Яков Охридски: Разлика между версии

'''Яков''' е [[Византийска империя|византийски]] [[духовник]]. Роден е в Ахея ([[Пелопонес]]), вероятно към края на XII век.<ref>[[Иван Дуйчев|Дуйчев, И.]] Българско средновековие. С., 1972, 241.</ref> Около 1222 година е монах в манастира „Св. Мелетий“ край Миупол, на границата между [[Атика]] и [[Беотия]].<ref>Mercati, S. G. Sulla vita e sulle opere di Giacomo di Bulgaria. — Известия на Българския археологически институт, 9, 1935, р. 165-176; [[Иван Дуйчев|Дуйчев, И.]] Проучвания върху българскотоБългарско средновековие. — Сборник на БАНС., 411972, 1945, 115226-122227.</ref> Запазени са негови съчинения в проза и мерена реч, включително едно писмо до [[епир]]ския [[деспот]] [[Теодор Комнин]].<ref>Mercati, S. G., Iacobi Bulgariae archiepiscopi opuscula. — Bessarione, 33, 1917, 73-89, 208-227; препеч. в кн. Mercati, S. G. Collectanea bizantina, T.1, Bari, 1970, р66-98.</ref> 66До него е отправено едно недатирано богословско послание на [[Никифор Влемид]].<ref>Patrologia Graeca, ed. J.-P. 98Migne, T.142, Paris, 1865, col. [https://books.google.com/books?id=mSJKAAAAcAAJ&pg=RA1-PA530#v=onepage&q&f=false 533-565].</ref> През октомври 1248 г. Яков, по това време вече охридски архиепископ, подарява два гръцки ръкописа на манастира „[[Свети Климент и Пантелеймон|Св. Климент]]“.<ref>[[Боню Ангелов|Angelov, B. St.]] Deux contributions à l'histoire de la culture médiévale bulgare. 2. Donation de l'archeveque d'Ohrid Jacob du XIIIe s. — Byzantinobulgarica, 4, 1973, 83-88.</ref> Към 1253 г. той се оттегля на [[Света гора]], където впоследствие е избран за игумен на [[Велика Лавра|Великата Лавра]].<ref>Дуйчев, И. Българско средновековие. С., 1972, 228-229, 241.</ref> Умира не по-късно от 1293 г.<ref>Дуйчев, И. Българско средновековие. С., 1972, 241.</ref>