Долна Митрополия (община): Разлика между версии

| брой селища = 16

| сайт = http://dolnamitropolia.acstre.com/

Тя е втората по площ (674 814 декара) община в областта. Територията йѝ заема северозападния край на областта, като обхваща част от долините на реките Дунав, Искър и Вит.

Община Долна Митрополия заема територия с типичен умерено-континентален климат. Тук лятото е горещо, а зимата студена. Ниската надморска височина и равнинния характер на релефа на север създава предпоставки за свободно преминаване на въздушни маси от север и северозапад с континентален и океански характер. Най-студеният месец е януари, със средномесечна температура – 0,8°С. Най-топлият месец е юли, със средномесечна температура – 24,8°С. Средната годишна температура в района е 12,36° С. В тази част на Дунавската равнина се проявява една от най – големите за България средногодишни температурни амплитуди - – – 25,2°С.

Територията на община Долна Митрополия се характеризира с висок воден потенциал. В хидрографско отношение територията на общината спада към басейна на р. Дунав и влажните зони по нея. Въпреки, че реката не в непосредствена близост до по-голямата част на общината, тя има изключително важно значение за развитието на стопанството (земеделие, риболов, индустрия, транспорт, туризъм). Откъм воден потенциал общината е облагодетелствана с богата хидрографска мрежа. Нейната територия включва в себе си реките Искър, Вит, Гостилска, язовир Вълчовец и други по-малки микроязовири и водоеми. Водите им се използват за напояване, риболов и добив на инертни материали. Водните площи са заемат общ терен от 15738 дка. В това число реките заемат 12233 дка, язовирите и водоемите - – 1755 дка, останалите са езера, блата и рибарници. Освен гореспоменатите съществуват къси и малки рекички с дъждовно подхранване, които се пълнят основно през пролетта.

Флората на територията на община Долна Митрополия е представена от дървесна храстовидна растителност, пасища и ливади. Общината е сравнително бедна на горски масиви.

Основен природен ресурс, с който общината разполага е почвеното богатство. Почвеното разнообразие е голямо и типично за Дунавската равнина.

В община Долна Митрополия към февруари 2011 год г. има 20 064 жители.

Статистическите данни за коефициента на раждаемост в Община Долна Митрополия показват сравнително постоянно равнище за разлика от другите общини в Плевенска област, където има минимален растеж.

Коефициент на раждаемост - – на 1000 души средногодишно:

Основни отрасли на икономиката в община Долна Митрополия са промишлеността, селското стопанство и услугите. Промишлеността в Общината се определя и е развита в подотраслите: хранително – вкусова и лека промишленост. На територията на Общината са развити транспортът, търговията и услугите. Услугите заемат важно място в местната индустрия, добре развитото земеделско стопанство е ключово за общината.

Промишлените предприятия са интегрирани на основата на селско – стопанското производство – зърненофуражни култури, слънчогледово семе и др.

производство.

Зърнопроизводството е традиционно приоритетно направление. Най-големи площи заемат ечемика, пшеницата, царевицата, слънчогледа и рапицата.

По официално следените икономически индикатрои (дял в създавания от общината брутен вътрешен продукт, принос в пазара на труда, дял в създавания личен и домакински доход) селското стопанство е отрасъл с решаващ принос в местната икономика на общината.

Железопътната мрежа на Общината е с обща дължина 23 км. с 1 брой коловози и 5 броя ЖП гари. Пътническия жп транспорт обслужват 7 селища Долна Митрополия и селата Биволаре, Победа, Божурица, Подем, Рибен и Комарево. Железопътният транспорт извършва и товаро-разтоварна дейност на жп гара Долна Митрополия. ЖП линията обслужва и предприятията в Долна Митрополия – “Звезда”„Звезда“ АД, “Вит”„Вит“ АД, “Българска„Българска захар”захар“ АД.

Естественият воден път по река Дунав, до който Община Долна Митрополия има достъп, е чрез село Байкал. Реката осигурява нормални условия за корабоплаване и за увеличаване на обема и структурата на превозваните товари.

За да отговори на нарасналите изисквания и да бъде конкурентно способна, община Долна Митрополия предвижда да ускори модернизацията и реконструкцията на пристанищните съоръжения в село Байкал, като в плана за развитие се предвижда на пристанището да има товаро - – разтоварителна рампа, зърнобаза и  складови помещения. 

