Тунджа: Разлика между версии

| карта = България

[[Картинка:Tunja Map of the Bassin.jpg|мини|дясно|260п|Карта на водосборния басейн]]

'''Тунджа''' (в древността '''Тонзос''', '''Тонзус)''' е [[река]] в [[Южна България]], области [[Област Пловдив|Пловдив]], [[област Стара Загора|Стара Загора]], [[област Сливен|Сливен]], [[област Ямбол|Ямбол]] и [[Област Хасково|Хасково]] и [[Турция]], [[вилает Одрин]]. Дължината ѝ е 390 km, от които на българска територия — – 349,5 km, която ѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след [[Дунав]] и [[Искър]]. Река Тунджа се явява най-големият приток на [[Марица]].

Река Тунджа води началото си от 2083 м н.в. под името Селска река, на 250 м южно от връх [[Юрушка Грамада]] (2136 м) в [[Калоферска планина]] на [[Стара планина]]. До град [[Калофер]] тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50- – 60 м. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма — – 1,5- – 2,0 м/сек.

В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село [[Александрово (Област Стара Загора)|Александрово]] достига до 3- – 4 км, след което се стеснява до 1 км. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по близо до северните склонове на [[Сърнена Средна гора]]. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20- – 25 м, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 м, скорост на течението 1- – 1,5 м/сек и надлъжен наклон около 1,5‰.

Между селата [[Виден]] и [[Бузовград]] долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село [[Копринка]] достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“, след което отново се разширява до около 1 км. В този участък коритото е широко около 28- – 30 м, скоростта на течението 1 м/сек, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.

След [[Бузовград]] долината на реката става много широка, като на места достига до 5- – 7 км. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град [[Николаево]], където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата [[Ягода (село)|Ягода]] и [[Зимница (Област Стара Загора)|Зимница]], на места се разделя на ръкави, а средният наклоно е около 1,5‰.

В Межденишкия пролом (между рида [[Межденик]] на север и [[Сърнена Средна гора]] на юг, дълъг около 45 км) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60- – 100 м, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“. След язовира и две малки долинни разширения до 500- – 800 м, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰.

При село [[Бинкос]] Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 км. Долината ѝ става широка към 2- – 3 км, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 км.

Югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град [[Ямбол]] Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река [[Мочурица]] и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След [[Ямбол]] реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село [[Коневец]] Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховски поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40- – 50 м със средна дълбочина 1- – 1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчлива, а в района на късия пролом — – от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰.

След село [[Княжево (село)|Княжево]] Тунджа навлиза в дългия и живописен [[Сремски пролом]] между [[Сакар]] планина на запад и [[Дервентските възвишения]] на изток. Проломът е тесен, 100- – 200 м, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата [[Срем]] и [[Устрем (село)|Устрем]] и малко уширение от 0,8- – 1,0 км, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 м, със средна дълбочина от 1- – 2 м.

от прохода Вратник започва границата с водосборните басейни на реките, вливащи се директно в [[Черно море]] — – [[Камчия]], [[Айтоска река]], [[Русокастренска река]], [[Средецка река]] и [[Факийска река]]. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на [[Сливенска планина]], [[Стидовска планина]] и [[Карнобатска планина]] и достига в последната до заличеното село Рътлина, където завива на юг. Достига до възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]], минава по билото му на запад и продължава на югозапад до връх Асанбаир (515 м), най-високата точка на възвишението [[Бакаджици]]. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до полите на [[Странджа]] и се изкачва на билото ѝ на българо-турската граница източно от село [[Странджа (село)|Странджа]], [[Община Болярово]].

Около 15 км вододелът следи държавната граница с [[Турция]] на запад-югозапад по билото на [[Дервентските възвишения]] до най-високата им точка — – връх Гюргенбаир (555 м). От върха вододелната граница завива юг-югозапад, преминава източно от град [[Лалапаша]] и достига до левия бряг на Тунджа при устието ѝ. В този си последен участък водосборният басейн на Тунджа граничи с водосборните басейни на реките [[Ергене]] и Сазлъдери, леви притоци на [[Марица]].

[[Image:Yambol-Tundja-3.jpg|thumb|250px|Десен ръкав на река Тунджа в [[Ямбол]] - – изглед откъм Градския парк, близо до тенис кортовете]]

[[Image:Yambol-Tundja-2.jpg|thumb|250px|Мост над река Тунджа в [[Ямбол]], свързващ Градският парк с гимназия "Иван„Иван Райнов"Райнов“ и стадиона]]

::* → [[Габровница (приток на Тунджа)|Габровница]] (Акдере, влива се в язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“)

::* → Лешница (влива се в язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“)

::* ← Беглишка река (влива се в язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“)

::* ← Калнишка река (влива се в язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“)

::* ← [[Гюрля]] (Голямата река, влива се в язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“)

::* → Варовита река (влива се в язовир "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“)

::* → [[Радова река]] (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* → Малката река (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* → Твърдишка река (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* → Азмака (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* → Гьокдере (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* ← Сазлъдере (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* ← Кохукдере (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* ← Ракушница (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

::* → Дълбокия дол (влива се в язовир "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“)

В западната Старопланинска част, при град [[Калофер]], пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна над 1500- – 1700 м трайна снежна покривка до средата на март. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.

