Парапсихология: Разлика между версии

От средата на 20 век насам многообразните парапсихологически понятия все по-често се означават с гръцката буква [[пси]], и съответно се налагат изразите пси-явления, пси–феномени, пси-фактор и др.<ref>{{икона|en}}{{cite journal|last=Bem|first=D. J.|coauthors= Honorton, C.|year=1994|title=Does psi exist? Replicable evidence for an anomalous process of information transfer|journal=[[Psychological Bulletin]]|volume=115|pages=4 – 18|doi=10.1037/0033 – 2909.115.1.4}}</ref>

 

[[Британско общество за изследване на психиката]] (Society for Psychical Research) е създадено в Лондон през 1882 г. Създаването на Британското Общество било първото систематично усилие да се организират учени и стипендианти за едно критично продължително изследване на паранормалните феномени. Първите членове на тази организация били философи, стипендианти, учени, учители и политици, като Хенри Сиджуик, [[Артър Балфур]], Уилям Крукс, Руфъс Осгуд Мейсън и Чарлс Ричет.<ref name=Beloff>{{Cite book|last=Beloff |first=John |title=Handbook of parapsychology |publisher=Van Nostrand Reinhold |year=1977 |isbn=0-442-29576-6}}</ref>

 

[[Британско общество за изследване на психиката]] класифицирало предметите си на изследване в няколко области: [[телепатия]], [[хипнотизъм]], [[Карл фон Райхенбах|Феноменът Райхенбах]], странни явления, преследване на духове, и физическите аспекти на [[Спиритуализъм (религия)|Спиритуализма ]] като използване на маса/табла Оуя и появата на материя от незнаен произход, иначе познато като [[материализация]] или [[апорт]](предмет, който се материализира в присъствието на медиум). Едно от първите общи усилия на организацията била ''Статистиката на Халюцинациите'', където се изследвали опитности като видения и халюцинации при разумни здрави хора. Този труд бил първият опит на Британското Общество да направи статистическа оценка на паранормалните феномени, и в резултат публикацията от 1886 г., ''Фантазми на Живите'' днес все още широко се препоръчва и цитира в в литературата по парапсихология. [[Британско общество за изследване на психиката]] се превърнало в модел за създаване на подобни общества в други европейски страни и в САЩ към края на 19 век. Най-много благодарение на поддръжката на психолога [[Уилям Джеймс]], [[Американско общество за изследване на психиката]] (American Society for Psychical Researc) отворило врати в [[Бостън]] през 1885 г.,<ref name="Berger"/> и се преместило в [[Ню Йорк Сити]] през 1905 г. под управлението на Джеймс Х. Хислоп. Британската и Американската организации продължили изследванията си в областта на парапсихологията.<ref>{{Cite book|last=Wooffitt |first=Robin |title=The Language of Mediums and Psychics: The Social Organization of Everyday Miracles |publisher=Ashgate |year=2006 |isbn=0-7546-4202-X}}</ref>

 

[[File:Hudson Thomson Jay.jpg|left|upright|thumb|[[Томсън Джей Хъдсън]] бил Главен Контрольор на Американското Патентно Ведомство и изследовател на Психиката, известен със своите три закона на Психичния феномен, първоначално публикувани през 1893 г.]]

 

 

Райн, заедно с колегата си Карл Зенер, разработил една статистическа система за изследване на екстра-сетивна [[Възприятие|перцепция]]- ЕСП, която включвала субектите да познават какъв символа ще бъде показан от общо 5 възможни, когато се работи със специалните [[Карти на Зенер]] създадени за тази цел. Един процент от правилни познавания (или уцелвания) значително над 20 % бил възприеман като нещо повече от шанс и индикатор за [[психични способности]]. В първата си книга „Екстра-сетивна [[Възприятие|перцепция]]“, с оригинално название: ''ExtraSensory Perception'' от 1934 г., Райн заявява, че след 90,000 изпитания, той усеща че ЕСП е „действително и доказуемо явление“<ref name="Rhine1934">J. B. Rhine (1934). Extra-Sensory Perception. (4th ed.) Branden Publishing Company 1997.</ref>

През 1995 г., на стогодишнината от раждането на Дж. Б. Райн, ''Фондацията за Изследване Природата на Човека'' била преименувана в ''Изследователски Център Райн''. Днес ''Изследователски Център Райн'' е място за изследвания в парапсихологията, заявяващо че „цели да подобри състоянието на човека като създаде едно научно разбиране на тези способности и сетива, които изглежда надминават обикновените ограничения на времето и пространството.“<ref>{{cite web|title=The History of the Rhine Research Center |publisher=Rhine Research Center |url=http://www.rhine.org/f_hist.htm |accessdate=2007-06-29 |archiveurl = http://web.archive.org/web/20070529210149/http://www.rhine.org/f_hist.htm |archivedate = 2007-05-29}}</ref>