Най - – близкият ферибот на река Дунав се намира на 49 км. от Община Долна Митрополия – Ферибот Никопол в гр. Никопол. Най – близкото гражданско летище е на 159 км. от Община Долна Митрополия – летище София.

'''Населено място'''

гр. Долна Митрополия

гр. Тръстеник

с. Божурица

с. Горна Митрополия

ОУ „Христо Ботев”Ботев“

с. Комарево

ОУ „Климент Охридски”Охридски“

с. Крушовене

ОУ „Христо Смирненски”Смирненски“

с. Ореховица

ОУ „Св.св. Кирил и Методий”Методий“

с. Ставерци

Детските градини в община Долна Митрополия са 8, от които 3 са Обединени детски заведения и 5 Целодневни детски градини. Три от целодневните детски градини функционират с филиали в различни населени места. През учебната 2012/2013 г. в тях се възпитават 560 деца, от които 248 в подготвителни групи, една на 5 и 6- годишна възраст. Самостоятелни подготвителни групи са сформирани в Обединените детски заведения в гр. Долна Митрополия и гр. Тръстеник, в Целодневните детски градини в с. Горна Митрополия и с. Ставерци. За децата от населените места, в които няма детски градини - – с.Победа, с. Славовица и с. Гостиля, е осигурен транспорт до приемащи детски градини.

Здравното обслужване в общината е представено от един медицински център - – „Медицински център I – Долна Митрополия”Митрополия“ ЕООД  -– с общински обхват. Специализираната медицинска помощ се осъществява от квалифицирани медицински кадри. Общината е отдала под наем кабинети на общо практикуващи лекари. Доболничната помощ се осигурява от общопрактикуващи лекари. Лекарските практики са разпределени по населените места на общината по следния начин: 

'''Населено място'''

гр. Долна Митрополия

гр. Тръстеник

с. Божурица

с. Горна Митрополия

с. Комарево и с. Победа

с. Крушовене и с. Байкал

с. Ореховица

с. Ставерци, с. Брегаре, с. Гостиля

с. Славовица

с. Подем

с. Рибен

'''Населено място'''

гр. Долна Митрополия

гр. Тръстеник

с. Божурица

с. Горна Митрополия

с. Комарево

с. Крушовене

с. Ставерци

с. Подем

Здравното обслужване на населението е приоритет на община Долна Митрополия.  Като цяло в община Долна Митрополия е създадена добра организация на здравеопазването. Във всички селища е подсигурена специализирана помощ – амбулаторно и по домовете.

'''Населено място'''

'''НЧ „Пробуда – - 1925г1925 г.”“ '''

с. Байкал

'''НЧ „Пробуда – 1927г1927 г.”“ '''

с. Биволаре

'''НЧ „В.Левски – - 1911г1911 г.”“ '''

с.Божурица

'''НЧ „Христо Ботев- 1924г1924 г.”“ '''

с.Брегаре

'''НЧ „Г.Раковски”Раковски“ '''

с. Гостиля

'''НЧ „Искра – - 1923г1923 г.”“ '''

с. Горна Митрополия

'''НЧ „Просвета – - 1927г1927 г.”“ '''

гр. Долна Митрополия

'''НЧ „Наука – - 1905г1905 г.”“'''

с. Комарево

'''НЧ „Саморазвитие- 1887г1887 г.”“ '''

с. Крушовене

'''НЧ „Отец Паисий”Паисий“'''

с. Ореховица

'''НЧ „Зора – 1990г1990 г.”“ '''

с. Победа

'''НЧ „Пробуда – 1907г1907 г.”“ '''

с. Подем

'''НЧ „Х.Георгиев-1915г1915 г.”“ '''

с. Рибен

'''НЧ „Д.Благоев – 1926г1926 г.”“ '''

с. Славовица

'''НЧ „В.Левски- 1898г1898 г. ”'''

с. Ставерци

'''НЧ „Неофит Рилски- 1872г1872 г.”“ '''

гр. Тръстеник

В Народните читалищата са сформирани самодейни колективи – танцови, певчески, театрални, организират се празненства, конкурси, събирания. Лауреати са на много регионални и национални форуми като Старопланински събор “Балканфолк”„Балканфолк“ Велико Търново, “Копривщица”„Копривщица“ и др. През последните години се наблюдава сериозно увеличение на броя на самодейните състави, което говори за засилен интерес към различните форми на културни дейности.

