Уикипедия

Никола Петров (художник): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
CaZeRillo (беседа | приноси)
2 редакции
better picture
Редакция без резюме
Ред 7:
| описание = Автопортрет на Никола Петров
| роден-дата = {{Дата на раждане|1881|8|20|1}}
| роден-място = [[Видин]], [[България]]
| починал-дата = {{Дата на смърт и години|1916|12|10|1881|8|20|1}}
| починал-място = [[София]], [[България]]
Ред 13:
| стил = [[импресионизъм]]
| учител = [[Ярослав Вешин]],<br /> [[Иван Мърквичка]]
| академия = [[Национална художествена академия|Художествена академия - – София]]
| направление =
| патрон =
Ред 28:
 
== Биография ==
Никола Петров е роден в [[1881]] г. във Видин. Още от ученик проявява склонност и необикновена възприемчивост към изобразителното изкуство. До известна степен това се дължи на учителя му по рисуване в гимназията, чех по народност. Художникът се записва да следва живопис още във втория випуск на наскоро откритата [[Национална художествена академия|Художествена академия]]. Въпреки това успява да получи дипломата си едва през [[1913]] г. Още през [[1903]] е съосновател на дружество на младите художници против академизма в изобразителното изкуство — – индикатор за влиянието на модерните течения в [[България]] ([[импресионизъм]], [[символизъм]], [[сецесион]]).
 
Верен на изкуството си, но живял в мизерия, Никола Петров умира от [[туберкулоза]] само на 35 години през 1916 г.
Ред 35:
Той рисува предимно [[пейзаж]]и, което е до известна степен повлияно от неговия учител в Художествената академия [[Ярослав Вешин]], въвел практиката на [[пленер]]изма. Друг известен негов учител от Академията е [[Иван Мърквичка]]. В своето изкуство Никола Петров се отличава като творец, който дълбоко възприема заобикалящата го среда, но и умее да изрази себе си чрез нея. По-мащабни негови картини са „Света София“, „Народният театър“, „Лъвов мост“.
 
В своето творчество Никола Петров постига необикновен синтез между модерното и традиционното, между патриархалния бит и чуждата култура. За това можем да съдим по тематиката на творбите му — – той рисува едновременно пейзажи от родния си Видин, а също и такива картини като „Рекичка из камънаци“ и „Река Ерма при Трън“, където няма и следа от човешко влияние, и такава модерна сграда, символ на прогреса, като Народния театър в София. Част от културното наследство на Никола Петров са битоописателни картини, в които той успява да съчетае модерната техника с чисто родни сюжети, типични за времето, когато е творил („Пазар в Бяла Слатина“). Сред най-интересните работи на Никола Петров са скиците му към антологията на [[Пенчо Славейков]] „[[На Острова на блажените]]“. Рисунките, правени по снимки на Славейков от различни периоди, имат за цел да подчертаят замисъла на Славейковата антология — – многообразието на творчеството му и събирателния характер на книгата.<ref>Ангел Тодоров, [http://liternet.bg/publish4/angel_todorov/ppslaveikov.htm „Бележки към "На„На Острова на блажените"блажените“ от П. П. Славейков“], LiterNet, 29.11.2001 (ориг. в П. П. Славейков. ''Събрани съчинения в осем тома''. Т. 2. София, 1958).</ref>
 
<center><gallery caption=„Картини на Никола Петров“>
Ред 42:
Image: Nikola Petrov3.jpeg| „Народният театър“, 1912
Image: Nikola Petrov4.jpeg| „Рекичка из камънаци“, 1911
Image: Erma river on Tran - Nikola Petrov retouched.jpg| „Река„[[Река Ерма при Трън“Трън]]“
</gallery></center>
<center><gallery caption=„На острова на блажените“>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Петров_(художник)“.