 

 

Под ръководството на [[Антропология|антропологът]] Маргарет Мийд, Асоциацията по Парапсихология направила огромна стъпка към развитие в сферата на парапсихологията през 1969 г., когато се присъединила към [[Американската Асоциация за Напредък на Науката]] (ААНН), най-голямата общо-научна общност.<ref>{{Cite book|last=Melton |first=J. G. |title=Parapsychological Association. In Encyclopedia of Occultism & Parapsychology|publisher=[[Thomson Gale]] |year=1996 |isbn=978-0-8103-9487-2}}</ref> през 1979 г., физикът [[Джон Уилър]] казал, че парапсихологията е псевдонаучна и че връзката на ПА с Американската Асоциация за Напредък на Науката трябва да бъде преразгледана.<ref>Wheeler, John Archibald (January 8, 1979). „Drive the Pseudos Out of the Workshop of Science“. New York Review of Books (May 17, 1980).</ref>

|isbn=0-7864-1833-8 |accessdate=2007-07-31}}</ref>

 

 

 

 

През 1985 г. било създадено Председателство на отдел Парапсихология в Департамента по Психология в Университета в Единбург. Робърт Морис, уважаван и опитен парапсихолог от САЩ поема позицията, и със своите колеги изследователи и докторанти прокарал една обширна изследователска програма.<ref>John Beloff. [http://books.google.com.au/books?id=jazrr0cd-VwC&dq=parapsychology:+a+concise+history+book&source=gbs_navlinks_s Parapsychology: A Concise History] Palgrave Macmillan, 1997, p. 155.</ref> След смъртта на проф. Морис през 2004 г. мястото на Председател на отдел Парапсихология остава вакантно.<ref>Adrian Parker.[http://newsvoice.se/2010/05/07/playing-unfair-with parapsychologists: Playing Unfair with Parapsychologists]</ref>

 

 

 

 

От 2007 г. изследванията по парапсихология са представени в около 30 различни страни<ref name=hji/> и голям брой университети по света поддържат академични програми за парапсихологични проучвания. Сред тях са Отдела Кестлер по парапсихология на Университета в Единбург;<ref>{{cite web|url=http://www.koestler-parapsychology.psy.ed.ac.uk/ |title=Koestler Parapsychology Unit|publisher=University of Edinburgh|accessdate=2008-04-10}}</ref> Групата по парапсихологични проучвания на Ливърпулския Университет Хоуп (затворена през Април 2011 г.);<ref>{{cite web|url=http://www.hope.ac.uk/parapsychology-research-group/parapsychology-research-group.html |title=Parapsychology Research Group|publisher=Liverpool Hope University|accessdate=2009-08-18}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.hope.ac.uk/parapsychology-research-group/studying-parapsychology.html |title=Studying Parapsychology |publisher=Liverpool Hope University |accessdate=2009-08-18}}</ref> Проект СОФИА на Университета на Аризона;<ref>{{cite web|url=http://lach.web.arizona.edu/sophia/ |title=The SOPHIA Project|publisher=University of Arizona|accessdate=2007-11-14}}{{dead link|date=March 2012}}</ref> Изследователски отдел „Съзнание и Трансперсонална Психология“ в Ливърпулския Университет Джон Мурс;<ref>{{cite web|date=2007-09-17|url=http://www.ljmu.ac.uk/psychology/80036.htm/ |title=Consciousness and Transpersonal Psychology|publisher=Research Unit of Liverpool John Moores University|accessdate=2007-11-14}}{{dead link|date=March 2012}}</ref> Центъра за изучаване на аномални психологични процеси на Университета в Нортхемптън;<ref>{{cite web|url=http://www2.northampton.ac.uk/portal/page/portal/SocialSciences/sshome/psychology-homepage/research |title=Center for the Study of Anomalous Psychological Processes|publisher=University of Northampton |accessdate=2007-11-14}} {{Dead link|date=October 2010|bot=H3llBot}}</ref> и Отдел за изследване на аномалиите в психологията в Университет Голдсмит Лондон.<ref>{{cite web|url=http://www.goldsmiths.ac.uk/apru/ |title=Anomalistic Psychology Research Unit|publisher=Goldsmiths, University of London |accessdate=2007-11-14}}</ref>

