Безработица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
 
== Измерване ==
Процентът на безработица е вид икономическо измерване. Начинът на определяне на безработицата за дадена страна, зависи от законодателството на съответната държава. Според [[Международна организация на труда|Международната организация на труда]] "Повече„Повече от 197 милиона души глобално са без работа или 6% от световното население (работна сила) е без работа през 2012." <ref>"[http://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/---dgreports/---dcomm/---publ/documents/publication/wcms_202326.pdf Global employment trends 2013]" (PDF). [[Международна организация на труда]]. 21 януари 2013.</ref>
 
=== В България ===
Някои правителства прилагат статистически методи и похвати, които прикриват реалното ниво на безработица. Така например, в [[България]] за безработни се смятат лица от 16 г. до пенсионна възраст, които са регистрирани в бюрата по труда. От това следва, че всички, които по една или друга причина не са регистрирани (не са искали или с бюрократични методи им е била отказана регистрация) не се отчитат като безработни.
 
Според официалната статистика, равнището на безработица в България е: през [[2000]] г. около 18 %; към март [[2007]] г. е 8,92;, към третото тримесечие на [[2008]] г. - – 5,1%; към декември [[2008]] г. - – 6.27%; към февруари 2012 г.&nbsp;— – 12,6%.<ref>[http://www.az.government.bg/internal.asp?CatID=25/03/01&WA=UnemplRate.asp]</ref><ref>{{cite web |url=http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/04/02/1800061_bezraboticata_v_es_udari_14-godishen_vruh/ | title=Безработицата в ЕС удари 14-годишен връх |publisher= в. Капитал|work= |date=2 април 2011}}</ref>
 
==== РeалнаРеална спрямо скрита безработица ====
Освен „официалната“ безработица, коректният анализ на пазара на труда в България обикновено отчита „реалната“ и „скритата“ безработица.
 
Реалната безработица обикновено е по-голяма от „официалната“, но в някои общини може да има и изключения: раздаваните социални помощи на „трайно безработни лица“ мотивират някои хора, които имат работа и доходи, да се регистрират като безработни. Скритата безработица представлява заемането на неподходяща работа от лице с по-висока квалификация: ако, например, преподавател в университет кара такси, Формално той има работа, но реално пазарът на труда не му позволява да реализира пълноценно работната си сила.
 
== Теории ==
Според [[Милтън Фридман]] съществува естествено равнище на безработицата (около 4- – 5%) и опитите за намаляването му водят до увеличаване на [[инфлация]]та.
 
== Видове безработица ==
 
Разграничават се различни форми на безработицата, обусловени от различни причини, като основно се различават следните три: текуща (фрикционна), структурна и циклична.
 
=== Текуща (фрикционна) ===
Текущата безработица се дължи най-вече на смяна на работата. Тя е резултат от основните характеристики на пазарната икономика, трудовите пазари и от начина им на функциониране. Тя е особено характерна за специалистите в дадена област ([[софтуерна индустрия]]), които могат да сменят различни фирми за работа, в зависимост от по-добро заплащане или бонуси. Обикновенно е от вида от 2- – 8 работни дни до 1 месеца. Следователно тя е временна за отделните субекти и краткосрочна по продължителност. Този вид безработица е валидна само в случаите, че даден индивид прекратява текущата си работа при налично предложение или договор за друга фирма. Тя не е предизвикана от неуравновесени състояния на трудовите пазари, а от същността на трудовия пазар и от начина, по който той функционира. Безработицата от този вид, не само че е неизбежна, но е и необходима за субектите на реалните трудови пазари. Тя играе позитивна роля: първо за работещите, защото им позволява да намерят по-доходоносно приложение на своя труд и второ за работодателите, доколкото улеснява избора на по-продуктивни работници.
 
=== Структурна ===
Текущата безработица се дължи най-вече на смяна на работата. Тя е резултат от основните характеристики на пазарната икономика, трудовите пазари и от начина им на функциониране. Тя е особено характерна за специалистите в дадена област ([[софтуерна индустрия]]), които могат да сменят различни фирми за работа, в зависимост от по-добро заплащане или бонуси. Обикновенно е от вида от 2-8 работни дни до 1 месеца. Следователно тя е временна за отделните субекти и краткосрочна по продължителност. Този вид безработица е валидна само в случаите, че даден индивид прекратява текущата си работа при налично предложение или договор за друга фирма. Тя не е предизвикана от неуравновесени състояния на трудовите пазари, а от същността на трудовия пазар и от начина, по който той функционира. Безработицата от този вид, не само че е неизбежна, но е и необходима за субектите на реалните трудови пазари. Тя играе позитивна роля: първо за работещите, защото им позволява да намерят по-доходоносно приложение на своя труд и второ за работодателите, доколкото улеснява избора на по-продуктивни работници.
Структурна безработица възниква, когато трудовия пазар не е способен да осигури работа за всеки, който желае, понеже има несъответствие между уменията на безработните и уменията, които са желани за наличните свободни места. Породена е от техническите промени в индустриите и от последвалите структурни изменения на производството и заетостта. Структурната безработица е трудно да се отдели от фрикционната, освен че разликата е, че е много по-продължителна. За разлика от фрикционната, наличните свободни позиции не могат да бъдат така лесно заети. Икономическата ефективност в дадена страна е подчинена на изискването работната сила и веществения капитал да се намират в технологично съответствие&nbsp;— – на технологичните параметри на капитала да съответства труд в определено количество и качество. Действайки за определен период от време технологичното съответствие се нарушава и за да му противодействат предприятията се ориентират към внедряване на нова техника и технологии, които от една страна правят негодна за новите условия значителна част от работната сила, като я изтласкват извън производството, а от друга формират потребност от труд с нови качества, с което се предизвикват структурни изменения в заетостта. Възникването на нови производства и дейности води до остаряване на други такива, както и остаряване на цели професии, специалности и категории труд. То се съпровожда с изтласкване на работна сила от полето на труда и придаване структурен характер на безработицата. Освобождаването на работна сила обикновено има масов характер, защото обхваща големи контингенти от носителите на труд. Оттам идва и друго нейно название&nbsp;— – технологическа безработица. От гледна точка на въздействието върху заетостта и работната сила техническият прогрес в едни от своите измерения причинява безработица, а в други при производство на нова продукция и услуги предизвиква откриване на нови работни места и нарастване на заетостта. Следователно може да се каже, че развитието на техниката и технологиите е причина за структурна безработица и същевременно е причина за повишаване на заетостта, но в определени технически области.
 