В общината ежегодно се провежда Общински преглед на художествената самодейност „С музика, песен и танц в сърцата“. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Прегледът има състезателен характер и се осигуряват парични  награди за най – добре изявилите се участници.

НЧ „Васил Левски 1911”1911“ в с. Божурица се утвърждава като ежегоден домакин на празниците на Старата градска песен и “Ромският„Ромският фолклор – песни, танци, музика”музика“. В НЧ „Неофит Рилски”Рилски“ гр. Тръстеник се организира Биенале на детската рисунка. Участници са деца от школи по изобразително изкуство от цялата страна. Времето за провеждане е последната седмица на месец юни. В читалището функционира и детски самодеен театрален колектив.

В НЧ “Отец„Отец Паисий”Паисий“ с. Ореховица ежегодно се провежда празник на любителското творчество „Пеем и танцуваме край Дунава”Дунава“. В него взимат участие самодейните певчески и танцови колективи от читалищата. Празникът няма състезателен характер и ограничения в изявите за участниците

От направените археологически проучвания в общината се разкрива едно богато културно наследство, оставено ни от предците, живели по нашите земи. В някои населени места на общината са открити останки от антични некрополи и  антични селища. В местността Сухия геран, югоизточно от село Божурица са намерени отделни отрязъци от римски път, за който се твърди, че е свързвал Ескус с Филипопол, Карпатите с Бяло море и е минавал през крайпътната антична станция Ад Путеа (днешното село Рибен).

Улпия Ескус eе древноримският град е разположен на изток от село Байкал на 3 км. в местност „Градище“ близо до село Гиген. Античният град е добре проучен и са установени границите му. Разкрити са голяма част от укрепителната система, част от града, разкрити са и монументални  административни и култови сгради, както и главна улица и форума, градската канализация, част от монументалната обществена сграда с отоплителна инсталация-хипокауст. Открита е и мозайка с театрална сцена от комедията „Ахейци“ от Менандър, храмът на богиня Фортуна. Атрактивно за туристите е и музеят с лапидариум в близост до античния град.

'''с. Божурица''' - – Село Божурица е старо, средновековно селище. В турски документи от средата на XV век то е регистрирано като тимар на охраната на Никополската крепост под името Кацамуница: Римски път – м. Сухия геран, Средновековно селище – м. Дръмката, Средновековен некропол – м. Новачане.

'''с. Гостиля''' - – Село Гостиля е заселено през 1890г1890 г. от българи преселници от Банат. Изградено е над старо, късноантично селище: Антично селище – в центъра на селото, Античен некропол – на южния край на селото, Средновековен некропол – до свинарниците.

'''с. Ореховица''' - – Село Ореховица е старо, средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Раховица като тимар към крепостта Хлуник (неустановена за момента крепост в близост до Никопол), като мезра Раховица към зеамета Плевен, като тимар Раховица, който участва във военни походи. Част от село Раховица през същото столетие е причислена към заемета Гиген. Съществуването на селото през следващите столетия – XVI –XVII век е документирано в регистрите за войнуци към каза Нийболу под името Раховче: Антична крепост – Калето, Антично селище – м. Ченгене сарай, Античен каптаж и водопровод – м. Царевец.

'''с. Рибен – Аd putea, Рибене, Рибне – '''Село Рибен е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век като зеамет от хасовете на Никополската крепост под името село Рибене. Съществуването на селището през следващото XVI столетие е документирано в регистрите за войнуци към Нийболу: Праисторическо селище – Такарско, в м. Над езерото, Антична крайпътна станция и крепост – Аd putea, Античен некропол – м. Пукалица, Антично селище – м. Царевец, Античен некропол – м. Царевец, м. Девичина могила, Антично селище – м. Девичина могила, м. Голяма усойна.

'''с. Ставерци''' - – Село Ставерци е старо средновековно селище, документирано под същото име или под името Иставриче и Иставерче в регистрите за войнуци към крепостта Нийболу от XVI-XVII век: Антична крепост Калето, Антично селище, Античен некропол и гробница.

'''гр. Тръстеник''' - – Тръстеник е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век, като тимар под същото име – Тръстеник към крепостта Хлуник (неустановена в близост до Никопол): Антично селище – м. Щърбашки геран, м. Парцелите, Античен некропол – м. Парцелите, м. Четирите могили.