Изследванията в парапсихологията се увеличават от други под-дисциплини на психологията. Тези свързани области включват [[трансперсонална психология]], която изучава трансцендентните (намиращи се извън обсега на човешките възприятия) или духовни аспекти на човешкия ум, и [[Аномалистична психология]], която изследва паранормалните вярвания и субективни преживявания на аномалии в традиционната терминология на психологията.<ref name="Smee"/><ref name=cardenza>{{Cite book|last=Cardena |first=Etzel |title=[[Varieties of Anomalous Experience]]: Examining the Scientific Evidence |publisher=American Psychological Association (APA) |year=2004 |isbn=1-55798-625-8}}</ref>

 

Парапсихолозите изследват и изучават многобройни паранормални феномени, включително, но без да се ограничават в рамките на:

 

Според [[Асоциация по Парапсихология|Асоциацията по Парапсихология]], парапсихолозите не изучават всички паранормални феномени, нито се занимават с [[астрология]], [[НЛО]], [[Голямата стъпка]], [[езичество]], [[вампири]], [[алхимия]], или [[вещерство]].<ref name=faqfile1>{{cite web|url=http://www.parapsych.org/faq_file1.html |title=Parapsychological Association FAQ |accessdate=2007-07-02 |year=1995 |publisher=Parapsychological Association}}</ref>

 

Парапсихолозите използват разнообразие от подходи за изучаването на забележими паранормални феномени. Тези методи включват качествени подходи използвани в традиционната психология, но също и количествени емпирични методологии.

 

Експериментът Ганцфелд ([[Немски език|немски]] „цяло поле“) е една техника използвана да изследва отделни личности за телепатия. Техниката – една форма на умерена загуба на сетива – била разработена за да намали бързо менталния „шум“ при условие на осъществяване на леки немоделирани въздействия към зрението и слуха. Зрението обикновено се изолира като се създаде нежно червена светлина, която бива разпръсквана от половинки на пинк понг топка, разположени върху очите на реципиента. Слуха обикновено се блокира като се пуска [[бял шум]], постоянни или подобни звуци на реципиента. Субектът е седнал в една облегната, удобна позиция за да се минимизира усещането за допир.<ref name="Radin2007">{{Cite book| title=The Conscious Universe: The Scientific Truth of Psychic Phenomena | author=Dean I. Radin | publisher= HarperOne | isbn=0-06-251502-0 | ref=ConsciousUniverse | year=1997}}</ref>

[[File:Ganzfeld.jpg|thumb|left|Участник в [[Експеримент Ганцфелд]], според привържениците му, метода дава доказателства за наличие на телепатия.]]

Но въпреки това данните получени в периода след 1985 г., (която се приема за повратна точка в Ганцфелд експериментите) остават статистически значими и имат много по-голяма тежест в сравнение с първоначалните неточности.<ref name=StormEtAl2010>{{Cite journal| url=http://www.psy.unipd.it/~tressold/cmssimple/uploads/includes/MetaFreeResp010.pdf| journal=Psychological Bulletin| month=July| year=2010| title=Meta-Analysis of Free-Response Studies, 1992 – 2008: Assessing the Noise Reduction Model in Parapsychology| author=Storm, Tressoldi, Di Risio| volume = 138| issue = 4| pages = 471 – 485| accessdate=2010-08-18| pmid=20565164| doi=10.1037/a0019457}}</ref>

 

Експериментите по дистанционно виждане изследват възможността да се добива информация за цел на разстояние, която може да е обект, място или човек, който е скрит за физическото възприятие на „виждащия“ и обикновено се намира на определена дистанция от него. При един вид експерименти по дистанционно виждане е създадена база от няколкостотин снимки. Една от тях бива избирана от трета страна и на случаен принцип за цел в опита. След което тя е поставена отделно на отдалечено място. Субекта в експеримента по дистанционно виждане опитва да скицира или опише по друг начин тази снимка, която е цел на експеримента. Тази процедура се повтаря за редица различни цели. Разработени са много начини за аналитично оценяване на резултатите от този тип експерименти. Един често срещан метод е да се изтегли група от 7 целеви снимки с отговори към тях, да се разбъркат снимки и отговори на случаен принцип, след което да се питат независими съдии да подредят или групират правилните цели с действителните отговори на участниците. Този метод предполага, че ако е имало аномален пренос на информация, отговорите биха кореспондирали по-активно с правилните цели отколкото с несъответстващите цели.

