Разлика между версии на „Виктор Васнецов“

форматиране: 9x тире, 9x тире-числа, 6x кавички (ползвайки Advisor)
м ((GR) File renamed: File:Vanetsov Moving House.jpgFile:Vasnetsov Moving House.jpg File renaming criterion #3: To correct obvious errors in file names, including misspelled [[c::en:Noun#Proper_nouns...)
(форматиране: 9x тире, 9x тире-числа, 6x кавички (ползвайки Advisor))
| академия = [[Имперска художествена академия]]
| направление = [[Историческа живопис]]
| творби = "Рицар„Рицар на кръстопътя"кръстопътя“, "Преместване"„Преместване“, "Аленушка"„Аленушка“, "Богатири"„Богатири“
| повлиян = [[Иван Крамской]]
| повлиял =
| награди =
| подпис = Viktor Vasnetsov Signature 1886.png
| уебсайт =
}}
 
'''Виктор Михайлович Васнецов''' ({{lang-ru|Виктор Михайлович Васнецов}}, [[15 май]] [[1848]] - – [[23 юни]] [[1926]]) е [[Русия|руски]] [[художник]], който най-често рисува картини с [[митология|митологична]] или [[история|историческа]] тематика. Смятан е за ключова фигура в руския възрожденски период.
 
== Биография ==
=== Детство (1848- – 1858) ===
[[Файл:19-v 2h Vasnetsov.jpg|300п|мини|''„Рицар на кръстопътя“'' (1878) от Васнецов, обрисуващ митичния герой [[Иля Муромец]].]]
 
Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му  Михайл Василиевич Васнецов, селски [[свещеник]], е добре образован човек с наклонност към [[философия]], който има дълбок интерес към природните науки, [[астрономия]]та и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал [[икона|икони]]. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял ''„със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“''
 
=== Вятка (1858- – 1867) ===
От 10-годишна възраст Виктор учи в семинария във [[Киров|Вятка]]. През тези години в семинарията работи за местен продавач на икони. Помага на [[полски]]я художник в изгнание Михаил Елвиро Андриоли да изрисува стенописите за катедралата „Александър Невски“ във Вятка.
 
Завършвайки семинарията, Виктор решава да се премести в [[Санкт Петербург]], за да учи изобразително изкуство. Продава на търг картините си ''„Жътварка“'' и ''„Девойката с млякото“'' (и двете от 1867 г.), за да спечели пари за пътуване до тогавашната руска столица.
 
=== Санкт Петербург (1867- – 1876) ===
[[Файл:Vasnetsov Moving House.jpg|ляво|мини|350п|„Преместване“, 1876 г.]]
 
През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия - – [[Передвижници]], което замества [[академизъм|академизма]]. Васнецов се сприятелява с водача на това движение - – [[Иван Крамской]], като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент [[Илия Репин|Иля Ефимович Репин]].
 
Макар да е [[ирония|иронично]], Виктор, чието име се свързва с исторически и митологични картини, се опитва всячески да избегне тази тематика в своите творби. Заради своята графика на ''„[[Христос]] и [[Пилат Понтийски|Пилат]] пред хората“'' бива награден с малък сребърен медал от Академията.
По това време той започва да рисува [[битова живопис]] с [[маслени бои]]. Такива негови творби като ''„Селските певци“'' и ''„Преместване“'' са приети много добре от [[демокрация|демократичните]] кръгове на руското общество.
 
=== Париж (1876- – 1877) ===
[[Файл:Vasnetsov Acrobats.jpg|250п|мини|''„Акробати“'' в парижко [[предградие]]]]
 
През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в [[Париж]]. Докато е във [[Франция]], Виктор учи класическо и съвременно рисуване  и академично, и [[импресионизъм|импресионистично]]. По това време рисува ''„Акробати“'' (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“''. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин ''„Садко в подводното царство“''.
 
През 1877 г. Виктор се завръща в [[Москва]].
 
=== Москва (1877- – 1884) ===
[[Файл:Vasnetsov Alenushka.jpg|250п|ляво|мини|''„Аленушка“'' (1881)]]
 
Във края на 70<sup>-те</sup> години на XIX в. Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: ''„Рицар на крастопътя“'' (1878), ''„Бойното поле на принц Игор“'' (1878), ''„Три царици на подземното царство“'' (1879- – 1881), ''„Вълшебното килимче“'' (1880) и ''„Аленушка“'' (1881).
 
Тези картини не получават голямо признание и внимание, когато се появяват. Много радикални критици смятат, че те пренебрегват реализма на Передвижниците. Дори известен познавач на картини като [[Павел Третяков|Павел Михайлович Третяков]] отказва да ги купува. Известността на Васнецов нараства през 80<sup>-те</sup> години на XIX в., когато той се обръща към религиозната тематика, създавайки редица икони.
 
=== Киев (1884- – 1889) ===
[[Файл:Vasnetsov Bogomater Vladimir.jpg|250п|мини|''„Девицата и Христос“'' (1887)]]
 
В периода 1884- – 1889 Васнецов е назначен да рисува [[фреска|фрески]] в катедралата Св. Владимир в [[Киев]]. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното [[изобразително изкуство]]. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик  Димитрий Философов, смята, че фреските са ''„първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“''
 
Докато живее в Киев, Васнецов се сприятелява с [[Михаил Врубел]], който също участва в изографисването на катедралата. Работейки заедно, Васнецов учи по-младия от него художник. В Киев Виктор успява най-сетне да завърши своята картина ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“'' и да започне най-известната си рисунка ''„Богатири“''.
През 1885 г. художникът пътува до [[Италия]]. Същата година работи върху декорите и костюмите на [[опера]]та ''„Снежанка“'' от [[Николай Римски-Корсаков]].
 
=== Късни години (1890- – 1926) ===
[[Файл:Vasnetsov Frog Princess.jpg|ляво|мини|230п|''„Царевна-лягушка“'' (''Принцесата-жаба'', 1918)]]
[[Файл:Vasnetsov Snegurochka.jpg|250п|мини|''„Снежанка“'' (1899)]]
[[Файл:Die drei Bogatyr.jpg|230п|мини|ляво|''„Богатири“'' (1898)]]
 
Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков - – ''„Садко“'', а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни  така наречената богатирка.
 
В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен "приказен"„приказен“ стил в руската възрожденска [[архитектура]]. Първа по негов дизайн е изградена църква в [[Абрамцево]], при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от "приказните"„приказните“ си сгради - – [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]].
 
Между 1906 и 1911 работи по създаването на мозайки за катедралата Александър Невски във [[Варшава]].
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Wiktor Michajlowitsch Wassnezow}}
 
* {{икона|en}} [http://www.abcgallery.com/V/vasnetsov/vasnetsov.html Галерия с описание на картините]
* {{икона|ru}} [http://vvedenskoe.com/v.vasnetsov1/ Гробницата на Васнецов]
* {{икона|ru}} [http://www.staratel.com/pictures/ruspaint/113.htm Биография и малка галерия]
* {{икона|ru}} [http://www.artonline.ru/encyclopedia/113 Биография и галерия]
 
{{Передвижници}}
 
[[Категория:Передвижници]]
[[Категория:Личности (Москва)]]
 
{{Передвижници}}