Разлика между версии на „Виктор Васнецов“

| творби = "Рицар„Рицар на кръстопътя"кръстопътя“, "Преместване"„Преместване“, "Аленушка"„Аленушка“, "Богатири"„Богатири“

| подпис = Viktor Vasnetsov Signature 1886.png

'''Виктор Михайлович Васнецов''' ({{lang-ru|Виктор Михайлович Васнецов}}, [[15 май]] [[1848]] - – [[23 юни]] [[1926]]) е [[Русия|руски]] [[художник]], който най-често рисува картини с [[митология|митологична]] или [[история|историческа]] тематика. Смятан е за ключова фигура в руския възрожденски период.

=== Детство (1848- – 1858) ===

Виктор Васнецов е роден в малкото селце Лопял във Вятската губерния през 1848 г. Баща му —– Михайл Василиевич Васнецов, селски [[свещеник]], е добре образован човек с наклонност към [[философия]], който има дълбок интерес към природните науки, [[астрономия]]та и рисуването. Дядото на Виктор е рисувал [[икона|икони]]. Двама от тримата му сина (Виктор и Аполинари) стават прочути художници, а третият става учител. Припомняйки си детството в свое писмо до Владимир Стасов, Васнецов отбелязва, че е живял ''„със селските деца и ги е харесвал като истински приятели.“''

=== Вятка (1858- – 1867) ===

=== Санкт Петербург (1867- – 1876) ===

През август 1867 Виктор е приет в Имперската академия на изкуствата. Три години по-късно се появява ново течение в изобразителното изкуство в Русия - – [[Передвижници]], което замества [[академизъм|академизма]]. Васнецов се сприятелява с водача на това движение - – [[Иван Крамской]], като го смята за свои учител. Той също става много близък със своя състудент [[Илия Репин|Иля Ефимович Репин]].

=== Париж (1876- – 1877) ===

През 1876 г. Репин кани Васнецов да се включи в пътуване на Передвижниците в [[Париж]]. Докато е във [[Франция]], Виктор учи класическо и съвременно рисуване —– и академично, и [[импресионизъм|импресионистично]]. По това време рисува ''„Акробати“'' (1877), прави гравюри и показва някои от творбите си на изложения. В Париж той се запалва по вълшебните приказки и започва да включва тематика от тях в своите картини. Като начало е картината ''„Иван Царевич, яздейки сив вълк, и жар-птицата“''. Васнецов е модел за Садко в рисунката на Репин ''„Садко в подводното царство“''.

=== Москва (1877- – 1884) ===

Във края на 70^-те години на XIX в. Васнецов се концентрира върху илюстрирането на руски приказки, създавайки някои от най-добрите си творби: ''„Рицар на крастопътя“'' (1878), ''„Бойното поле на принц Игор“'' (1878), ''„Три царици на подземното царство“'' (1879- – 1881), ''„Вълшебното килимче“'' (1880) и ''„Аленушка“'' (1881).

=== Киев (1884- – 1889) ===

В периода 1884- – 1889 Васнецов е назначен да рисува [[фреска|фрески]] в катедралата Св. Владимир в [[Киев]]. То е предизвикателна работа, отнасяща се едновременно до руските и западните традиции в религиозното [[изобразително изкуство]]. Влиятелният критик Владимир Стасов ги описва като кощунска игра с религиозните чувства на руския народ. Друг известен критик —– Димитрий Философов, смята, че фреските са ''„първият мост над 200-годишната бездна, разделяща отделните групи на руското общество.“''

=== Късни години (1890- – 1926) ===

Следващите две десетилетия са продуктивни за Васнецов, но повечето от по-късните му картини са от второстепенна важност. Той все повече се обръща към други видове изкуство през този период от живота си. През 1897 г. участва заедно с брат си Аполинари в създаването на декорите и костюмите на още една премиера на Римски-Корсаков - – ''„Садко“'', а през 1910 създавана нова шапка за униформата на руските военни —– така наречената богатирка.

В края на века Васнецов усложнява и прилага своя характерен "приказен"„приказен“ стил в руската възрожденска [[архитектура]]. Първа по негов дизайн е изградена църква в [[Абрамцево]], при което дейно участва и Василий Поленов. През 1894 г. си проектира собствено имение в Москва. Следващият му проект е павилионът на Русия в Световното изложение в Париж през 1898. Накрая, през 1904, Васнецов проектира най-известната от "приказните"„приказните“ си сгради - – [[Третяковска галерия|Третяковската галерия]].