Разлика между версии на „Оберто II ди Биандрате“

редакция без резюме
м
{{Биография инфо
Граф '''Оберто II от Биандрате''' ({{lang-it|Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II}}; † сл. [[1224]]) e италиански участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и временно [[регент]] на [[Солунско кралство|Кралство Солун]] през [[1207]]-[[1209]] година. Той е син на [[графа|граф]] на [[Биандрате]] (''Blan-Dras'') Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]].
| име = Оберто II от Биандрате
| портрет = dot.png
| портрет-описание =
| px =
| описание = италиански рицар
| наставка =
| роден-дата =
| роден-място =
| починал-дата = след [[1224]] г.
| починал-място =
}}
 
Граф '''Оберто II отди Биандрате''' ({{lang-it|Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II}}; † сл. [[1224]]) e италиански участник в [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и временно [[регент]] на [[Солунско кралство|Кралство Солун]] през [[1207]] -[[ 1209]] година. Той е син на [[графа|граф]] на [[Биандрате]] (''Blan-Dras'') Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]].
Оберто участва в свитата на неговия роднина маркграф [[Бонифаций Монфератски]] в Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204).
 
== Биография ==
Оберто е син на граф на [[Биандрате]] Оберто I. Произлиза от [[Ломбардия]], провинция [[Новара (провинция)|Новара]] в [[Пиемонт]]. Участва в свитата на неговия роднина маркграф [[Бонифаций Монфератски]] в Четвъртия кръстоносен поход (1202–1204). Маркграфът става след завладяването на [[Константинопол]] крал на ново образуваното Кралство Солун и пада убит през 1207 г. в боеве против българите. Новият крал става неговият малолетен син [[Деметрий Монфератски|Деметрий]] под регентството на майка му [[Маргарита Унгарска]]. Оберто от Биандрате поема като един от най-близките на Бонифаций службата на ''[[bailli]]''баил и става негов регент. Той отстранява фактически кралицата-майка Маргарита от уптравлението на краството. Той има при това подкрепата на ломбардските рицъририцари, които са се заселили в Солун с Бонифаций Монфератски. Оберто с [[Амадео Буфа]] веднага се бунтуваразбунтува против [[Латинска империя|латинския император]] [[Хенрих Фландърски]] и се съмняваусъмнява в правото на наследника Деметрий. Той и неговите привърженици фаворизиралифаворизират най-големия син на Бонифаций, маркграф [[Вилхелм VI (Монферат)| Вилхелм VI Монфератски]], за легитимен крал, който бил обаче е в Италия. Маргарита извиква помощ от император Хенрих Фландърски против Оберто, който през зимата 1208 г. тръгва против [[Солун]]. Понеже Оберто му отказва неговото влизане и своята почит, императорът трябва да прекара студената зима пред вратите на града в палатка във военния му лагер. Едва след като му обещал признаването на цялата земя от [[Драч|Дирахиум]] до [[Бяло море|Егей]], от [[Вардар]] до [[Адриатическо море]] и коридора от [[Черно море]] и западно от [[Пловдив|ФилиполисФилипопол]], както и владението на [[Атинско херцогство|Беотия]] и [[Ахейско княжество|Ахея]] за кралството, императорът могъл да влезе в Солун през началото на 1209 г. Императорът нарежда веднага да хванат Оберто и под пазенето на [[БертхолдБертолд II (Катценелнбоген)|Бертхолд отфон КатценелнбогенКаценелнбоген]] го затваря в [[Серска крепост|замъка]] на [[Сяр|Серез]]. На 9 януари 1209 г. Деметрий е коронован лично от императора за крал на Солун и през началото на май 1209 г. в свикания [[парламент в Равеника (1209)|парламент в Равеника]] той дава княжествата Беотия и Ахея под директното владение на Империята.
 
Бонтуващите се ломбарди, които не се подчиняват на императора в Равеника, се окрепяват в замъка [[Кадмея]] в [[Беотия]]. На 8 май 1209 г. императорът успява да превземе Кадмеия и да подчини ломбардите, въстанието е потушено. Към края на същия месец Оберто е освободен от неговия затвор и отива в [[Евбея]] (Негропонт). След като не успява да започне ново въстание и неговият бивш поддържник [[Равано дале Карцери]] му отказва помощта си, той се връща в италианската си родина в двора на маркграф Вилхелм VI Монфератски.