Уикипедия

Захарий Стоянов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м от ляво
Ред 44:
 
След Освобождението от османско иго е член на окръжния съд в Търново (1880), секретар на Апелационния съд и съдебен следовател в окръжния съд в Русе (1881), служител в Дирекцията на правосъдието на [[Източна Румелия]] (1882 – 1885).
[[Файл:Bulgarian Secret Central Committee Plovdiv 1885.jpg|ляво|мини|250п|Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, отлявоот ляво надясно: [[Антон Мумджиев]], [[Тодор Гатев]], [[Продан Тишков]], Захарий Стоянов, [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], [[Иван Арабаджията]], неизвестен. Втори ред седнали, отлявоот ляво надясно: [[Иван Стоянович]] и Ангел Чолаков. Прави, отлявоот ляво надясно: [[Недялка Шилева]], [[Спиро Костов]], [[Димитър Ризов]], [[Петър Зографски]], [[Коста Паница]], [[Спас Турчев]]. Фотография на Димитър Кавра]]
Оглавява [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]], който организира съединението на Източна Румелия с [[Княжество България]] (1885). Установява се в [[София]] от 1886 г. Включва се активно в дейността на Народнолибералната партия (стамболовисти).
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Захарий_Стоянов“.