Николай Мингрели: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
Николай Дадиани наследява Мегрелия от баща си, княз [[Давид Дадиани]], през 1853, когато е едва на 6 години. Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, [[Екатерина Чавчавадзе]]. По време на [[Кримската война]] част от княжеството му е временно окупирана от [[Османска империя|османски]] войски.<ref name="dadiani"/> След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в [[Петербург]], където получава почетното звание флигел-адютант на цар [[Александър II (Русия)|Александър II]] и е зачислен в гвардията му.<ref name="rbs6-39"/> През 1857 в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт.<ref name="dadiani"/> Николай израства при двора на императора в Петербург и в [[Париж]], където довършва образованието си.<ref name="rbs6-39"/>
През 1867 година Мегрелия е юридически включена в състава на [[Руската империя]]. Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла ({{lang-ru|князь Дадиан–Мингрельский}}).<ref name="rbs6-39"/> Семейството му запазва обширните си
През 1875 година Мингрелският княз е зачислен като офицер в гвардейска кавалерийска част. След избухването на войната с [[Османска империя|Османската империя]] се включва в [[Преден отряд|отряда]] на генерал [[Йосиф Гурко|Гурко]]. Участва в овладяването на [[Търново]] и [[Шипченския проход]], в [[Битка при Нова Загора|битката при Нова Загора]] и в други боеве. Уволнява се от руската армия през октомври 1878 с чин генерал-майор.<ref name="rbs6-39"/>
|