Средновековна българска армия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22:
През [[680]] [[византийци]]те под командването на [[Константин IV]] са разбити в [[битка при Онгъла|битката при Онгъла]] и са принудени да сключат унизителен [[мирен договор]], в който те [[де юре]] признават създаването на българска държава на тяхна бивша [[територия]] и се задължават да плащат годишен [[трибут]].<ref>Петров П. Хр., ''Към въпроса за образуването на първата българска държава'', Славянска филология, V, София, 1963, стр. 89—112</ref>
През [[718]] българската намеса е решаващ фактор за отблъскването на [[араби]]те при втората арабска [[обсада на Константинопол]]. Според съвременници арабите построяват защитни ровове, за да се защитят от нападенията на българската конница в тила им. Въпреки това в решаващата битка през лятото на същата година българите избиват между 20 000 и 32 000 [[араби]].<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' ('Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 26 ISBN 954-427-216-X''</ref>
Освен в битките с [[араби]]те на юг, българите се бият с [[авари]]те на северозапад<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 214 Sofia, 1971, </ref> и [[хазари]]те на североизток. След кървави битки между реките [[Днестър]] и [[Днепър]] хазарската опасност е елиминирана, но основателя на българската държава [[Кан (титла)|кан]] [[Аспарух]] е убит в една от тези битки ок. [[700]] година.<ref>Andreev, J. ''The Bulgarian Khans and Tsars'' (''Balgarskite hanove i tsare'', ''Българските ханове и царе''), Veliko Tarnovo, 1996, p. 19 ISBN 954-427-216-X</ref>
Ред 40:
Когато византийците плащат на [[Русия|руския]] [[княз]] [[Светослав I]] да нападне България през [[968]], [[Петър I]] успява да изпрати само 30,000 войници срещу 60,000-на добре подготвена за плячкосване и грабежи войска.<ref name="Cedrenus: II, p. 383">Cedrenus: II, p. 383</ref> По време на руското нашествие между 968 и [[971]] българите [[де факто]] изгубват контрол над североизточната част от страната, включително и столицата [[Преслав]], а през [[970]] Светослав избива 300 български аристократи, елита на българската нация и армия в [[Силистра]].<ref name=iv/><ref>Драгиев, Ч. ''Детска енциклопедия България: Години на изпитание'', с. 14</ref>
=== Династията на
Падането на североизточните части от [[Първа българска държава|Първата българска държава]] под византийска власт и погубването на военния елит имат жестоки последствия за българската армия,<ref>Божилов, 1979; c. 122</ref> особено откакто по-голямата част от тежката конница, която е основно средство за ранните успехи срещу византийците, е набирана именно от този район. Източници от епохата продължават да споменават съществуването на българската конница, но тя вече е много по-малка на брой и в по-голямата си част е лека кавалерия.<ref>Zlatarski, V. ''[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_2.html History of the Bulgarian state in the Middle Ages]'', p. 600 Sofia, 1971, </ref>
| |||