Разлика между версии на „Правителство на Александър Стамболийски 1“

м
След продължителни преговори с различни политически сили [[Александър Стамболийски]] сформира коалиционно правителство с участието на [[Народна партия|Народната партия]] (54 хиляди гласа) и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] (30 хиляди гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на [[22 ноември]] [[1919]] г. през [[Народното събрание]] „Закон за съдене и наказание на виновниците за [[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]]“. Арестувани са бивши министри от [[Правителство на Радославов (1913–1918)|кабинета на д-р Васил Радославов]]. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение ([[Консорциум]]), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“<ref name="Encyclopedy"/>.
 
На [[27 ноември]] с.г. [[министър-председател]]я подписва мирния договор между [[България]] и държавите победителки в [[Първата световна война]]. Клаузите на [[Ньойски договор|Ньойския документ]] потвърждават най-мрачните прогнози относно последиците за страната. Към територията на [[Сърбия]] са присъединени Западните български покрайнини – [[Струмишки революционен окръг|Струмишка околия]], [[Цариброд]]ско, [[Босилеград]]ско, част от селищата в [[КулатаКула (град)|Кулско]] и [[Търново|ТърновскоТрън]]ско. [[Румъния]] заграбва [[Южна Добруджа]], а войските на [[Антанта|Съглашението]] окупират [[Западна Тракия]], която през 1920 г. е дадена на [[Гърция]]. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка, както и да им предаде огромен брой едър и дребен рогат [[добитък]] и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на [[Българската армия]] е сведена до 30 хиляди души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някойнякои видове тежко [[въоръжение]] и [[авиация]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
[[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]] влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]]), довеждат до избухването на [[Транспортна стачка|първата общонационална стачка – Транспортната]], продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща среиознасериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на [[20 февруари]] [[1920]] г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са [[парламент]]арни [[избори]], които са проведени на [[28 март]] с.г. иТе донасят голяма изборна победа на земеделците – 349 212 гласа и 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче, БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. На [[21 май]] с.г. е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на земеделците за кратък период да проведат редица нови реформи<ref name="Encyclopedy"/>.
 
==== Реформи ====
Най-важната реформа на правителството на [[БЗНС]] е свързана с преразпределението на земеделските земи. Целта е да се създаде поземлен фонд, чрез който да бъдат оземлени безимотните селяни и бежанци от [[Тракия]] и [[Македония]]. Според гласуваните закони за увеличаване размера на държавните земи за трудовата поземлена собственост максималният размер обработваема площ, която може да притежава едно семейство,домакинство е ограничен до 300 декара – ако има семейство. Земите над определения максимум се изземват срещу минимално заплащане. Аграрната реформа засяга предимно интересите предимно на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната реформа земеделците започват отчуждаване и на част от едрата градска собственост за нуждите на държавните институции. На [[28 май]] с.г. е приет от Народното събрание „Законът„Закон за трудовата повинност“. Той задължава младежите, навършили 20 години, и девойките – 16 години, да полагат безплатен труд в полза на държавата съответно по 12 и 6 месеца. Законът позволява откупуване от трудовата повинност<ref name="Encyclopedy"/>.
 
Проведените реформи засягат интересите не само на богатите [[земевладелец|земевладелци]], [[търговец|търговци]] и [[собственик|собственици]] на едра градска собственост. Рязко са намалени заплатите на интелигенцията ([[учител]]и, [[лекар]]и, [[адвокат]]и и [[военен|военни]]), прави се опит да се ограничи влиянието на армията в обществения живот (на [[9 септември]] 1920 г. са забранени всички тайни офицерски организации). Започва се подготовката на републиканска конституция като първа крачка към премахване на [[монархия]]та. През 1922 г. под контрола на държавната власт са поставени църковните институции. Земеделците са безкомпромисни към политическите си противници. На [[17 септември]] с.г. е разгромен съборът на новата опозиционна политическа формация [[Конституционен блок]] ([[Обединена народно-прогресивна партия|Обединената Народнопрогресивна]], [[Демократическа партия|Демократическата]] и [[Радикалдемократическа партия|Радикалдемократическата партия]]). Водачите му ([[Александър Малинов]], [[Стоян Костурков]] и [[Стоян Данев]]) са малтретирани от селяните по време на пътуването им от [[София]] до [[Велико Търново]]. Два месеца по-късно – на [[19 ноември]] [[1922]] г., БЗНС провежда [[референдум]] за признаване вината на старите буржоазни партии за националните катастрофи. Под съдебна отговорност са подведени бивши министри от [[Правителство на Гешов|кабинета на Иван Евстатиев Гешов]], [[Правителство на Данев (1913)|Стоян Данев]], [[Правителство на Александър Малинов (1918)|Александър Малинов]] – Стоян Костурков. Произнесените през пролетта на 1923 г. присъди са от пет години лишаване на свобода до доживотен затвор и отнемане на гражданските и политическите права<ref name="Encyclopedy"/>.
 
След 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП|БКП (т.с.)]] се влошават. Причината е, че комунистите са единственият реален парламентарен противник на земеделците. БЗНС предприема репресвнирепресивни мерки в селата със силно комунистическо влияние<ref name="Encyclopedy"/>.
 
=== Външна политика ===