В памет на загиналите при последния бой за Плевен руски войни от 18 пехотен Волгородски полк в Руско – турската освободителна война е издигнат паметник – братска могила намиращ се в гр. Долна Митрополия.

В центровете на гр. Долна Митрополия и село Горна Митрополия е издигнат паметник – обелиск на Пирогов. През 2005г2005 г. е открит в гр. Долна Митрополия паметник на загиналите в Балканската, Междусъюзническата, първата и втората Световни войни.

В село Рибен - – архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912- – 1913 г. и паметна плоча на загиналите от с. Рибен в Първата световна война.

В с. Ставерци, с. Подем, с. Ореховица и град Тръстеник са издигнати  -– архитектурно-скулптурни паметници на загиналите във войните през 1912- – 1913 и 1915- – 1918 г.

Ритуалът „Кьорава кобила”кобила“ е традиционен за град Тръстеник и град Долна Митрополия. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена.

Ритуалът „Кьорава кобила”кобила“ започва в полунощ срещу Иванов ден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата” „кобилата“ и нейните спътници.

* „кобилата”„кобилата“ – дървена конструкция завита с черга, най-често колна, полуподвижна дървена глава ''' '''с хлопка на шията. Под конструкцията се движат двама мъже, обикновено младежи, които изпълняват движения придаващи комедийност на образа.

* '''„'''старец'''”“ – '''мъж облечен в бяло облекло, скъсан кожух, с овчи калпак и широк тъкан пояс, поръсен с брашно и закичен с червено мушкато. Той води кобилата. В ръцете си''' '''държи тояга , с която направлява движенията на кобилата.

* „булка”„булка“ – обикновено това е мъж, по-висок от младоженеца, облечен с булчинска носия;

* „младоженец”„младоженец“ – по-дребен и слаб от булката, който през цялото време твърде комично прави опити да я целуне, гали или бие.

* „поп”„поп“ – чете за здраве, благославя като обилно ръси с вода и венчава младите;

* „доктор” -„доктор“ – лекува болната кобила, а на ред с нея и събралите се хора;

* „магаре”„магаре“ – човек, който носи даровете.

Калушари е езически ритуал, който все още е съхранен на север и на юг от Дунав, където съществуват едни и същи фолклорни форми, коренящи се в насложили се една върху друга древни традиции.  Като продължават своето съществуване в народната култура на румънци и българи, тези форми се трансформират съгласно нуждите на възприелите ги общества. Калушарската дружина е малка временна общност, състояща се от нечетен брой мъже, най-често седем, оглавявани от т.нар. ватафин – фигура, изискваща пълно подчинение на останалите.

Включването в дружината става посредством няколко нива на инициация. На първо място желаещият трябва да бъде преценен от ватафина, който взема под внимание неговите душевни и физически качества. Кандидатът трябва да се ползва с добро име сред съселяните си, да няма склонност към престъпване на моралните норми; освен физически здрав, той трябва да бъде „здрав”„здрав“ по отношение нормите на колективния живот. Тази „чистота”„чистота“ на кандидата е задължителна , защото в своето битие на лечител ще влезе в контакт с опасни сили и всяка слабост би била пагубна за него и за другите. След като е одобрен кандидата приема изпитанието на няколкодневен очистителен пост, след  което в присъствието на стари калушари е „осветен”„осветен“ с вода и специално заклинание изрично от ватафина.

Преди залез слънце дружината се прибира винаги в къща, да не я завари нощта на открито. Дружината се връща срещу Богоявление и отива право в черквата, да и чете свещеника. Който не е четен, щял да полудее.  Калушарите от село Байкал, а и всички групи от Северна България  обикалят през месец май.

Сватбените тържества започвали в събота вечер, неделя и понеделник. Когато сватбата е била със сгодяване, то младоженката я довеждали в неделя със съответните церемонии и тържества. През целия ден булката нямала право да сяда, а трябвало да посреща и изпраща гости. При „неблагополучие”„неблагополучие“ т.е. при нередност при булката (“честността”„честността“ била нещо, на което старите много държали), е имало случаи да отвеждат същата на реката или на кладенеца и да я къпят със студена вода, а на баща ѝ изпращали разводнена ракия в счупено бърде и се искало допълнително руба или зестра в земя.

