Бигъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 7311225 на 46.10.52.138 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение}}
{{обработка|форматиране}}
{{без източници|16:03, 22 май 2016 (UTC)}}
{{Кучешка порода
|name= Бигъл
Line 12 ⟶ 13:
|fcisection= 1
|fcinum= 161
|fcistd=
|category =
|commons = Beagle (dog)
|}}
'''Бигъл''' или '''бийгъл''' (от [[английски език|английското]] ''Beagle'') е порода средно-големи [[куче]]та. Появяват се като ловджийски кучета в [[Англия]] през първата половина на 19 век. Те живеят около 12-14 години. Обонянието им е силно развито. Ушите им са дълги и кадифено меки. Бигълът е дружелюбен и обича да си играе. Тази порода произлиза от хрътките.
Ред 29:
== С работни изпитания ==
Кратко историческо резюме: За бигъла казват, че бил отглеждан отделно от големите фоксхаунди за лов на зайци, който се осъществявал пеш. Той все още се използва в групи, много често организирани от институции, включително колежи и училища.
Жизнено, страстно малко куче, изпълнено с ентусиазъм и енергия, винаги готово за всякака дейност, в която ще участва.
Всичко в породата създава впечатление за атлетизъм и няма по-добра гледка от група бигъли заети в преследване, техните глави ниско по следата, техните опашки устойчиво изправени нагоре, когато са концентрирани в преследването.
По времето на Крал Хенри VIII и Кралица Елизабет I е имало острокосмести (желязна нишка) гончета, някои от които били достатъчно малки, за да се носят в джоба на ловното яке. Размерът се увеличил през годините, но понякога се раждат по-малки екземпляри от породата, наричани
== Общ вид ==
Line 43 ⟶ 46:
Глава: Задоволително дълга, мощна, без да бъде груба, по-елегантна при женските, ненамръщена и без гънки.
Черепна област:
Череп: Леко купловиден, умерено широк, с лек връх.
Стоп: Добре изразен, разделящ дължината между тила и върха на носа, толкова равно, колкото е възможно.
Лицева област:
Носна гъба: Широка, за предпочитане черна, но по-светла пигментация е допустима при светло оцветени кучета. Широки ноздри.
Муцуна: Не е чипа.
Устни: Сравнително отпуснати.
Челюст и зъби: Челюстите трябва да са здрави, с перфектна, симетрична и пълна ножична захапка, т.е. горните резци трябва плътно да припокриват долните и да са поставени отвесно на челюстите.
Очи: Тъмнокафеви или с цвят на лешник, сравнително големи, нито хлътнали, нито изпъкнали, поставени доста отдалечено, с меко, трогателно изражение.
Уши: Дълги, със заоблени върхове, стигащи почти до върха на носа, когато се издърпат напред. Ниско поставени, фини по структура и грациозно висящи плътно до бузите.
Line 57 ⟶ 68:
Тяло: Късо споено, но пропорционално.
Горна линия: Права и равна.
Поясница: Поясницата е мощна и гъвкава.
Гърди: Ниски до под лактите. Ребрата са добре извити и добре разширени отзад.
Корем: Без да е прекомерно прибран.
Опашка: Здрава, умерено дълга. Високо поставена, носи се
Крайници:
Преден крайници:
Предните крайници са прави и отвесни, добре поставени под тялото, с доста субстанция и заоблени кости, без заострени лапи.
Плешки: Добре разлети назад, ненатоварени.
Лакти: Стегнати, без да са обърнати нито навътре, нито навън. Височината до лакътя е около половината от височина при холката.
Метакарпус: Къс.
Предни лапи: Стегнати и твърди. Добре вложени и добре подплатени. Не са заешки тип. Къси нокти.
Задни крайници:
Бедра: Замускулени.
Колене: Добре сгънати.
Скакателни стави: Стегнати, доста ниски и паралелни една на друга.
Задни лапи: Стегнати и твърди, добри стави на пръстите и здрави възглавнички. Не са заешки тип. Къси нокти.
Line 81 ⟶ 104:
Козина:
Косъм: Къс, гъст и водоустойчив.
Цвят: Трицветно (черно, жълтокафяво и бяло); синьо, бяло и жълтокафяво; язовича окраска; заешка окраска; лимонено и бяло; червено и бяло; жълтокафяво и бяло; черно и бяло; чисто бяло;
С изключение на чисто бялото, всички изброени по-горе цветове могат да бъдат на петна. Никакви други цветове не са допустими. Върхът на опашката е бял.
Line 86 ⟶ 110:
Размери:
Желателна минимална височина при холката 33 cm.
Желателна максимална височина при холката 40 cm.
Line 96 ⟶ 121:
Забележка: Мъжките екземпляри трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.
