Български земеделски народен съюз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
От една страна, то се опитва да прокара редица радикални реформи — аграрната, за трудовата повинност (съгласно [[Ньойския договор]] е отменена военната повинност и се търсят начини клаузата да бъде заобиколена-това е прототипът на бъдещите [[Строителни войски]]), просветната и др., а от друга- потушава Транспортната и общата политическа стачка 1919-1920 г.
Във външната си политика полага усилия за нормализиране на отношенията с всички държави. То установява по-близки отношения и със [[СССР]].
Обстоятелството, че БЗНС не посяга на частната собственост на българската буржоазия, позволява на реакционните сили твърде скоро да се окопитят и минат в настъпление против земеделското управление. След като всички опити да се свали правителството на Ал. Стамболийски по легален път не успяват и след като надеждите да вземат властта чрез парламентарните избори пропадат окончателно, буржоазните сили начело с монарха се ориентират към подготовката и извършването на държавен преврат с помощта на войската. Те използват и обстоятелството, че от есента на 1922 г. отношенията между БЗНС и [[БКП ]] се изострят. В резултат на преврата на [[9-ти юни 1923 г]]. кабинетът на Ал. Стамболийски е свален от власт, а той самият и редица други по-видни дейци на съюза са избити. Други са хвърлени в затвора. Трета част, която след потушаването на [[Юнското въстание]] (1923 г.) успява да се спаси, е принудена да емигрира зад границата. При това положение организационният живот на БЗНС е временно парализиран. От това се
Единодействието между земеделската левица и БКП (т. с.) не е нарушено и след погрома на въстанието. Показател за това е съвместното им участие в редица краища на страната на парламентарните избори през ноември 1923 г.
Към лявото течение в съюза гравитират някои от бившите земеделски министри, като напр. [[Цанко Церковски]], К.[[ Павлов]] и П.[[ Янев]], които през януари 1925 г. застават начело на Постоянното присъствие на БЗНС. Правителството на [[Александър Цанков]] използва извършения през апр. с. г. [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. В последвалия [[бял терор]] стават жертва не само членове и съмишленици на БКП (т. с), но и голям брой земеделски дейци. Левицата на БЗНС е изцяло обезглавена: още през юни 1924 г. е убит П. Д. Петков, а по време на [[априлските събития]] 1925 г. са ликвидирани Д. Грънчаров, П. Петрини, К. Павлов, П. Янев и др., а [[Цанко Церковски]] е хвърлен в затвора. При това положение в съюза излизат на преден план десницата и центристкото течение. Докато водителите на дясното крило се лутат между буржоазните опозиционни сили и сговористкото правителство, центристите се обявяват в опозиция на режима. При все това те не приемат и единодействието с БКП (т. с). Опитват се да провеждат самостоятелна линия под лозунга „''ни наляво, ни надясно''". Единствена левицата е за ляво ориентиране на БЗНС, но след атентата тя има твърде слабо влияние в съюза. Сериозните разногласия по политическия курс на БЗНС между теченията в него довежда до разцепление на организацията, което се извършва в края на 1926 г.
| |||