Еничари: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Набиране на еничари: Твърдението за девширме в порядък 300 000 българчета на година се явява ГЛУПОСТ!
Ред 6:
Наричани ''аджемиоглани'', те били откарвани в казармите в [[Одрин]], [[Цариград]] и [[Бурса]], където били помохамеданчвани. Някои започвали работа в султанските конюшни и градини, други чиракували и научавали занаят, трети работели като прислуга. Най-красивите били избирани да обслужват султана в покоите му. Някои от тях се издигали така до [[Паша|паши]] и [[везир]]и. След 10-15 години далеч от дома аджемиогланите трябвало да забравят напълно [[Род (общност)|рода]] си и да научат [[турски език]]. Хаджи и молли ги възпитавали в [[Ислям|мохамеданската вяра]].
 
Накрая постъпвали в [[Еничарски корпус|еничарския корпус]], където ставали отлични бойци. През XV век корпусът числял 10 000 души, за да достигне през XVII в. до 150 000 д. За да се поддържа този брой еничари, въпреки загубите във войните, бягствата и болестите, в някои години са събирани до 300 000 българчета. Еничарите се подчинявали само на [[Султан на Османската империя|султана]], а техният [[ага]] бил сред най-влиятелните първенци. Когато отивали по родните места, [[помохамеданчване|помохамеданчвали]] насилствено собствените си майки и бащи.
 
== Борби срещу еничарството ==