Отваря главното меню

Промени

Премахната редакция 7302416 на 84.54.153.118 (б.)
 
=== Колективизацията в Съветския съюз ===
Режимът на [[Сталин]] в [[Съветския съюз]] налага насилствена колективизация на [[земеделските стопанства]] в края на 19401920-те години. Създават се колективните ферми - [[колхоз]]и и държавни земеделски стопанства [[совхоз]]и. В действителност колективизацията унищожава цялата земеделска [[социална прослойка|прослойка]] и води до драстичен спад в жизнения стандарт на хората като цяло, и по-специално на населението в селските райони, както и до яростната съпротива срещу властта сред хората в тези райони. Сталин обвинява селяните (наречени „[[кулак|кулаци]]“) в спад на производството на [[храни]], като ги нарича паразитни [[капитализъм|капиталисти]], които организират съпротива срещу колективизацията. Хората обявени за „кулаци“ са потискани от режима чрез жестоки методи на убийства и депортиране в трудови лагери в [[Далечния изток]], като определението за „кулак“ се разширява и към оригиналното му знечение - заможен селянин, вече са добавени и всички, които се противопоставят на колективизацията, а това вече е определение, което включва много хора, които са далеч от богатите.
 
=== Колективизацията в България ===
В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт]] през [[деветосептемврийски преврат|1944]] г. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства ([[ТКЗС]]-та).Създават се лагери ,в които се изпращат насилствено хора (образовани, интелигентни и с богато родословно дърво), противници на комунизма. Мнозина от тях не се завръщат живи от лагерите. Убити и оцелели претърпяват много гаври. Най-трагично е, когато вечер пияните надзиратели, от милицията или директори са правели мръсотии върху труповете им или върху изнемощели каторжници. Псували са ги и са ги ругали по най-долен начин. Водели са насилствено и са изнасилвали много жестоко жени, много от които млади и красиви. Гаврели са се долнопробно и с тях.
В [[България]] в годините след завземането на властта от [[Отечествения фронт|социализама и комонизама (БКП)]]
 
през [[деветосептемврийски преврат|1944]] г. и особено след разбиването на [[коалиция]]та с [[БЗНС]] (ръководена от [[Никола Петков]]), започва повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства ([[ТКЗС]]-та).Създават се лагери ,в които се изпращат насилствено хора (образовани, интелигентни и с богато родословно дърво), противници на комунизма. Мнозина от тях не се завръщат живи от лагерите. Убити и оцелели претърпяват много гаври. Най-трагично е, когато вечер пияните надзиратели, от милицията или директори са правели мръсотии върху труповете им или върху изнемощели каторжници. Псували са ги и са ги ругали по най-долен начин. Водели са насилствено и са изнасилвали много жестоко жени, много от които млади и красиви. Гаврели са се долнопробно и с тях.
Колективизацията се налага със закони, принудителни административни мерки и репресии срещу селяните в някои села, целящи принуждаване на земеделския стопанин да предостави собствеността си в земеделска [[кооперация]] - [[ТКЗС]]. Впоследствие, след [[1950]] г., чрез уставите на кооперацията и други правителствени административни мерки се стига до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на [[БКП]] по вертикалата на властта.<ref>'''Фол''', А. и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981</ref>