Безработица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 4:
== Измерване ==
Процентът на безработица е вид икономическо измерване. Начинът на определяне на безработицата за дадена страна, зависи от законодателството на съответната държава. Според [[Международна организация на труда|Международната организация на труда]]
=== В България ===
Някои правителства прилагат статистически методи и похвати, които прикриват реалното ниво на безработица. Така например, в [[България]] за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда. От това следва, че всички, които по една или друга причина не са регистрирани (не са искали или с бюрократични методи им е била отказана регистрация) не се отчитат като безработни.
Според официалната статистика, равнището на безработица в България е: през [[2000]] г. около 18 %; към март [[2007]] г. е 8,92;, към третото тримесечие на [[2008]] г.
====
Освен „официалната“ безработица, коректният анализ на пазара на труда в България обикновено отчита „реалната“ и „скритата“ безработица.
Реалната безработица обикновено е по-голяма от „официалната“, но в някои общини може да има и изключения: раздаваните социални помощи на „трайно безработни лица“ мотивират някои хора, които имат работа и доходи, да се регистрират като безработни. Скритата безработица представлява заемането на неподходяща работа от лице с по-висока квалификация: ако, например, преподавател в университет кара такси, Формално той има работа, но реално пазарът на труда не му позволява да реализира пълноценно работната си сила.
== Теории ==
Според [[Милтън Фридман]] съществува естествено равнище на безработицата (около 4
== Видове безработица ==
Разграничават се различни форми на безработицата, обусловени от различни причини, като основно се различават следните три: текуща (фрикционна), структурна и циклична.
=== Текуща (фрикционна) ===
Текущата безработица се дължи най-вече на смяна на работата. Тя е резултат от основните характеристики на пазарната икономика, трудовите пазари и от начина им на функциониране. Тя е особено характерна за специалистите в дадена област ([[софтуерна индустрия]]), които могат да сменят различни фирми за работа, в зависимост от по-добро заплащане или бонуси. Обикновенно е от вида от 2
▲Текущата безработица се дължи най-вече на смяна на работата. Тя е резултат от основните характеристики на пазарната икономика, трудовите пазари и от начина им на функциониране. Тя е особено характерна за специалистите в дадена област ([[софтуерна индустрия]]), които могат да сменят различни фирми за работа, в зависимост от по-добро заплащане или бонуси. Обикновенно е от вида от 2-8 работни дни до 1 месеца. Следователно тя е временна за отделните субекти и краткосрочна по продължителност. Този вид безработица е валидна само в случаите, че даден индивид прекратява текущата си работа при налично предложение или договор за друга фирма. Тя не е предизвикана от неуравновесени състояния на трудовите пазари, а от същността на трудовия пазар и от начина, по който той функционира. Безработицата от този вид, не само че е неизбежна, но е и необходима за субектите на реалните трудови пазари. Тя играе позитивна роля: първо за работещите, защото им позволява да намерят по-доходоносно приложение на своя труд и второ за работодателите, доколкото улеснява избора на по-продуктивни работници.
Структурна безработица възниква, когато трудовия пазар не е способен да осигури работа за всеки, който желае, понеже има несъответствие между уменията на безработните и уменията, които са желани за наличните свободни места. Породена е от техническите промени в индустриите и от последвалите структурни изменения на производството и заетостта. Структурната безработица е трудно да се отдели от фрикционната, освен че разликата е, че е много по-продължителна. За разлика от фрикционната, наличните свободни позиции не могат да бъдат така лесно заети. Икономическата ефективност в дадена страна е подчинена на изискването работната сила и веществения капитал да се намират в технологично съответствие
▲=== Структурна ===
▲Структурна безработица възниква, когато трудовия пазар не е способен да осигури работа за всеки, който желае, понеже има несъответствие между уменията на безработните и уменията, които са желани за наличните свободни места. Породена е от техническите промени в индустриите и от последвалите структурни изменения на производството и заетостта. Структурната безработица е трудно да се отдели от фрикционната, освен че разликата е, че е много по-продължителна. За разлика от фрикционната, наличните свободни позиции не могат да бъдат така лесно заети. Икономическата ефективност в дадена страна е подчинена на изискването работната сила и веществения капитал да се намират в технологично съответствие — на технологичните параметри на капитала да съответства труд в определено количество и качество. Действайки за определен период от време технологичното съответствие се нарушава и за да му противодействат предприятията се ориентират към внедряване на нова техника и технологии, които от една страна правят негодна за новите условия значителна част от работната сила, като я изтласкват извън производството, а от друга формират потребност от труд с нови качества, с което се предизвикват структурни изменения в заетостта. Възникването на нови производства и дейности води до остаряване на други такива, както и остаряване на цели професии, специалности и категории труд. То се съпровожда с изтласкване на работна сила от полето на труда и придаване структурен характер на безработицата. Освобождаването на работна сила обикновено има масов характер, защото обхваща големи контингенти от носителите на труд. Оттам идва и друго нейно название — технологическа безработица. От гледна точка на въздействието върху заетостта и работната сила техническият прогрес в едни от своите измерения причинява безработица, а в други при производство на нова продукция и услуги предизвиква откриване на нови работни места и нарастване на заетостта. Следователно може да се каже, че развитието на техниката и технологиите е причина за структурна безработица и същевременно е причина за повишаване на заетостта, но в определени технически области.
==== Сезонна безработица ==== ▼
Сезонната безработица може да се разглежда като вид структурна. Сезонната заетост e традиционна за земеделието, строителството и туризма, и отразява спецификата на тези производства, и услуги. Обикновено сезонните работници са носители на труд с по-ниска квалификация, работи се при лоши условия, нерегламентирано работно време и ниско заплащане. В много страни този вид заетост е патент на чуждестранни работници, пребиваващи законно или незаконно, които в собствената си страна биха получавали по-ниски доходи.▼
=== Циклична (кейнсианска) === ▼
▲Сезонната безработица може да се разглежда като вид структурна. Сезонната заетост
Цикличната безработица, също наричана [[кейнс]]ианска, е налице, когато има дефицит на предлагането на работа за всички, които желаят да работят. Наречена е циклична, защото следва движението на [[икономически цикъл|икономическия цикъл]] и се появява при спад ([[рецесия]]) на икономиката, когато работните заплати и търсенето на труд започват да спадат едновременно. [[Голямата депресия|Голямата депресия от 1929
=== Класическа ===
При класическата има свободни работни места, но работодателите не назначават поради наложените им законодателно високи работни заплати;
== Статистики за България ==
<gallery>
Файл:grafika1001.jpg|Ученици в България, които решават да работят / да учат
Файл:grafika1002.jpg|Учениците в чужбина, които решават да работят / да учат
Файл:grafika1003.jpg|Ученици в България, които продължават да работят / да учат
Файл:grafika1004.jpg|Учениците в чужбина, които продължават да работят / да учат
|