Роман (цар): Разлика между версии

| управление=[[977]]- – [[997]]

'''Ро̀ман''' е [[Български владетели|цар на България]] от [[977]] до [[997]] г. (де факто до 991 г.) Той е син на цар [[Петър I (България)|Петър I]] и [[Ирина Лакапина|Ирина (Мария) Лакапина]], внучка на [[византийски император|византийския император]] [[Роман I Лакапин]]. По-малък брат е на цар [[Борис II]] и внук на [[Симеон Велики]]. Вероятно се казва Роман Симеон и след 931 г. посещава [[Константинопол]] с майка си и по-големия си брат.

През [[963]] г. е свален [[Византия|византийският]] [[император]] [[Роман II]] и роднинските връзки на българското царско семейство с византийския императорски двор са прекъснати. Новият император [[Никифор II Фока]] отказва да преподпише мирния договор, освен ако Борис и Роман не бъдат изпратени в [[Константинопол]] като заложници. През [[970]] г. след смъртта на Петър I, Борис и Роман се връщат в България, където по-големият поема властта.

През [[971]] г. [[Преслав]] и североизточните български земи са завладени от [[Йоан Цимисхи]], а наследниците на Петър —– отведени отново в Константинопол. Тъй като [[Борис II]] няма наследници от мъжки пол, той не представлява опасност за ромейската власт в българските земи, а Роман е още неженен. Ето защо василевсът нарежда той да бъде [[кастрация|скопен]]. През [[978]] г. или в началото на [[979]] г.<ref>[[Никола Благоев|Благоевъ, Н.]], „''Критический поглѣдъ върху извѣстията на Иоанъ Скилица за произхода на Царь-Самуиловата държава''“, Македонски преглед, Год. II, 1926, кн. 4, с. 1 - – 64</ref> Роман с брат си бягат от византийски плен и се отправят към България. Легендата разказва, че Борис II по грешка бива убит от български граничар, защото носел византийски дрехи. След смъртта на брат му, Роман е признат от [[комитопули]]те за цар . През [[991]] г. цар Роман попада отново във византийски плен, където почива през [[997]] г. Според някои автори той е последният владетел от [[Крумова династия|Крумовата династия]], според други обаче цар [[Самуил]], който заема престола след смъртта на Роман, е от същата династия поради родствената връзка между цар Самуил и [[цар Симеон|Симеоновия]] брат Гавраил. Приживе на Роман, Самуил играе ролята на негов военачалник, но фактически цялата политическа власт е в Самуиловите, а Роман, по примера на баща си, се отдава на църковна и книжовна дейност. Той основава манастира „[[Виргински манастир|Свети Георги Бързоходни]]“ и му дава статут на български царски манастир.

* [[Никола Благоев]], „''Българскиятъ царь Романъ''“, Македонски преглед, Год. VI, 1930 г., кн. 3, с. 15 - – 34 и кн. 4, с. 23 - – 45.

* [http://literaturensviat.com/?p=30457 Пламен Павлов. Борис и Роман - – трагедията на българския царски род в края на Х в.- Литературен свят, 2010, бр. 16]