Разлика между версии на „Музикален театър“

редакция без резюме
м
При [[Джордж Гершуин]] жанрът получава силно развитие - той го въздига на такова равнище, което го превръща в художествен феномен благодарение на яркостта на песенния материал, лесните за възприемане и запомняне мелодии. В своите 29 мюзикъла композиторът е показал висока прецизност в трактовката на текста, както и на сценария. Между авторите на либретата личат имената на известни и авторитетни фигури в американската литература. Мюзикълът "Show girl" например е създаден по едноименната новела на [[Мак-Евоя]], а последният му мюзикъл „[[Извинете моя английски]]“ („''Pardon my English''“) е по текст на Айра Гершуин, брат на композитора.
 
Най-често мюзиклитемюзикълите се изпълняват без прекъсване. Изградени са като едночастни спектакли, в които разговорната реч се съчетава с песни и кратки инструментални интермедии. Срещат се и встъпителни части, както в мюзикъла [[Вълкът и седемте козлета (мюзикъл)|„Вълкът и седемте козлета“]] от [[Александър Владигеров]], където в началото има увертюра. Отделните номера на мюзикъла най-често представляват завършени песни, групирани в малки цикли. Срещат се и по-широко разгърнати заключителни части.
 
Редица от най-популярните театри, в които се представят такива постановки, се намират по [[Ню Йорк|нюйоркския]] [[Бродуей]] и в [[лондон]]ския [[Уест енд]]. Емблематичният пример за мюзикъл „[[Котките]]“ (по либрето на [[ТС Елиът|Т. С. Елиът]] и с музика на [[Андрю Лойд Уебър]]) е представена за първи път на 11 май 1981 г. в Уест Енд и не слиза от афишите по цял свят оттогава насам.
Някои от по-известните мюзикли са екранизирани и, обратно, литературни произведения и филми се превръщат в музикален театър.
 
Сред най-известните филмови адаптации по мюзиклимюзикъли са [[Кабаре (филм 1972)|„Кабаре“]], [[Исус Христос суперзвезда (филм 1973)|„Исус Христос суперзвезда“]], [[Коса (филм)|„Коса“]], [[Фантомът от Операта (филм, 2004)|„Фантомът от Операта“]], [[Евита (филм 1996)|„Евита“]] и [[Чикаго (филм 2002)|„Чикаго“]].
 
Пример за обратния път на адаптацията е [[роман]]ът „[[Целувката на жената-паяк]]“, превърнал се първо в широкоекранна адаптация и чак по-късно - в мюзикъл.
Анонимен потребител