Битка при Саратога: Разлика между версии

Американските войски се увеличават във времето между двете сражения. Нападението на Бъргойн срещу американския ляв фланг го изправя срещу дивизията на ген.-м. Бенджамин Линкълн. Заедно с попълнения от опълченци дивизията има 3800 войници, като други 1200 опълченци са в непосредствена готовност да се присъединят. Според плана на Бъргойн бриг. ген. Саймън Фрейзър трябва да се плъзне покрай от лявоотляво на американците и да осигури позиция за артилерията. Тъй като минава през залесени площи, той разполага с леката пехота, канадските опълченци и индиански съюзници, общо около 700 човека. Немците на ген.-м. Рийдезел ще осъществят главната атака, която да прикове американския ляв фланг с 1100 мъже и подкрепа от артилерия, а ген-м. Уилям Филипс трябва да нападне в лява кука, която да отдели левия фланг от останалата част от американската армия разположена на Бемис Хайтс над р. Хъдзън. Филипс разполага с 4000 гренадири под командването на м-р Джон Акланд и кралската артилерия под командването на м-р Уилямс. Хората на Линкълн са разпрострени на северозапад от укрепленията на Гейтс на Бемис Хайтс. В крайното ляво са полковниците Морган и Диърборн с около 600 мъже. В центъра е бригадата на ген. Лърнид, набъбнала заедно с опълчението до 1800 мъже. Бригадата на ген. Пуур от 1400 мъже свързва силите му с основната американка позиция. Зад Лърнид е запасът от 1200 опълченци, водени от бриг. Ген. Ейбръхам Тен Брок.