|
| картинка = Тунджа 5.jpg
| картинка-описание = Река Тунджа в района на град [[Елхово]]
| местоположение = {{Флагче|България}} '''[[България]]'''{{Br}}'''[[Областобласт Пловдив]]'''{{Br}}'''[[Областобласт Стара Загора]]'''{{Br}}'''[[Областобласт Сливен]]'''{{Br}}'''[[Областобласт Ямбол]]'''{{Br}}'''[[Областобласт Хасково]]'''{{Br}}{{Флагче|Турция}}''' [[Турция]]'''{{Br}}'''[[вилает Одрин]]'''
| дължина = 390
| басейн = 8429
}}
[[Картинка:Tunja Map of the Bassin.jpg|мини|дясно|260п|Карта на водосборния басейн]]
'''Тунджа''' (в древността '''Тонзос''', '''Тонзус)''' е [[река]] в [[Южна България]], области [[Областобласт Пловдив|Пловдив]], [[област Стара Загора|Стара Загора]], [[област Сливен|Сливен]], [[област Ямбол|Ямбол]] и [[Област Хасково|Хасково]] и [[Турция]], [[вилает Одрин]]. Дължината ѝ е 390 km, от които на българска територия – 349,5 km, която ѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след [[Дунав]] и [[Искър]]. Река Тунджа се явява най-големият приток на [[Марица]].
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Тунджа води началото си от 2083 мm н.в. под името Селска река, на 250 мm южно от връх [[Юрушка Грамада]] (2136 мm) в [[Калоферска планина]] на [[Стара планина]]. До град [[Калофер]] тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50 – 60 мm. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма – 1,5 – 2,0 мm/секs.
В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село [[Александрово (Област Стара Загора)|Александрово]] достига до 3 – 4 кмkm, след което се стеснява до 1 кмkm. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по близо до северните склонове на [[Сърнена Средна гора]]. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20 – 25 мm, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 мm, скорост на течението 1 – 1,5 мm/секs и надлъжен наклон около 1,5‰.
Между селата [[Виден]] и [[Бузовград]] долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село [[Копринка]] достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир „[[Копринка (язовир)|Копринка]]“, след което отново се разширява до около 1 кмkm. В този участък коритото е широко около 28 – 30 мm, скоростта на течението 1 мm/секs, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.
След [[Бузовград]] долината на реката става много широка, като на места достига до 5 – 7 кмkm. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град [[Николаево]], където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата [[Ягода (село)|Ягода]] и [[Зимница (Област Стара Загора)|Зимница]], на места се разделя на ръкави, а средният наклоно е около 1,5‰.
В Межденишкия пролом (между рида [[Межденик]] на север и [[Сърнена Средна гора]] на юг, дълъг около 45 кмkm) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60 – 100 м, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир „[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]“. След язовира и две малки долинни разширения до 500 – 800 м, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰.
При село [[Бинкос]] Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 кмkm. Долината ѝ става широка към 2 – 3 кмkm, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 кмkm.
Югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град [[Ямбол]] Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река [[Мочурица]] и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След [[Ямбол]] реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 кмkm, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село [[Коневец]] Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховски поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40 – 50 мm със средна дълбочина 1 – 1,5 мm. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчлива, а в района на късия пролом – от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰.
След село [[Княжево (село)|Княжево]] Тунджа навлиза в дългия и живописен [[Сремски пролом]] между [[Сакар]] планина на запад и [[Дервентските възвишения]] на изток. Проломът е тесен, 100 – 200 мm, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата [[Срем]] и [[Устрем (село)|Устрем]] и малко уширение от 0,8 – 1,0 кмkm, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 мm, със средна дълбочина от 1 – 2 мm.
Източно от село [[Маточина (село)|Маточина]] Тунджа напуска пределите на България и навлиза в Турция. Преди това около 10 кмkm по течението на реката преминава участък от държавната граница между България и Турция. Влива се отляво в река [[Марица]] на 32 мm н.в. в чертите на град [[Одрин]].
