Гликолиза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавена е само една наставка "-та" (поправена правописна грешка) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
'''Гликолизата''' представлява катаболитна поредица от реакции, при които от една [[молекула]] [[глюкоза]] се получават две молекули [[пируват|пирува̀т]]. При анаеробни условия той се преобразува в [[лактат]] или [[алкохол]]. Смята се, че гликолизата е един от първите [[метаболизъм|метаболитни]] пътища в [[клетка|клетките]], възникнал преди повече от 3,5 милиарда години. Процесът, протичащ при анаеробни условия, се нарича [[ферментация]]
==
[[Гликолизата]] е последователност от 10 реакции, включващи 10 междинни химични съединения и се състои от две фази: препаративна фаза и фаза, добиваща енергия.
==
''1.Първа стъпка на гликолизата''
Първата стъпка на [[гликолизата]] е фосфорилиране на [[глюкозата]] от сем. [[ензими]], нар. [[хексокинази]], до образуване на глюкозо-6-фосфат.
Тази р-ция използва АТФ.Благодарение на нея концентрацията на [[глюкозата]] се поддържа ниско, като се осигурява непрекъснат пренос на глюкоза ▼
в кл. чрез мембранните транспортери.Освен това, излизането на глюкоза от кл. е невъзможно, защото тя няма транспортери за глюкозо-6-фосфат.▼
▲Тази р-ция използва АТФ.Благодарение на нея концентрацията на [[глюкозата]] се поддържа ниско, като се осигурява непрекъснат пренос на глюкоза
Кофактор:Mg2+▼
▲в кл. чрез мембранните транспортери. Освен това, излизането на глюкоза от кл. е невъзможно, защото тя няма транспортери за глюкозо-6-фосфат.
▲Кофактор:Mg2+
''2.Втора стъпка на гликолизата''
Следва изомеризация на глюкозо-6-фосфата във фруктозо-6-фосфат от фосфохексозна изомераза. Реакцията е обратима, но равновесието е изместено по
посока на правата реакция, поради ниската концентрация на глюкозо-6-фосфат (консумира се непрекъснато в следващата р-ция на гликолизата).
[[Фруктозата]] също може да се включи в гликолитичния път чрез фосфорилиране в тази стъпка.
Кофактор:Mg2+
''3.Трета стъпка на гликолизата''
В следващата стъпка се изразходва енергията на още една молекула АТФ, за превръщане на фруктозо-6-фосфат във фруктозо-1,6-бисфосфат.
Гликолитичният процес е необратим и спечелената енергия дестабилизира молекулата.Тъй като реакцията, катализирана от фосфофруктокиназа 1,▼
не е енергетично изгодна, необратима е, и трябва да се използва друг път , за да се осъществи обратната реакция по време на ▼
глюконеогенезата.Това прави реакцията ключова регулаторна и скоростоопределяща. ▼
Кофактор:Mg2+▼
▲Гликолитичният процес е необратим и спечелената енергия дестабилизира молекулата. Тъй като реакцията, катализирана от фосфофруктокиназа 1,
▲не е енергетично изгодна, необратима е, и трябва да се използва друг път
▲Кофактор:Mg2+
''4.Четвърта стъпка на гликолизата''
Дестабилизирането на молекулата в предната реакция, дава възможност на хексозния пръстен да се разкъса от алдолаза на две триозни
захари- хидроацетон фосфат(кетон) и глицералдехид-3-фосфат(алдехид).
Има два класа алдолази: алдолази 1, които се срещат при растения и животни, и клас 2, присъстващи при гъби и бактерии.Двата класа ▼
използват различни механизми за разкъсване на кетозния пръстен.▼
▲Има два класа алдолази: алдолази 1, които се срещат при растения и животни, и клас 2, присъстващи при гъби и бактерии. Двата класа
▲използват различни механизми за разкъсване на кетозния пръстен.
''5.Пета стъпка на гликолизата''▼
Триозофосфат изомеразата бързо превръща хидроацетонфосфата в глицералдехид-3-фосфат, който продължава в гликолизата. Това е печелившо,
▲''5.Пета стъпка на гликолизата''
▲Триозофосфат изомеразата бързо превръща хидроацетонфосфата в глицералдехид-3-фосфат, който продължава в гликолизата. Това е печелившо,
тъй като насочва хидроацетонфосфата по същия път като на глицералдехид-3-фосфат, опростявайки регулацията.
== '''Добиваща енергия фаза''' ==
''6.Шеста стъпка на гликолизата''
Триозните захари, получени в подготвителната фаза, се дехидрогенират и към тях се добавя неорганичен фосфат, като се получава 1,3-бисфосфо
глицерат. Водородът се използва за редукция на две молекули НАД+ (водороден преносител), за да даде НАДН + Н+ за всяка триоза. Ензимът,
който участва е глицералдехид-3-фосфо дехидрогеназа.
Балансът на водородния атом и балансът на заряда се запазват, защото фосфатната група всъщност съществува под формата на водородно фосфатен анион (НРО42-), който се дисоциира, допринасяйки още един Н+ йон и да даде окончателен заряд -3 и от двете страни.
Тази стъпка представлява ензимно катализиран пренос на фосфатна група от 1,3-бисфосфо глицерат върху АДФ от фосфоглицерат киназата,
образувайки АТФ и 3-фосфо глицерат. Дотук 2 молекули АТФ бяха използвани и 2 нови молекули са синтезирани. Тази стъпка е една от двете
▲'' 7.Седма стъпка на гликолизата''
стъпки на фосфорилиране на субстратно ниво и изисква АДФ. Следователно, когато клетката има излишък от АТФ, тази реакция не се извършва.
▲Тази стъпка представлява ензимно катализиран пренос на фосфатна група от 1,3-бисфосфо глицерат върху АДФ от фосфоглицерат киназата,
▲образувайки АТФ и 3-фосфо глицерат. Дотук 2 молекули АТФ бяха използвани и 2 нови молекули са синтезирани.Тази стъпка е една от двете
▲стъпки на фосфорилиране на субстратно ниво и изисква АДФ. Следователно, когато клетката има излишък от АТФ, тази реакция не се извършва.
Тъй като АТФ се разгражда много бързо, ако не се използва, това е важна регулаторна точка в гликолитичния път.
АДФ всъщност съществува като
Кофактор: Mg2+
''8.Осма стъпка на гликолизата''
Фосфоглицерат мутазата превръща 3-фосфоглицерата в 2-фосфоглицерат.
''9.Девета стъпка на гликолизата''
Енолазата превръща 2-фосфоглицерата във фосфоенол пируват.
Кофактор:
дехидратацията.
''10.Десета стъпка на гликолизата''
В резултат на последното фосфорилиране на субстратно ниво, се получава молекула пируват и молекула АТФ чрез ензима пируват киназа. Това
служи като допълнителна регулаторна стъпка, сходна с катализираната от фосфоглицерат киназата стъпка.
Кофактор: Mg2+
▲=='''Регулация на гликолизата''' ==
Трите регулирани ензими са хексокиназа, фосфофрукто киназа и пируват киназа.
Гликолизата се регулира в зависимост от условията извън и вътре в клетката.
| |||