Върховен македоно-одрински комитет: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м от ляво
м Bot: Reverted to revision 7241909 by LordBumbury on 2016-04-03T13:06:40Z
Ред 278:
Въпреки привидното примирие ВМОРО претърпява [[Разкол в македонското освободително движение след Първата световна война|разкол]] и в организацията се оформят три основни групи — на централистите около Груев, на сарафистите около Сарафов и на санданистите около Сандански. Последната група е в особено изострени отношения спрямо ВМОК още от началото на 1902 година, когато се стига до сражения между чети на двете течения, в които са убити революционери и от двете страни. След фактическото разцепване на ВМОРО през 1906 година ръководствата едно на друго си издават смъртни присъди и в резултат през 1907 година са убити Борис Сарафов и Иван Гарванов от Тодор Паница, приближен на Яне Сандански. Този акт допълнително фрагментира революционното движение и последиците от него указват влияние десетилетия по-късно.
 
Антагонизмът между вътрешни и върховисти е преекспониран и допълнително подклаждан след края на Първата световна война. Затихналите по време на войните за национално обединение различия и вражди избухват с нова сила, подкрепяни от политическите централи в следвоенна България. Голяма част от бившите дейци на ВМОРО и ВМОК се обединяват във Вътрешна македонска революционна организация, но традиционно левите дейци в македонското освободително движение се противопоставят на възстановяването на организацията. Фактическите ръководители на ВМРО Тодор Александров и Иван Михайлов са директно набеждавани от лявоотляво за продължители на върховизма. Късният идеолог на лявото движение и участник в управлението на комунистическа България [[Христо Калайджиев]] пише:
 
{{цитат|Искаха да убият или най-малко да парализират нашето македонско съзнание или чувство, да убият в нас идеите на Гоце, да ни обвържат с тяхната завоевателна политика, да обвържат македонското дело за тяхната колесница, да ни направят мост, през който да мине великобългарската идея за създаване на Велика България и хегемония на Балканите... Кои са печалните герои в тая печална картина? Те са същите, които обявиха Гоце за предател, Яне&nbsp;— за турчин, Хаджията&nbsp;— за родоотстъпник. Те са същите, които предизвикаха Мелнишкото и Горноджумайското въстание, които предизвикаха преждевременното Илинденско въстание, по чиито внушения станаха Магарешките атентати в навечерието на Балканската война, които сключиха договора за [[подялба на Македония|подялба на Македония]], които си играеха с автономния принцип... Фердинанд [...] бе душата на тая политика.<ref>Калайджиев, Христо. Федерална Македония и великобългарският шовинизъм, Издателство на Българската работническа партия (комунисти), София, 1945, стр. 4-5.</ref>}}