Никарагуа: Разлика между версии

Според най-разпространената теория, произхода на името идва от езика [[нахуатлнахуатъл]] и се крие във фразата „ни-кан-атл-хуа“, който се превежда като „господарите на тукашната вода“.

Европейците откриват атлантическото крайбрежие на Никарагуа през [[1502]] г. по време на четвъртото пътешествие на [[Христофор Колумб]]. Няколко години по-късно започва и завладяването на страната под ръководството на [[Хил Гонсалес Да̀вила]] през [[1520]] г. Първото постоянно селище обаче се основава през [[1524]] от конкистадора [[Франсиско Ернандес де Кордоба]]  – '''Гранада''' на брега на езерото Никарагуа, а по-късно и '''Леон''' на изток от езерото Манагуа. Към [[1529]] завладяването на Никарагуа приключва с почти цялостното унищожаване на местното население. Тези, които оцелели са изпратени да работят в мините в северната част на страната.

През [[февруари]] [[1990]] се провеждат първите демократични избори под наблюдението на международни наблюдатели, които са спечелени от [[Виолета Чаморо]]  – кандидат на антисандинисткия съюз.

'''Карибският''' обхваща източната част на страната, покрай крайбрежието на [[Карибско море]]. Има равнинен релеф и е покрита с гъсти тропически гори и пълноводни реки, които текат през тях. Тук се намира и [[селва]]та [[Босава̀с]]  – най-голямата тропическа гора в Централна Америка и трета в света. През 1997 е обявена за [[биосферен резерват]] от [[ЮНЕСКО]]. Климатът тук е тропичен с многобройни и обилни валежи и високи температури и влажност.

'''Тихоокеанската''' зона се характеризира с двете големи сладководни езера [[Манагуа (езеро)|Манагуа]] и [[Никарагуа (езеро)|Никарагуа]], както и с многобройните си вулкани. Климатът тук е сух, с малко валежи и високи температури  – през лятото често достигат 40°С.

Законодателната власт е разпределена между правителството и еднокамарен парламент  – [[Национално събрание]], съставен от 92 [[депутат]]и. 90 от тях се избират за срок от 5 години по [[пропорционална система]]  – 20 от национална листа и 70 от отделни листи в департаментите и автономните региони. Другите двама депутати заемат местата си по право  – това са предишният президент и класиралият се втори в последните президентски избори.

Поради голямата безработица и бедност десетки хиляди никарагуанци емигрират всяка година, предимно в [[Съединени американски щати|САЩ]] и съседната [[Коста Рика]]. По приблизителни данни всеки шести никарагуанец живее в чужбина  – близо 1 млн души.

След като през 1985 [[Съединени американски щати|САЩ]] налагат икономическо ембарго на Никарагуа, инлфацията рязко скача. През [[1985]] тя е 220%, за да достигне през [[1988]] до чудовищните 13 000%. След приключване на гражданската война преди почти две десетилетия, повече от 350 предприятия са приватизирани, инфлацията е овладяна до 10%, а външния дълг е намалял наполовина. Въпреки това Никарагуа е една от най-бедните страни в [[Северна Америка]] със средна месечна заплата от 100$ (за сравнение в съседните [[Хондурас]] е 290$, а в [[Коста Рика]]  – 237$)

За [[2008]] БВП на глава от населението е 2 900$  – заедно с [[Хаити]] това са единствените две страни от [[Западно полукълбо|Западното полукълбо]] с БВП по-нисък от 3 000$ на човек. Икономическият растеж за [[2008]] е едва 2%, а инфлацията е скочила на 20%.

Най-популярният спорт в Никарагуа е [[бейзбол]]ът. Навлиза в страната първоначално на карибското крайбрежие още в края на [[19]] век. В момента има 5 бейзболни тима в страната, играчите от които формират националният отбор. Никарагуа има играчи и в [[Мейджър Лийг Бейзбол|MLB]], най-известният от които е [[Денис Мартинес]]  – [[питчер]] играл между 1976  – 1998 в различни отбори на Мейджър лигата.

Вторият най-популярен спорт е [[бокс]]ът. Страната е имала много шампиони, сред които [[Алексис Аргуельо]]  – трикратен световен шампион и настоящ [[кмет]] на столицата Манагуа.

* Victoria González-Rivera. Before the Revolution: Women's Rights and Right-Wing Politics in Nicaragua, 1821  – 1979. University Park (PA), Pennslvania State UP, 2011.