Деян Енев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ препратки
+ Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“
Ред 36:
 
През 2010 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ е участвал като лектор в курса по творческо писане, организиран със съдействието на издателя Георги Гроздев. През 2012 г. е лектор в юбилейното пето издание на семинара по творческо писане, организиран от фондация „Елизабет Костова“ в [[Созопол]]. Понастоящем е колумнист в „Портал Култура“.
 
През май 2016 г. е отличен с орден „[[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]]“ – първа степен.<ref>[http://www.ploshtadslaveikov.com/55360/ „Звезден миг за големи творци “], ploshtadslaveikov.com, 25 май 2016 г.</ref>
 
== Творчество ==
Деян Енев е издал петнадесет книги, сред които няколко сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987) - за която получава Наградата в конкурса за дебютна книга „[[Южна пролет]]“; „Конско евангелие“ (1992); „Ловец на хора“ ([[1994]]) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в [[Норвегия]] (1997); „Клането на петела“ (1997); „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература [[Христо Г. Данов (награда)|„Хр. Г. Данов“]] и Годишната литературна награда на [[СБП]]; „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „[[Хеликон (литературна награда)|Хеликон]]“; и „Всички на носа на гемията“ (2005); „Градче на име Мендосино“ (2009) – Национална литературна награда „[[Милош Зяпков (награда)|Милош Зяпков]]“, номиниран за наградата „Хеликон“; „7 коледни разказа“ (2009); „Българчето от Аляска. Софийски разкази“ (2011); „Внукът на Хемингуей“ (2013); „Малката домашна църква. Съвременни притчи“ (2014).
 
Сборникът му с избрани разкази „Всички на носа на гемията” претърпяпретърпява три издания (Изд. „Фама“, 2005; Изд. „Фабер“, 2007; Изд. „Сиела“, 2009). Лауреат на голямата награда „[[Златен ланец]]“ на в. „[[Дневен Труд|Труд]]“ за къс разказ през [[2006]] г.
 
През 2008 г. австрийското издателство „Дойтике“ издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие „Цирк България“. Преводът е дело на [[Норберт Рандов]] и Катрин Цемрих, послесловът и съставителството – на [[Димитър Динев]].<ref>Tibor Fischer, [http://www.theguardian.com/books/2010/oct/16/circus-bulgaria-deyan-enev-review „Circus Bulgaria by Deyan Enev – review“], рец. във в. „[[Гардиън]]“, 16 октомври 2010 г.</ref>
Line 86 ⟶ 88:
[[Категория:Български журналисти]]
[[Категория:Възпитаници на Софийския университет]]
[[Категория:Носители на орден „Св. св. Кирил и Методий“]]
[[Категория:Родени в София]]