Разлика между версии на „Правителство на Александър Стамболийски 1“

м
След продължителни преговори с различни политически сили [[Александър Стамболийски]] сформира коалиционно правителство с участието на [[Народна партия|Народната партия]] (54 хиляди гласа) и [[Прогресивнолиберална партия|Прогресивнолибералната партия]] (30 хиляди гласа). Непосредствено след като поема властта, доминираното от земеделците правителство прокарва на [[22 ноември]] [[1919]] г. през [[Народното събрание]] „Закон за съдене и наказание на виновниците за [[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]]“. Арестувани са бивши министри от [[Правителство на Радославов (1913–1918)|кабинета на д-р Васил Радославов]]. Няколко седмици по-късно е приет и „Законът за търговията със зърнени храни“, който отнема външната търговия от едрите търговци и я предоставя на държавно монополно обединение ([[Консорциум]]), заплащащо на твърди и сравнително високи цени зърното на производителите. Приети са и „Закон за санитарно-ветеринарните служби“ и „Закон за водните синдикални сдружения“<ref name="Encyclopedy"/>.
 
На [[27 ноември]] с.г. [[министър-председател]]я подписва мирния договор между [[България]] и държавите -победителки в [[Първата световна война]]. Клаузите на [[Ньойски договор|НьойскияНьойският документмирен договор]] потвърждават най-мрачнитевсички мрачни прогнози относно последиците за страната. Към територията на [[СърбияКралство Югославия|Сърбо-хърватското словенско кралство]] са присъединени Западните български покрайнини – [[Струмишки революционен окръгСтрумица|Струмишка околия]], [[Цариброд]]ско, [[Босилеград]]ско, част от селищата в [[Кула (град)|Кулско]] и [[Трън]]ско. [[Румъния]] заграбва [[Южна Добруджа]], а войските на [[Антанта|Съглашението]] окупират [[Западна Тракия]], която през 1920 г. е дадена на [[Гърция]]. България трябва да заплати на победителите в срок от 37 години репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка, както и да им предаде огроменогромно бройколичество едър и дребен рогат [[добитък]] и полезни изкопаеми. Според Ньойския договор числеността на [[Българската армия]] е сведена до 30 хиляди души, включително полицейските и граничните части. Тя няма право да притежава някои видове тежко [[въоръжение]] и [[авиация]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
[[Втора национална катастрофа|Втората национална катастрофа]] влошава до крайност икономическата и политическата обстановка в страната. Понижаването на жизненото равнище и жестоките мерки, предприети от правителството срещу стачкуващи работници в големите градове (за потушаването им са използвани въоръжени отряди на БЗНС – [[Оранжева гвардия|Оранжевата гвардия]]), довеждат до избухването на [[Транспортна стачка|първата общонационална стачка – Транспортната]], продължила два месеца. При провеждане на реформите, ориентирани основно към подобряване положението на дребния селски стокопроизводител, БЗНС среща сериозна съпротива от коалиционните си партньори в правителството. За да се освободи от тяхната опека, на [[20 февруари]] [[1920]] г. Александър Стамболийски предизвиква разпускането на Народното събрание. Насрочени са [[парламент]]арни [[избори]], които са проведени на [[28 март]] с.г. Те донасят голяма изборна победа на земеделците – 349 212 гласа и 110 депутатски мандата. За да може да образува самостоятелно правителство обаче, БЗНС предизвиква касирането на 13 народни представители от други партии. На [[21 май]] с.г. е съставен нов кабинет, съставен само от земеделци. Това дава възможност на земеделците за кратък период да проведат редица нови реформи<ref name="Encyclopedy"/>.
=== Външна политика ===
[[Файл:BASA-284K-2-218-63-Ratification of the Treaty of Neuilly-sur-Seine.jpg|дясно|мини|250п|Страницата с подписите на [[Борис III]], [[Александър Стамболийски]] и [[Михаил Маджаров]] на ратификацията на Ньойския договор]]
Във външната си политика Стамболийски се стреми към поддържане на приятелски отношения със [[Кралство Югославия|Сръбо-Хърватско-СловенскотоХърватското Словенско кралство]] – съюзник на най-мощната по това време европейска държава – [[Франция]]. Идеята е с нейна помощ България да си върне [[Западна Тракия]]. Земеделците са ангажирани да прекратят дейността на [[ВМРО]]. Резултатът е уийствотоубийството на вътрешния министър [[Александър Димитров]] през 1921 г. и завладяването на [[Кюстендил]] от части на националноосвободителната организация през декември 1922 г. ВМРО твърдо застават в блока на противниците на БЗНС. Земеделците стриктно изпълняват клаузите на Ньойския договор, надявайки се, че това ще умилостиви победителите и те ще смекчат санкциите. За да не дразни [[Великите сили]], Стамболийски не установява дипломатически отношение със [[СССР]]. Оказана е помощ в храни на гладуващото население на [[Поволжие]]то. Голямо количество зърно е продадено срещу [[злато]] на съветското правителство. Така са попълнени златните запаси на [[Българска национална банка|Българската национална банка]] и [[лев]]ът се стабилизира (по-голяма част от златните авоари на държавата са изнесени срещу американско зърно през гладните 1918–1919 г.) В името на идеята за връщане на Западна Тракия в българските предели БЗНС оказва помощ на [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Кемалистките войски]] във войната им срещу [[Гърция]]<ref name="Encyclopedy"/>.
 
В началото на 1923 г. БЗНС се разцепва. Част от министрите са недоволни от начина, по който се провеждат реформите. Опозиционното ядро (ръководено от [[Марко Турлаков]] и [[Александър Радолов]]) е изключено от организацията, а през февруари 1923 г. е съставено ново земеделско правителство<ref name="Encyclopedy"/>.