 

</ref>

 

{{Основна| Психокинеза}}

Появата на силни и икономични електронни и компютърни технологии позволила развитието на напълно автоматизирани експерименти, които изучавали възможните взаимодействия между ума и материята. В най-общият експеримент от този тип един истински ''Генератор на Случайни Числа'', който се базира на електронен или [[радиоактивен]] шум, произвежда поток от данни, който бива записван и анализиран от компютърен [[софтуер]]. Един субект се опитва ментално да повлияе на разпределението на случайни числа, обикновено по начин функционално подобен на това да уцелиш повече „ези“ отколкото „тура“ при хвърляне на монета. При експеримента с ''Генератор на Случайни Числа'', гъвкавостта в дизайна може да се комбинира със строг контрол, докато се събира едно огромно количество данни за много кратък период от време. Тази техника е била използвана за да изследва отделни личности за психокинеза и също да проучи възможното влияние от големи групи хора върху ''Генераторите на случайни числа''.<ref name=Dunne85>{{Cite journal|last=Dunne |first=Brenda J. |coauthors=Jahn, Robert G. |title=On the quantum mechanics of consciousness, with application to anomalous phenomena |journal=Foundations of Physics |volume=16 |issue=8 |pages=721 – 772 |year=1985 |url=http://www.springerlink.com/content/vtrr87tg356154r7/ |doi=10.1007/BF00735378|accessdate=2007-07-31 |bibcode=1986FoPh...16..721J}}</ref>

Значителни мета-анализи на базата данни на Генераторите на случайни числа се публикувана на всеки няколко години, от както за първи път информацията за генераторите се появява в журнала ''Основи на Физиката'' през 1986 г.<ref name="Dunne85"/> Основателят на ''Принстънската Лаборатория за Изследване на Инженерни Аномалии'' Робърт Джан и неговата колежка Бренда Дън казват, че по размери установеният ефект във всички случаи е много малък, но постоянен във времето и независим от структурата на експериментите, и като резултат формира едно цялостна статистически значима разлика. Най-скорошният мета-анализ по [[психокинеза]] беше отпечатан в ''Психологически Бюлетин'' – американско академично издание („Psychological Bulletin“), заедно с няколко критични коментара.<ref name="pmid16822162">{{Cite journal|author=Bösch H, Steinkamp F, Boller E |title=Examining psychokinesis: the interaction of human intention with random number generators—a meta-analysis |journal=Psychological Bulletin |volume=132 |issue=4 |pages=497 – 523 |year=2006 |pmid=16822162 |doi=10.1037/0033 – 2909.132.4.497|quote=The study effect sizes were strongly and inversely related to sample size and were extremely heterogeneous. A Monte Carlo simulation showed that the very small effect size relative to the large, heterogenous sample size could in principle be a result of publication bias.}}</ref><ref name="pmid16822164">{{Cite journal|author=Radin, D.; Nelson, R.; Dobyns, Y.; Houtkooper, J. |title=Reexamining psychokinesis: comment on Bösch, Steinkamp, and Boller |journal=Psychological Bulletin |volume=132 |issue=4 |pages=529 – 32; discussion 533 – 37 |year=2006 |pmid=16822164 |doi=10.1037/0033 – 2909.132.4.529}}</ref> То анализира резултатите от 380 изследвания; авторите отчитат цялостен позитивен размер на ефекта, който е статистически значим, но много малък съотнесен към размера на извадката и може да бъде обяснен с пристрастия при публикуването.

 

{{Основна|Преживяване, близко до смъртта}}

 

[[File:Ascent of the Blessed.jpg|upright|thumb|''[[Възнесение на благословените]]'' от [[Йеронимус Бош]] (след 1490г) изобразява един тунел светлина и духовни фигури подобни на онези описвани при преживявания, близки до смъртта.<ref>{{cite book |author=Pim van Lommel |title=Consciousness Beyond Life: The science of the near-death experience |publisher=HarperOne |year=2010 |isbn=978-0-06-177725-7 |page=28}}</ref><ref>{{cite book |author=Evelyn Elsaesser Valarino |title=On the Other Side of Life: Exploring the phenomenon of the near-death experience |year=1997 |publisher=Perseus Publishing |isbn=0-7382-0625-3 |page=203}}</ref>]] [[Преживяване, близко до смъртта]] (ПБС) е преживяване докладвано от човек в състояние близко до смъртта или който е изпаднал в [[клинична смърт]] и след това е бил съживен. ПБС включват едно или повече от следните опитности: чувство, че си мъртъв; [[Извънтелесно преживяване]] (Опитност Извън Тялото); едно чувство за носене над тялото и виждане на заобикалящата го среда; едно чувство на всепоглъщаща любов и мир; усещане за движение нагоре през тунел или тесен коридор; среща с починали роднини или духовни фигури; среща със същество от светлина или само светлина; преживяване на преглед на живота; достигане на край или граница; и чувство, че те връщат в тялото ти, често придружено от неохота и съпротива.<ref name=Mauro>{{cite web|last=Mauro |first=James |title=Bright lights, big mystery |work=Psychology Today |year=1992 |url=http://psychologytoday.com/articles/pto-19920701-000030.html |accessdate=2007-07-31}}</ref>

 

 

<references />