Българска класическа музика: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м -турско робство +османска власт (както е в статията) |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{обработка|източници, стил, език}}
'''Класическата музика''' в България води началото си от първите хорове и духови оркестри, създавани след освобождението от османска власт.
По времето на цар Фердинанд се наблюдава интензивна емиграция към страната на руски, полски и чешки емигранти. Те оставят трайна следа в развитието на културата, промишлеността и търговията в България. Именно чешки емигранти създават първите духови оркестри в страната. Интересът на българите да наваксат пропуснатото е огромен. Наред с новопострояването на България и българските институции, вниманието се насочва и към музикалното и изобразително изкуство, дори архитектурата на сградите е в европейски стил.
Появата на професионалната музика в България става бавно и постепенно, като в началото е фокусирана в един единствен стил - класическа музика. Първите музиканти, занимавали се с класическа музика, са били емигранти и българи от смесен произход. Дълги години класическата музика е била самодейна и непрофесионално организирана, на доброволни начала.
Ранните духови и симфонични оркестри са били съставени от оркестранти без димпломи за средно или висше музикално образование. Почти
Със създаването на музикално училище и академия в София, множеството духови оркeстри, на първите симфонични оркестри в Шумен, Русе и Сливен, както и формирането на школувани и самодейни хорове в почти всеки град, се създават основите на професионалната музикална практика в България.
Първоначално фокусът е бил към хоровата и класическа музика, в последствие - към теоритизиране на църковно-славянската музика и българския фолклор, в края на 60-те години - към стиловете на популярната музика като (поп, джaз и рок).
Първо поколение български композитори са [[Емануил Манолов]], [[Ангел Букурещлиев]], [[Добри Христов]], [[Панайот Пипков]], [[Маестро Георги Атанасов]], [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] и други. Те са композирали своите произведения предимно върху основата на българския фолклор, събират ги в група по няколко (в т.нар. "китки"), a по-късно започват да правят и обработки върху тях.
Така например [[Добри Христов]] обработва песента "Каква мома видях, мамо" и други. Занимава се и с написване и обработка на българска църковна [[музика]]. Той доказва на теория наличието на неравноделни размери в българската народна музика. [[Емануил Манолов]] е автор на много детски и училищни песни, но е известен и със създаването през [[1899]] г. на първата българска опера, наречена "Сиромахкиня". След него успешно в този [[жанр]] се изявява завършилият "Музика" в [[Италия]] и наречен за това [['Маестро' Георги Атанасов]] с оперите "Алцек", "Косара", "Запустялата воденица". [[Панайот Пипков]] създава първите детски оперети "Деца и птички" и "Щурец и мравки"; популярен е до днес с "Химн на св. св. Кирил и Методий". [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] създава първата българска [[симфония]].
| |||