Сизиф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Добавих нова снимка |
||
Ред 8:
Според някои по-късни извори е баща на [[Одисей]] от [[Антиклея]], преди тя да се омъжи за втория си съпруг [[Лаерт]].
[[Файл:Punishment sisyph.jpg|мини|Сизиф, (1548-49 г.) от [[Тициан]], музей Прадо, Мадрид, Испания]]
Сизиф бил най-хитрият сред хората. Забелязал, че [[Зевс]] похищава тайно [[нимфа]]та [[Егина]] и го издал на баща ѝ - речния бог [[Азоп]]. Според друг мит Зевс изпратил при Сизиф бога на смъртта [[Танатос]], но той успял да го окове във вериги. Тогава хората спрели да умират и затова богът на войната [[Арес]] бил пратен да освободи Танатос и да отведе виновника в подземното царство. Но преди да последва Арес, Сизиф поръчал на съпругата си да не го погребва и да не принася жертви над трупа му. Така и станало и Сизиф се оплакал за това на [[Персефона]] и помолил [[Хадес]] да го пусне обратно на земята, за да накаже светотатницата. Веднъж озовал се на земята обаче, Сизиф не бързал да накаже жена си и живял още дълги години и умрял от старост. За делата си бил наказан от боговете да търкаля огромен камък в подземното царство по висок хълм и щом достигне до върха на хълма, камъкът да се претълкулва надолу.
Митът за наказанието на Сизиф принадлежи на [[орфизъм|орфическата]] гръцка митология, основана на тракийските вярвания, понеже в класическите гръцки представи не съществува живот след смъртта, в който мъртвите могат да бъдат наказвани или награждавани. Сизиф, търкалящ камъка нагоре, често се изобразява в южноиталийски гръцки вази с орфически сюжет, представящ подземното царство на [[Хадес]] и [[Персефона]], в което „грешниците“ са наказвани, а следвалите орфически живот живеят заедно с боговете. В тези сюжети Сизиф винаги е изобразявани в долния [[фриз]], заедно с други съгрешили митични герои като [[Данаиди]]те, [[Тантал (митология)|Тантал]].
| |||