Димитър Ризов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м от ляво
м Bot: Reverted to revision 7042990 by Алиса Селезньова on 2015-11-27T14:31:06Z
Ред 39:
Ризов е роден 1862 година<ref>1860 година според [[Борис Николов]]</ref> в [[Битоля]], [[Македония (област)|Македония]]. Първоначално учи в родния си град, а след това - в [[Пловдив]]. В [[1881]] година отваря книжарница в Битоля, година по-късно е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен инспектор на българските училища в Македония. В 1883 година заедно с [[Насте Стоянов]] подпомага откриването на българската книжарница на [[Коне Самарджиев]] в Солун. Ризов редактира „Македонский календар - Св. Кирил и Методий", като събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като [[Иван Вазов]], [[Петко Славейков]], [[Марин Дринов]], [[Трайко Китанчев]], [[Константин Мишайков]], [[Андрей Ляпчев]], [[Константин Величков]] и ги праща за отпечатване в Солун.<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?37 Македония. История и политическа съдба., том I, МНИ, София, 1994, стр. 295 - 296.]</ref>
 
[[Файл:Bulgarian Secret Central Committee Plovdiv 1885.jpg|дясно|мини|250п|Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от лявоотляво надясно: [[Антон Мумджиев]], [[Тодор Гатев]], [[Продан Тишков]], [[Захарий Стоянов]], [[Иван Андонов (революционер)|Иван Андонов]], [[Иван Арабаджията]], неизвестен. Втори ред седнали, от лявоотляво надясно: [[Иван Стоянович]] и [[Ангел Чолаков]]. Прави, от лявоотляво надясно: [[Недялка Шилева]], [[Спиро Костов]], Димитър Ризов, [[Петър Зографски]], [[Коста Паница]], [[Спас Турчев]]. Фотография на [[Димитър Кавра]]]]
През [[1884]] година се включва в политическия живот на [[България]], редактор е на вестника на [[Либерална партия|Либералната партия]] [[Търновска конституция (вестник)|„Търновска конституция“]]. Ризов е част от вълната емигранти в [[Източна Румелия|източнорумелийската]] столица [[Пловдив]], където активно участва в дейността на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и в подготовката и извършването на [[Съединение на България|Съединението]] на областта с [[Княжество България]].<ref name="InB">Антонова Ил., Маринкова В., Митев Пл., Антонов Ал., ''История на България - Енциклопедия А-Я'', София, 2001, ISBN 954-18-0227-3, стр. 319-320</ref> От 6 до 9 септември 1885 г. е член на Временното правителство в Пловдив.<ref name="InB" /> Ризов е депутат в Третото велико народно събрание (1886-87).<ref name="InB" /> Обиден от отказаната му държавна служба (секретар на депутацията за избор на княз), през януари и февруари 1887 г. се обявява против Регентството и правителството, подкрепяйки русофилските офицерски бунтове в Силистра и Русе, за което е арестуван в Черната джамия. По-късно през [[1887]] година продължава образованието си в [[Лиежки университет|Лиежкия университет]] в [[Белгия]], като стипендиант на [[Евлоги Георгиев]].