* средни годишни валежни количества — – до около 550 mm;

* среден годишен отток — – при [[Калофер]] 0,47 m³/s, при [[Елхово]] 33,5 m³/s, при границата с Турция 39,7 m³/s;

* отточен модул — – 3 l/s/km²;

* гъстота на речната мрежа във водосборния басейн — – от 0,23 km/km² до 0,66 km/km²;

* средна надморска височина на водосборния басейн — – 386 m;

* среден наклон на течението на Тунджа — – 5,4%;

* коефициент на извитост — – 2,1;

* залесеност на водосборния басейн — – 33% (2613 km²).

:* [[Община Карлово]] — – '''[[Калофер]]''';

:* [[Община Павел баня]] — – [[Осетеново]], [[Александрово (Област Стара Загора)|Александрово]], '''[[Павел баня]]''', [[Виден]];

:* [[Община Казанлък]] — – [[Овощник]];

:* [[Община Мъглиж]] — – [[Ягода (село)|Ягода]], [[Юлиево]], [[Шаново]], [[Зимница (Област Стара Загора)|Зимница]];

:* [[Община Николаево]] — – [[Нова махала (Област Стара Загора)|Нова махала]], '''[[Николаево]]''';

:* [[Община Гурково]] — – [[Паничерево]];

:* [[Община Нова Загора]] — – [[Баня (Област Сливен)|Баня]];

:* [[Община Твърдица]] — – [[Червенаково]];

:* [[Община Сливен]] — – [[Бинкос]], [[Мечкарево]], [[Самуилово (Област Сливен)|Самуилово]], [[Крушаре]], [[Желю войвода (село)|Желю войвода]];

:* [[Община Ямбол]] — – '''[[Ямбол]]''';

:* [[Община Тунджа]] — – [[Завой]], [[Веселиново (Област Ямбол)|Веселиново]], [[Окоп (село)|Окоп]], [[Ханово]], [[Тенево]], [[Коневец]];

:* [[Община Елхово]] — – '''[[Елхово]]''';

:* [[Община Тополовград]] — – [[Княжево (село)|Княжево]], [[Срем]].

* '''[[Вилает Одрин]]''' — – Суакаджагъ, Хатипкьой, Дегирменянъ, Авариз, '''[[Одрин]]''' (най-голямото селище по течението на Тунджа).

В басейна на река Тунджа има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн. м³, като основните такива по поречието на главната река са "„[[Копринка (язовир)|Копринка]]"“ и "„[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]"“. това са комплексно значими язовири, имащи съществено значение за напояването на огромни земеделски площи и от съществено значение за регулиране на речния отток и динамиката на водните количества в средното и долно течение. Малка част от водите им се използват и за производство на електроенергия.

Общото годишно водно количество преминаващо през реката е 1265,8 млн. м³, от които за стопански нужди (напояване, битово и промишлено водоснабдяване, електроенергия и др) се използват 245,1 млн. м³. 56,1 члн. м³ от водите на Тунджа се прехвърлят в басейна на [[Марица]] за производство на електроенергия, за промишлено водоснабдяване и напояване и на север през [[Стара планина]], в басйна на река [[Янтра]] — – за питейно-битово водоснабдяване на град [[Трявна]].

От древността долината на реката представлява важен транспортен коридор от запад на изток в горното и средно течение и от север на юг — – в средното и долно течение. В момента по долината на реката преминават участъци от два първокласни пътя от Държавната пътна мрежа на България:

* На протежение от 116,2 км от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава участък от първокласен път № 6 (Европейски коридор Е871) [[Гюешево]] — – [[София]] — – [[Сливен]] — – [[Бургас]].;

* На протежение от 36,6 км от село [[Окоп (село)|Окоп]] до село [[Гранитово]] преминава участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] — – [[Шумен]] — – [[Ямбол]] — – КПП "Лесово"„Лесово“.

По долината на реката реката от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава и част от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] — – [[Бургас]].

Горите във водосборният басейн на Тунджа заемат 2613 км², което представлява 33% от цялата площ на басейна. Залесеността в горната част на басейна (до Сливен) е 56%, а в средната и долната част — – 44%. Буковите гори образуват непрекъснат пояс във високет части на Стара планина. В останалите части от речния басейн горските съобщества са представени предимно от нискостъблени дъбови гори, крайречни формации от тополи и върби. В Елховския район са се запазили най-големите в България вътрешни лонгозни гори.

* {{cite book |title= ''Географски речник на България'' |last= Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски|year= речник1980 на България,|location= София 1980 г., стр.|pages= 505. |url= http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581 }}

* {{cite book |title= ''Общи хидроложки данни за река Тунджа.'' |url= http://www.bluelink.net/water/izbr/tundja/obshti_hidrldanni.htm }}

* {{cite book |title= ''Реки в България.'' |url= http://reki.start.bg/ }}