=== Водосборен басейн, граници, притоци ===
Площта на водосборният басейн на Тунджа възлиза на 8429 кмkm<sup>2</sup>, което представлява 15,9% от водосборния басейн на река Марица. От целия водосборен басейн на българска територия са 7884 кмkm<sup>2</sup>, като обхваща части от 7 области: северната част на [[Областобласт Стара Загора]], централната част на [[Областобласт Сливен]], над 80% от [[Областобласт Ямбол]], източната част на [[Областобласт Хасково]], най северозападната част на [[Областобласт Бургас]], малка част от [[Областобласт Пловдив]] (землището на град [[Калофер]]) и много малък участък от [[Областобласт Габрово]]. Във водосборният басейн на реката се включват териториите на 19 общини, от които 10 броя изцяло и 9 броя частично, с 257 броя населени места и население от 488 хил. души (към 2003 г.).
Границите на водосборния басейн са следните:
От десния бряг на реката при устието ѝ границата се изкачва на североизток по южните разклонения на [[Сакар]] планина, южно от село [[Сладун]] ([[Общинаобщина Свиленград]]) навлиза в българска територия и продължава на североизток по билото на планината до най-високия ѝ връх [[Вишеград (връх)|Вишеград]] (856 мm). От там вододелът завива на север, слиза от [[Сакар]], пресича [[Манастирски взвишения|Манастирските възвишения]] през най-високият им връх Градище (600 мm) и северозападно от село [[Меден кладенец]] ([[Община Тунджа]]) достига до билото на [[Светиилийски възвишения|Светиилийските възвишения]]. Продължава на северозапад по билото на възвишенията до най-високият им връх Острия чатал (416 мm), завива на север и северно от село [[Старо село (Област Сливен)|Старо село]] достига до билото на [[Сърнена Средна гора]]. От там границата продължава на запад по билото на планината, южно от град [[Калофер]] завива на север, преминава по планинския праг [[Стражата (планински праг)|Стражата]] и се изкачва до връх [[Юрушка Грамада]] в [[Калоферска планина]] на [[Стара планина]]. В целия този описан участък водосборният басейн на Тунджа граничи с водосборните басейни на реките Кемал (в Турция), [[Каламица]], [[Левченска река]], [[Голяма река (приток на Марица)|Голяма река]], [[Сазлийка]], [[Омуровска река]], [[Брезовска река]] и [[Стряма]], всичките леви притоци на [[Марица]].
От връх Юрушка Грамада на запад до прохода до прохода [[Вратник]] на изток вододелът следи билото на [[Стара планина]], съответно билата на [[Калоферска планина]], [[Шипченска планина]], [[Тревненска планина]] и [[Елено-Твърдишка планина]], като на север от него остават водосборните басейни на реките [[Осъм]] и [[Янтра]] от басейна на [[Дунав]].
отОт прохода Вратник започва границата с водосборните басейни на реките, вливащи се директно в [[Черно море]] – [[Камчия]], [[Айтоска река]], [[Русокастренска река]], [[Средецка река]] и [[Факийска река]]. Границата започва от прохода Вратник, следи билата на [[Сливенска планина]], [[Стидовска планина]] и [[Карнобатска планина]] и достига в последната до заличеното село Рътлина, където завива на юг. Достига до възвишението [[Хисар (възвишение)|Хисар]], минава по билото му на запад и продължава на югозапад до връх Асанбаир (515 мm), най-високата точка на възвишението [[Бакаджици]]. От върха вододелът следи билото на възвишението на югоизток, преминава през няколко изолирани възвишения, достига до полите на [[Странджа]] и се изкачва на билото ѝ на българо-турската граница източно от село [[Странджа (село)|Странджа]], [[Общинаобщина Болярово]].
