Ото I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
м Премахнати редакции на 79.100.140.115 (б.), към версия на JamesP |
||
Ред 38:
Отон I значително разширява териториалните граници на държавата — продължава завоеванията на изток, стигайки до р. [[Одер]] и продължавайки традицията, започната от Карл Велики за насилствена християнизация на покореното население. Освен това успява да присъедини [[херцог]]ство [[Лотарингия]] и да принуди [[Дания|датския крал]] да му даде васална клетва. Основната външна заплаха, както и по времето на Хайнрих I Птицелов (911-936), продължават да бъдат маджарите (унгарците). През 955 г. обаче, в [[битка на Лехското поле|битката при р. Лех]] Отон успява да ги разбие и да ги изтласка в земите на днешна Унгария, където те по-късно основават своя държава.
Във владетеля се заражда стремеж към завладяване на Рим и подчиняване на папата. През 951 г. Отон I предприема първия си поход в Италия. Успява да завладее Ломбардия и е коронясан в Павия с желязната корона на лангобардските крале. През 961 г. отново предприема поход в Италия, стигайки до Рим. През 962 г. е коронясан от папа Йоан XII за император, като в замяна Отон признава властта на папата над светските си земи, но самият той е върховният сеньор. Изисква папата да се избира според обичая, но да не се посвещава в длъжност преди да е дал клетва пред императора. Отон I успява дори да получи признание на титлата си от страна на Византия, за което свидетелства бракът между сина му [[
==Характер==
|