата зона на Първи корпус. През есента протичат още няколко сражения, най-значителното от които е [[Битка в долината Иа Дранг|битката в долината Иа Дранг]] през ноември, в която от двете страни участват сили с еквивалент на дивизия.
 
=== Настъпление на съюзниците (1965- – 1967 г.) ===
[[Файл:Vietcongsuspect.jpg|thumb|250px|Американски морски пехотинец конвоира виетнамец, заподозрян в принадлежност към Виетконг. Района на Дананг, август 1965 г.]]
От средата на 1965 до средата на 1969 г. силите на САЩ провеждат няколко мащабни настъпателни операции в Южен Виетнам, с цел да открият и унищожат големите подразделения и части на Виетконг и северо-виетнамската армия. Тази стратегия ''[[намери и унищожи]]'' е разработена от главнокомандващият американските сили през този период – генерал [[Уилям Уестморланд]], който разглежда войната по традиционния дотогава начин – като бойни действия между големи сили.
Значителен размах придобива [[партизанска война|партизанската война]]. Основната задача на американските сили срещу партизаните е осигуряването на безопасността на столицата Сайгон, което изисква откриването и унищожаването на противника на далечните подстъпи на града. Американските 1-ва и 25-та пехотни дивизии са заети с тази задача на запад и северозапад от града, особено във [[Военна зона C]] на камбоджанската граница. Води се и борба с партизаните в „[[Железен триъгълник|железния триъгълник]]“ и [[Военна зона D]]. Източно от Сайгон, в провинция Фуоктуй, е базиран австралийския военен контингент, а на юг от града – основната част на американската 9-та пехотна дивизия.
 
През 1965—19661965 – 1966 г., силите на САЩ провеждат операции по установяване на контрол над важните линии за комуникация в този район, особено над път №13, минаващ от Сайгон на северозапад към камбоджанската граница до Локнин. От края на 1966 г. се провеждат мащабни операции против районите на базиране на противника (операциите „[[операция Attleboro|Attleboro]]“, „[[операция Cedar Falls|Cedar Falls]]“ и „[[операция Junction City|Junction City]]“).
 
По такъв начин, основните противници в делтата на Меконг са правителствената армия и Виетконг. Изобилстващата с гори, реки и канали местност, голямата гъстота на населението и огромните оризови насаждения правят района идеален за партизанска война, предоставяйки на партизаните укрития, източник за попълване с жива сила и продоволствие.
{{основна|Офанзива Тет}}
[[Файл:Vietnamdem.jpg|thumb|250px|Активисти на антивоенното движение и военна полиция. [[Вашингтон (окръг Колумбия)|Вашингтон]], октомври 1967 г.]]
Операциите против районите на базиране на [[Виет Конг]] се оказват недостатъчно резултатни. Отказът на президента Линдън Джонсън от частична [[мобилизация]] и свикване на резервисти означава, че попълването на американските войски във Виетнам се осъществява за сметка на доброволци и ограничена [[военна повинност]]. [[Офицер]]ите са длъжни през половината от срока си на служба да командват бойно подразделение; по такъв начин, смяната на командирите в подразделенията е по-честа, отколкото на редовия и сержантския състав. Във Виетнам са изпращани най-подготвените подразделения и най-опитните военнослужещи, което води до отслабването на американските контингенти в [[Западна Германия]], [[Южна Корея]] и други страни. През 1965—19671965 – 1967 г. наличните човешки резерви на армията на САЩ са изчерпани. Така, за сформираната 23-та пехотна дивизия, две от трите и&#768; бригади са спешно прехвърлени във Виетнам, без да имат адекватна подготовка и снаряжение; една от тях (198-ма лека пехотна бригада) дотогава се подготвя за полицейска служба в [[Доминиканска република|Доминиканската република]].<ref>Shelby Stanton. The Rise and Fall of an American Army. – Novato, CA: Presidio Press, 1985. – С. 195—196195 – 196.</ref>
 
Надявайки се да преобърне хода на войната, в средата на 1967 г. ръководството на Северен Виетнам започва да планира широко-мащабно настъпление на юг, чиято цел е свалянето на правителството на Нгуен Ван Тху и създаването на политически предпоставки за извеждането на американските войски. За първи път от началото на военните действия удари трябва да се нанесат по големите южно-виетнамски градове. За да отклонят силите на САЩ в отдалечени райони на страната, през есента на 1967 г. северо-виетнамското командване провокира серия от така наречените [[погранични битки]]. През януари 1968 г. големи сили на Северен Виетнам са концентрирани около базата на морската пехота на САЩ в Кесан и започват обсадата и&#768;, което заставя американската страна да усили гарнизона на базата.
В периода март—май силите на съюзниците в Южен Виетнам преминават в контранастъпление. Генерал Уестморланд предполага, че големите загуби на противника му дават възможност да го довърши, и поисква допълнително още 206 хиляди военнослужещи за разширяване на операциите. Поради нарастването на антивоенните настроения обаче, това не може да бъде удовлетворено. Президентът Джонсън дава съгласието си за изпращането на неголямо подкрепление, а на [[31 март]] излиза с обръщение по телевизията към нацията, в което обявява прекратяването на бомбардировките над Северен Виетнам (с изключение на южните части на страната), за намерението си да започне мирни преговори с противника и за решението си да не се кандидатира на следващите президентски избори.
 
=== Деескалация на войната, 1969—19731969 – 1973 г. ===
{{раздел-мъниче}}