Грош: Разлика между версии

'''Грош''' ({{lang-pl|grosz}}, {{lang-tr|kuruş}}, от {{lang-de|Groschen}}, от {{lang-la|grossus /dēnārius/}} "дебел„дебел [[денарий]]"“) е [[монета]], използвана в различни [[Европа|европейски]] страни по различно време, включително и в съвременността.

В [[Англия]] първият аналог на "гро„гро турнуa"турнуа“ е пуснат през [[1279]] г. от крал [[Едуард I]], наречен по английски маниер "гроут"„гроут“ (''groat''). Той съдържал 4.23 г. сребро и се приравнява на 4 [[пенс]]а. През [[1351]] г. започва регулярно сечене на гроути, при което се пускат в обращение и монети "половин„половин гроут"гроут“ с тегло 2.05 гр.

През 14 век подобна монета, наречена '''"гроот"„гроот“''' се въвежда в [[Нидерландия]] с тегло на среброто 2.96 гр. при общо тегло 4.14 гр.

От началото на сеченето на [[талер]]а (в края на 15-ти век), който трябвало да представлява сребърният еквивалент на златния гулден, грошът е приравнен на 1/21 талера, а самият талер за известновреме бил наричан '''"гулденгрош"„гулденгрош“'''. Но понеже качеството на грошовете постоянно се снижавало те се разменяли за 20 до 40 за талер. През [[1570]] г. 1 грош бил приравнен на 1/24 от талера и на монетата започнали да изобразяват числото "24"„24“. Монетната криза в Германия, започнала в началото на 17-ти век и достигнала връхната си точка по време на [[Тридесетгодишната война]] ([[1618]]–[[1648]]) довежда до широкото разпространение на нископробни монети, включително и до краха на паричната система на [[Свещената римска империя]].

Качеството на гроша било възстановено едва с появата на т.нар. '''"гутергрош"„гутергрош“''' (на {{lang-de|Guter Groschen}} – добър грош), който отново бил приравнен на 1/24 от талера. Названието "гутергрош"„гутергрош“ се запазило до 19-ти век. В болшинството случаи се сечали монети от по 1 грош, но през [[1764]] г. се пускат и по 1/2 гроша (които от [[1797]] г. се изработват от мед), а в последствие и с други номинали.

В съответствие с монетната реформа в [[Прусия]] през [[1821]] г. започнали да се пускат вече [[билонни монети]], като първите от тях били наричани "зилбергрошове"„зилбергрошове“ (на {{lang-de|Silber Groschen}} – сребърен грош). Те били с номинал 1/30 от талера и се равнявали на 12 [[пфениг]]а. Освен в Прусия зилбергрошове били пускани и в повечето германски графства.

Нзванието '''"грош"„грош“''' на монетите се запазило в [[Брауншвайг]], [[Хановер]] (до [[1866]] г.), в [[Олденбург]] и [[Саксен-Кобург-Гота]]. В [[Бремен]] монетите се наричали '''"грот"„грот“''' (пускали се сребърни монети от 6, 12 и 36 грота). В [[Саксония]] през [[1840]] г. бил въведен т.нар. "нойгрош"„нойгрош“ (на {{lang-de|Neue Groschen}} – нов грош), равен на 10 пфенига (а не на 12 като зилбергроша).

В края на 17-ти век в Полско-литовската държава [[Жечпосполита]] се оформили две монетни ситеми: основана на [[мед]]та (с основен номинал солида) и основана на среброто (с основа – гроша), но през 18-ти век при крал [[Август III]] и грошовете започнали да се изработват от мед, но за да се отличава от сребърния грош, медния бил наречен ''"грошовик"„грошовик“'''. Той се равнявал на 3 медни [[солид]]а, а 30 грошовика правели една [[злота]], а самата злота се равнявала на 4 сребърни гроша. Пускането на медни "грошовики"„грошовики“ и на други медни монети от половин до три гроша продължило до разделянето на Жечпосполита.

През годините на [[Седемгодишната война]] ([[1756]]–[[1763]]) императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]], дъщеря на Петър I, сече специални сребърни и билонни монети за окупираната [[Прусия]].

[[Османската империя]], достигнала в известни периоди от своята история до Централна Европа, също се влияе от европейските парични системи. Още през 17-ти век започва да емитира монета, съответстваща на широко разпространения грош. Но при нея съобразно фонетичните правила на езика, названието "грош"„грош“ постепенно се трансформира в "„[[куруш]]"“, което се запазва и в по-нататъшната йѝ [[история]].

Нетурското население в европейските предели на Османската империя обаче продължава да нарича монетата "грош"„грош“ и с това название тя влиза в много художествени произведения и фолклорни творби от онова време, както и в немалко документи, които не са написани на турски език.

:::—''– Давай, Радке, що си зела –<smallbr>два пръстена позлатени, <br>[[жълтици]]те с шиниците, <br>имането с казаните, <br>грошовете с кошовете!''|из народната песен "Петко„Петко Ради пръстен даде"даде“, включена в [[Нова песнопойка|"Нова„Нова песнопойка. Народни песни и стихотворения"стихотворения“]], 1878</small>|л}}

:"Един грош да имаш, ама като чорбаджия да го дадеш" и др.||л}}