В края на месец февруари наближава и края на тежката зима. На хората им се искало тя да свърши по-скоро, и за това в навечерието на първи март, бързали да стоплят Баба Марта с буйни огньове, да я укротят, че да не се разфучи и замята едри парцали сняг. Една седмица преди първи март, деца и възрастни се готвят за посрещането и.  Вечерта срещу първи март на всеки кръстопът в селото, хората правят големи клади, и се надпреварват чий огън ще бъде най-голям. Запалването на кладите започва, когато се появи Баба Марта (възрастна жена, облечена в народна носия). Децата запяват песни, а бабата закичва всички с мартенички и раздава домашно приготвени хлебни герданчета, курабийки и царевични пуканки. Народното веселие се провежда под звуците на духовата музика, вият се хора, а празненството продължава до късно през нощта.

Типичен обичай за село Биволаре. Провежда се в някой от понеделниците на март. В по стари времена всяко семейство е отглеждало по 2- – 3 и повече кучета. Те били верен другар на стопаните, пазели къщата, стадата, овцете, пътували с животинския впряг и били навсякъде. Често се случвало някое от кучетата да се изхайлази и да прави бели. Именно тези лоши кучета са заведени за мъмрене на Песи понеделник. Мястото за провеждане на празника е в дясно от кръчмата на Димитър Миков, мястото на сегашната фурна. Участниците в този обичай са облечени в докторски одежди и въоръжени с дървени шашки (дървени ножове), съоръжени със здрав чатал, с който се притиска кучето за главата  и гърба – от съображения за сигурност. Съоръжението за прилагане на санкцията се състои от две върлини, високи 6- – 7 м. долният им край се помества в изкопана дупка около 1- – 1,2 м. широка 30- – 40 см. На горния край са завързвани въжета, които изпъват върлините настрани, а друго средно въже, завързано за двете върлини, равномерно се навива  и в долния край се завързва за предните крака недисциплинираното куче. В следствие на развиването на въжето кучето се върти  на големи обороти. След като се развие окончателно въжето, кучето изхвърча на височина 5- – 6 метра.  Падналите вече кучета се подплашвали допълнително от шума възпроизведен от хлопане по тенекия и се отправяли към дома си. След т.н. кучешки съд, кучетата спирали да правят бели.

Сирни заговезни е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи.  На Сирни заговезни от сутринта , та чак до мръкнало, селото го завладява трескава подготовка. Във всеки дом се „точат”„точат“ и „теглят”„теглят“ баници със сирене, с тиква, саралия баница, пекат се пити, петли. От мъзетата се изнасят кани с вино и ракия. Варят се яйца. Приготвя се бялата халва за „лапане”„лапане“. По-младите и децата изнасят от пометените дворове слама, кочани, тънки дървета и ги струпват на голяма камара на мегдана на селото. Преди да започне вечерята младите се прощават с по-възрастните – свекър, свекърва, брат, сестра, като им целуват ръка и казват : „Ха прощавай …! Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.”“ Възрастните отговарят : „Простено да ти е”е“. Дай ми прошка, ако нещо съм прегрешил пред теб.”“ Възрастните отговарят : „Простено да ти е”е“. След вечерята започва атрактивната част на заговяването. В центъра на стаята на дълъг конец от тавана се завързва парче бяла халва или варено яйце. Започва „лапането”„лапането“. Това е най-веселата част от заговяването за децата. В надпреварата се опитват да уловят парчето бяла халва с уста, без помощта на ръцете. В Подем Сирните заговезни са известни още като „Маскирница”„Маскирница“. Същата нощ възрастни, младежи и деца се предрешват и на групи от по 4- – 5 човека ходят от къща на къща.  Късно през нощта всички се събират на селския площад където лумват огньове. Вярва се, че колкото по-голям е огънят толкова по-защитено ще е селото.  Започва прескачането на огъня, ритуал чрез който хората се отърсват от болестите, бълхите и зимната летаргия. На следващият ден празникът продължава с „Кукеровден ”.  В денят преди Заговезни започва подготовката за Кукеровден. В дома на един от кукерите се събират участниците, за да подготвят маските и костюмите си.  В деня след Заговезни кукерите започват да обикалят селото, приети са във всеки дом. Смята се че с хлопането си прогонват злите духове и зимния студ.  Характерен ритуал за село Подем, който извършват кукерите е т.нар. сеитба.  Един от кукерите в миналото ролята е изпълнявал Бай Коста цара, отмерва с широки крачки лехата, която ще се оре. След това главния арапин (друг от кукерската група) впряга в ралото крава и вол (кукери преоблечени като младоженци)  и започва да оре. След него царя с кринче в ръка хвърля жито и благославя. Всички събрали се на площада се стремят да си вземат от тези зрънца, за да захранят кокошките си, за да снасят повече. След завършване на сеитбата кукерите минават покрай присъстващите с големи пити и подават на всеки къшей, вадят изпод кожите си слама, която стопаните вземат, за д сложат в полозите на кокошките.  Кукерският празник завършва с голямо общоселско тържество.