Около 15 кмkm вододелът следи държавната граница с [[Турция]] на запад-югозапад по билото на [[Дервентските възвишения]] до най-високата им точка – връх Гюргенбаир (555 мm). От върха вододелната граница завива юг-югозапад, преминава източно от град [[Лалапаша]] и достига до левия бряг на Тунджа при устието ѝ. В този си последен участък водосборният басейн на Тунджа граничи с водосборните басейни на реките [[Ергене]] и Сазлъдери, леви притоци на [[Марица]].
В Тунджа се вливат стотици по-големи и по-малки реки, като основните ̀ притоци са около 60:
Вътрешногодишното разпределение на оттока в поречието на Тунджа е обусловено от сезонните изменения на оттокообразуващите фактори, характерни за преходния климатичен район, в който попада водосборния басейн на реката с характерни дъждове или неустойчива и краткотрайна снежна покривка през зимния период за ниските зони и задържане на сравнително устойчива снежна покривка през зимата в планинските части на басейна, масови дъждове през пролетта и засушлив период с малко валежи през лятото и есента и високи температури за целия басейн.
В западната Старопланинска част, при град [[Калофер]], пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна над 1500 – 1700 мm трайна снежна покривка до средата на март. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.
В по-ниската част на водосборния басейн на реката в източната, югоизточната и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата дори и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината на сухия период към началото на пролетта, което е твърде неблагоприятно за рестенията и за регулирането на оттока за напоителни цели.
== Стопанско значение ==
В басейна на река Тунджа има изградени 264 язовира с общ обем от 372,2 млн. мm<sup>3</sup>, като основните такива по поречието на главната река са „[[Копринка (язовир)|Копринка]]“ и „[[Жребчево (язовир)|Жребчево]]“. това са комплексно значими язовири, имащи съществено значение за напояването на огромни земеделски площи и от съществено значение за регулиране на речния отток и динамиката на водните количества в средното и долно течение. Малка част от водите им се използват и за производство на електроенергия.
Общото годишно водно количество преминаващо през реката е 1265,8 млн. мm<sup>3</sup>, от които за стопански нужди (напояване, битово и промишлено водоснабдяване, електроенергия и др) се използват 245,1 млн. мm<sup>3</sup>. 56,1 члн. мm<sup>3</sup> от водите на Тунджа се прехвърлят в басейна на [[Марица]] за производство на електроенергия, за промишлено водоснабдяване и напояване и на север през [[Стара планина]], в басйнабасейна на река [[Янтра]] – за питейно-битово водоснабдяване на град [[Трявна]].
От древността долината на реката представлява важен транспортен коридор от запад на изток в горното и средно течение и от север на юг – в средното и долно течение. В момента по долината на реката преминават участъци от два първокласни пътя от Държавната пътна мрежа на България:
* На протежение от 116,2 кмkm от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава участък от първокласен път № 6 (Европейски коридор Е871) [[Гюешево]] – [[София]] – [[Сливен]] – [[Бургас]].;
* На протежение от 36,6 кмkm от село [[Окоп (село)|Окоп]] до село [[Гранитово]] преминава участък от първокласен път № 7 [[Силистра]] – [[Шумен]] – [[Ямбол]] – КПП „Лесово“.
По долината на реката реката от [[Калофер]] до [[Сливен]] преминава и част от трасето на Подбалканската жп линия [[София]] – [[Бургас]].
Горите във водосборният басейн на Тунджа заемат 2613 кмkm<sup>2</sup>, което представлява 33% от цялата площ на басейна. Залесеността в горната част на басейна (до Сливен) е 56%, а в средната и долната част – 44%. Буковите гори образуват непрекъснат пояс във високет части на Стара планина. В останалите части от речния басейн горските съобщества са представени предимно от нискостъблени дъбови гори, крайречни формации от тополи и върби. В Елховския район са се запазили най-големите в България вътрешни лонгозни гори.
== Вижте още ==
| 