Политика: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м от ляво
м Bot: Reverted to revision 7013213 by Elkost on 2015-11-06T15:09:11Z
Ред 103:
Прави се и разграничение между [[либерализъм|либерали]] и централисти, според което истинското противопоставяне е между централистите, според които държавата трябва да се намесва на пазара с тежест и другите, според които държавата трябва да има само остатъчна функция спрямо пазара.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 13.</ref>
 
Разделението дясно-ляво в политическото пространство е обект на дълги дискусии, като се намесват критерии за разграничение като свободата и равенството и най-вече различното им схващане. Според италианския политолог Норберто Бобио, различието между дясното и лявото не са едно дясно равенство и едно ляво равенство, а спрямо различния начин на схващане на отношението равенство-неравенство отдясно и от лявоотляво.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 23.</ref> Бобио разглежда и емоционалното значение на термините. Според него допреди десетина година принадлежността към левицата се е смятало за срамно в [[Италия]], докато днес е обратното. Той изказва мнението, че периодично се променя оценъчното значение на термините, но въпреки това двойката дясно-ляво продължава да описва относително стабилни реалности.<ref>Боббио, Норберто. Дясно и ляво. Основания и значения на едно политическо разграничение, Издателство ЛИК, София, 2001, стр. 40.</ref>
[[Авторитаризъм|Авторитаризмът]] и [[либертарианство]]то се отнасят до размера на индивидуалната политическа свобода, която всеки човек притежава в дадено общество по отношение на държавата. Маркус Кемелмайер описва авторитарните политически системи като такива, в които „индивидуалните права и цели са подчинени на групови цели, очаквания и съответствия“,<ref>{{cite journal|author=Markus Kemmelmeier|title=Individualism, Collectivism, and Authoritarianism in Seven Societies|year=2003|journal=Journal of Cross-Cultural Psychology|volume=34|issue=3|pages=304–322|doi=10.1177/0022022103034003005|author-separator=,|display-authors=1|last2=Burnstein|first2=Eugene|last3=Krumov|first3=Krum|last4=Genkova|first4=Petia|last5=Kanagawa|first5=Chie|last6=Hirshberg|first6=Matthew S.|last7=Erb|first7=Hans-Peter|last8=Wieczorkowska|first8=Grazyna|last9=Noels|first9=Kimberly A.}}</ref> докато либертарианците като цяло се противопоставят на [[суверенна държава|държавата]] и издигат личността като [[суверен]]. В най-чистата си форма, либертарианците са [[анархизъм|анархисти]], които се застъпват за пълното премахване на държавата, на политическите партии и на [[политическа организация| други политически организации]], докато най-ярките представители на авторитаризма са, на теория, [[тоталитаризъм|тоталитарните режими]], които поддържат държавния контрол над всички аспекти на обществото.