Празнува се на 6 май. Счита се, че Св. Георги Победоносец е покровител на овцете, и овчарите го честват като свой ден. На Гергьовден болните се извеждат до ливадите да се „окъпят”„окъпят“ в росата , а краставите – в ечемичена нива. Стари и млади се теглят на кантар за здраве и се люлеят на люлки. Рано сутринта младежите отиват в близката гора да наберат върбови клонки и от цветето Гергьовка, които изплитат венче и го поставят на главата на агнето. Агнето се коли върху поставената в средата на къщата синия. Под синията има котел със затоплена вода, в който изтича кръвта на закланото агне. От смесената с кръв вода се замесва хляба за този ден, като върху питката се правят орнаменти от тесто, подобно на Великденските. В по-далечното минало е имало традиция – ненужните вътрешности на агнето да не се дават на кучетата, а да се отнесат и хвърлят в реката. Овчарят потапя ръцете си в кръвта и оставя белези по вратата на къщата и присъстващите  членове на домакинството. Този обичай е известен като „белязване”„белязване“. Опеченото агне се прикадява. Парчетата месо от него и от хляба наречен кошара се разнасят на близки и съседи за здраве на стадото. В миналото стопаните са занасяли агнетата си за прикадяване на Черковището, а след построяването на църквата – в църковния двор. На следващият ден след Гергьовден, на 7 май не се работи, а се празнува за опазване на полските култури от природни бедствия и особено градушки. За целта в полето се принася курбан, известен като Храни поле. В миналото клането на агнетата за курбана се извършвало под Големия бряст, за да изтече кръвта им към корените му, където се криела голяма змия. Самото тържество комаревчени провеждали в миналото на синора до нивата на Марин Пенков, където имало оброчен камък, а по-късно при Черквището. За увековечаване на тази традиция, земеделската дружба поставила през 1921г1921 г. при Черковището оброчен паметник, но впоследствие за него не се полагат грижи.

Благовещение е голям църковен празник утвърден от VII век. Според светото писание на този ден, девет месеца преди раждането на Исус Христос, на Богородица се явява Архангел Гавраил. Той съобщава, че ще стане майка на Божия син. Този ден е свързан с идването на птиците и окончателното пробуждане на пролетта.  Вярва се, че излизат всички змии и гущери, всички самодиви, змейове, вили, русалки и други мистични създания. Голяма част от ритуалите на този ден се изпълняват за предпазване от тези създания. Обичай било в селото през нощта на 25 март да се почистват дворовете и на сутринта да се палят огньове, за да избягат змиите и гущерите. На четирите ъгли на къщата се пали огън, той да пуши и да пречи на змиите да влизат вкъщи. Пукат се пуканки, за да се пукат очите на змиите. Момчетата прескачат огъня, за да им се опърлят краката и да не ги хапят змиите, а момичетата не бива да пипат остри предмети, за да не ги ухапе змия. Най-възрастната жена в семейството взема машата и ръжена и започва да чука, обикаляйки двора  и викайки :”Бягайте“Бягайте змии и гущери, че идват татари и ще ви мерят с кантари”кантари“. Вярва се, че на този ден всичко което се прави е добро, благо, ще има хубав край. Посадено на този ден дърво ще дава сладки плодове. Пчеларите пускат на този ден пчелите от кошерите, за да им е благ медът. На този ден продупчвали ушите на малките момиченца в селото, тъй като се вярва, че раните зарастват по-лесно и болят по-малко на Благовец.  Традиция в селото е на този ден да се яде риба. Жените готвят рибник и изпичат „шарен хляб”хляб“ (две кори тесто, между които се нарежда много лук), задължително се прави  и обредна пита с мед, която се раздава на близки и съседи за здраве и щастие на семейството.