== История ==
Line 107 ⟶ 131:
== Външен вид ==
Съществуват две породни разновидности
=== Поддръжка на външния вид ===
Line 113 ⟶ 137:
== Здравословни проблеми и продължителност на живота ==
Продължителността на живот на бигъла е около 10
== Цветове ==
Така, както са разнообразни цветовите пртедпочитания в човешкото общество, цветовете при бигъла пораждат значителни спорове сред развъдчици, изложители и съдии. Съдиите, които не са специалисти по породата, често не знаят за широката вариативност при цветовете на бигъла и отдават своите предпочитания на традиционните
Една от причините за казуса с цветовете е тълкуването на стандарта на породата, който гласи:
▲Така, както са разнообразни цветовите пртедпочитания в човешкото общество, цветовете при бигъла пораждат значителни спорове сред развъдчици, изложители и съдии. Съдиите, които не са специалисти по породата, често не знаят за широката вариативност при цветовете на бигъла и отдават своите предпочитания на традиционните "трицветни" екземпляри. Въпреки, че цветовите съдийски предпочитания във Великобритания, все още не са напълно изкоренени, те са установени в много по-голяма степен в някой европейски страни, Авсрталия, Нова Зеландия и САЩ.
▲Една от причините за казуса с цветовете е тълкуването на стандарта на породата, който гласи: "Всички познати цветове за гонче с изключение на цвят на черен дроб. Върхът на опашката е бял.". Това означава, че няма никакви предпочитания към нито един от цветовете и техните комбинации, така също и тяхното разпределение и петнистост, нямат значение, но се предпочита бял цвят на върха на опашката. С едно изключение – гончетата не може да имат неправилно оцветяване. Това изключение е цвят на черен дроб, който се счита за недопустим, тъй като често се придружава от много светли очи, или даже зелени очи с розови клепачи.
Сред признатите за гончетата цветове има три основни: чернен, бял и жълтокафяв, всеки от които варира в отенъци, даже черното и бялото! Общият брой комбинации, които може да се направят с тези 3 цвята са 14 и могат да бъдат разделени в следните групи:
Три цвята (триколор, threecolour): Състои се от цели участъци от 3 основни цвята. Трицветните гончета са били и си остават най-разпространените, поради което всички ги смятат за традиционни. Трицветна окраска с големи бели петна се описва като
Два цвята (наричани с необичайното биколор, bicolours): Това оцветяване е много популярно във Великобритания и често притежава отлично качество. Бялото, като основен цвят, съчетано с рижо, което може да варира от бледо
▲Два цвята (наричани с необичайното биколор, bicolours): Това оцветяване е много популярно във Великобритания и често притежава отлично качество. Бялото, като основен цвят, съчетано с рижо, което може да варира от бледо лимонено до наситено кестеняво.
Бяло с бледо лимонено – лимонено-бяло (lemon&whites), по-ярките отенъци на рижото – рижо-бяло (tan&whites). Ако рижият цвят има червеникав или оранжев отенък, то става въпрос за червено-бяло (red&whites). Черно-бялото оцветяване е допустимо, но много рядко срещано.
Един цвят: Единствения допустим цвят е белият. Рядко се среща, но към него могат да бъдат причислени кучетата с малки бледо-рижи петна, които са трудно различими от разстояние.
Пъстро: Оцветяване на гончето, при което трите основни цвята са примесени и не са разположени в цели участъци, с изключение на бялото. В зависимост от това, какъв цвят преобладава, общият отенък се изменя, като така се появяват няколко типа пъстри оцветявания: лимонено-пъстро (lemon-pied)
Петнисто: Подобно на трицветното и двуцветното оцветяване, но с неголеми черни и рижи точки, или петънца, из бялата козина. Оцветяването може да бъде описано, като трицветно петнисто (tricolour mottles), лимонено петнисто (lemon mottles), рижо петнисто (tan mottles), червено петнисто (red mottles).
Line 136 ⟶ 160:
;трицветно петнисто
Преди много години в Южен Уелс и Южна Ирландия са се срещали кучета с черен цвят със синкав отенък, които били наричани синьо-рижо-бели (blue-tan-white). Днес подобни екземпляри се срещат изключително рядко, но наскоро са наблюдавани няколко подобни в Австралия и САЩ. Тези
;синьо петнисто
Line 142 ⟶ 166:
По-светъл нюанс на синьото, почти сив, се срещя много рядко, но обичайно е съпровождан от светли очи. Синьо/сивият цвят не е правилен цвят, тъй като е изроден черен, поради което не трябва да се отнася към типичните цветове за гончета.
Необходимо е да се помни, че оцветяването
Размерът, симетрията и разпространението на цвета нямат значение, с изключение на белия връх на опашката, но могат да създадат оптическа измама, на която съдията е длъжен да отреагира. Например широката бяла полоса на главата, спускаща се между очите, създава впечатление за много широка глава. Черният плащ от главата до опашката, значително удължават тялото. Бяло петно на гърба, може да създаде впечатление за неправилна горна линия, а рижите или черни петна по крайниците могат
{{commons|Beagle}}
| |||