=== Структурна ===
 
Структурна безработица възниква, когато трудовия пазар не е способен да осигури работа за всеки, който желае, понеже има несъответствие между уменията на безработните и уменията, които са желани за наличните свободни места. Породена е от техническите промени в индустриите и от последвалите структурни изменения на производството и заетостта. Структурната безработица е трудно да се отдели от фрикционната, освен че разликата е, че е много по-продължителна. За разлика от фрикционната, наличните свободни позиции не могат да бъдат така лесно заети. Икономическата ефективност в дадена страна е подчинена на изискването работната сила и веществения капитал да се намират в технологично съответствие&nbsp;— на технологичните параметри на капитала да съответства труд в определено количество и качество. Действайки за определен период от време технологичното съответствие се нарушава и за да му противодействат предприятията се ориентират към внедряване на нова техника и технологии, които от една страна правят негодна за новите условия значителна част от работната сила, като я изтласкват извън производството, а от друга формират потребност от труд с нови качества, с което се предизвикват структурни изменения в заетостта. Възникването на нови производства и дейности води до остаряване на други такива, както и остаряване на цели професии, специалности и категории труд. То се съпровожда с изтласкване на работна сила от полето на труда и придаване структурен характер на безработицата. Освобождаването на работна сила обикновено има масов характер, защото обхваща големи контингенти от носителите на труд. Оттам идва и друго нейно название&nbsp;— технологическа безработица. От гледна точка на въздействието върху заетостта и работната сила техническият прогрес в едни от своите измерения причинява безработица, а в други при производство на нова продукция и услуги предизвиква откриване на нови работни места и нарастване на заетостта. Следователно може да се каже, че развитието на техниката и технологиите е причина за структурна безработица и същевременно е причина за повишаване на заетостта, но в определени технически области.
 
==== Сезонна безработица ====
Сезонната безработица може да се разглежда като вид структурна. Сезонната заетост e традиционна за земеделието, строителството и туризма, и отразява спецификата на тези производства, и услуги. Обикновено сезонните работници са носители на труд с по-ниска квалификация, работи се при лоши условия, нерегламентирано работно време и ниско заплащане. В много страни този вид заетост е патент на чуждестранни работници, пребиваващи законно или незаконно, които в собствената си страна биха получавали по-ниски доходи.
 
==== Сезонна безработица ====
=== Циклична (кейнсианска) ===
Сезонната безработица може да се разглежда като вид структурна. Сезонната заетост eе традиционна за земеделието, строителството и туризма, и отразява спецификата на тези производства, и услуги. Обикновено сезонните работници са носители на труд с по-ниска квалификация, работи се при лоши условия, нерегламентирано работно време и ниско заплащане. В много страни този вид заетост е патент на чуждестранни работници, пребиваващи законно или незаконно, които в собствената си страна биха получавали по-ниски доходи.
 
=== Циклична (кейнсианска) ===
Цикличната безработица, също наричана [[кейнс]]ианска, е налице, когато има дефицит на предлагането на работа за всички, които желаят да работят. Наречена е циклична, защото следва движението на [[икономически цикъл|икономическия цикъл]] и се появява при спад ([[рецесия]]) на икономиката, когато работните заплати и търсенето на труд започват да спадат едновременно. [[Голямата депресия|Голямата депресия от 1929- – 33 г.]], както и депресията от 1974- – 75 г. (на Запад), и последвалите рецесии в началото на 80-те (на Запад), както 90-те години в бившия социалистически блок са съпроводени от скок на безработицата, както в развиващите се, така и в почти всички индустриално развити страни, макар и в разлики в процентно съотношение. При [[финансова криза]] се появява цикличната безработица заради свиване на съвкупното търсене на стоковите пазари и последвало намаляване на производството и заетостта. Трудовите пазари, вместо чрез понижаване на работната заплата, често реагират чрез освобождаване на работна сила, защото заплатите са загубили своята гъвкавост в посока надолу.{{уточнение}}
 
=== Класическа ===
При класическата има свободни работни места, но работодателите не назначават поради наложените им законодателно високи работни заплати;
 
== Статистики за България ==
<gallery>
Файл:grafika1001.jpg|Ученици в България, които решават да работят / да учат
Файл:grafika1002.jpg|Учениците в чужбина, които решават да работят / да учат
Файл:grafika1003.jpg|Ученици в България, които продължават да работят / да учат
Файл:grafika1004.jpg|Учениците в чужбина, които продължават да работят / да учат