Алгонкини: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Я.Запрянов (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Етническа група
'''Алгонкин''' или '''Алгонкуин''' ({{Lang-en|''Algonkin, Algonquin''}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което по време на първата си среща с европейците през 1603 г. наброява около 6 000 души, организирани в десетина самостоятелни групи, живеещи в долината на река [[Отава (река)|Отава]], по границата на днешните Канадски провинции [[Онтарио]] и [[Квебек]]. Племето е известно с това, че дава името си на най – голямото индианско езиково семейство в [[Северна Америка]] – [[Алгонкинско езиково семейство|Алгонкинското езиково семейство]]. В началото на 21 век повечето от около 11 000 алгонкини живеят в Квебек, където са организирани в 9 групи. Една група живее в Онтарио. Тези 10 групи са федерално признати като Първи нации от Канадското правителство. Отделно има още няколко групи, които нямат федерален статут.▼
| група = Алгонкин
| картинка =
| текст =
| брой = 15 500 (2011)
| по_места = [[Канада]], [[Онтарио]] и [[Квебек]]
| езици = алгонкински
| религии =
| сродни = [[оджибуей]], [[потауатоми]], [[отава (племе)|отава]], [[ниписинг (племе)|ниписинг]]
| карта = Anishinaabe-Anishinini Distribution Map.svg
| карта-пояснение = Местоположение на алгонкин и сродните племена от групата Анишинабе.
▲}}'''Алгонкин''' или '''Алгонкуин''' ({{Lang-en|''Algonkin, Algonquin''}}) е [[Северна Америка|северноамериканско]] [[индианци|индианско]] [[племе]], което по време на първата си среща с европейците през 1603 г. наброява около 6 000 души, организирани в десетина самостоятелни групи, живеещи в долината на река [[Отава (река)|Отава]], по границата на днешните Канадски провинции [[Онтарио]] и [[Квебек]]. Племето е известно с това, че дава името си на най – голямото индианско езиково семейство в [[Северна Америка]] – [[Алгонкинско езиково семейство|Алгонкинското езиково семейство]]. В началото на 21 век повечето от около
== Подразделения ==
[[Файл:Algonq.jpg|мини|Историческата родина на алгонкин и местоположението на техните подразделения.]]
Исторически племето има десет подразделения или групи. През 1630 г. тези групи са:
*Ирокет – по Саут Нейшън Ривър в Онтарио
Line 16 ⟶ 28:
По – късни групи и имена свързани с алгонкин:
Абитиби, Бариер, Боничер, Думоин, Кипауа, Лак дьо Куин, Маинуауаки, Мичитамо, Оачегами, Очатарононга, Отурби, Тадосак, Темагами, Тимискаминг.<ref name="Sultzman">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.dickshovel.com/alg.html| заглавие= „История на алгонкин“|фамилно_име= Sultzman|първо_име= Lee}}</ref>
== Име ==
Откъде идва името алгонкин не е ясно. То се отнася или до техния език или се използва като колективно име за група от племена, които говорят свързани Алгонкински езици. Освен имената на отделните подразделения, самите алгонкини нямат свое собствено име като народ. Някои учени предполагат, че алгонкин идва от дума на езика [[малисити|малисит]] за „съюзник“. Други пък предполагат, че е от езика [[микмаки|микмак]] „алгоомеакинг – място, откъдето пронизват рибата от кану“. Най – вероятно обаче името идва от думата малисит „алегонка – танцьори“. Когато [[Самюел дьо Шамплейн]] ги посещава през 1603 г., алгонкините празнуват с победен танц и той попитал преводача си, индианец малисит, „кои са тези“. Преводачът отговаря „алегонка“. Шамплейн помислил, че това е името на племето и французите започват да го прилагат, първоначално към две групи, а по – късно и към всички групи живеещи в долината на Отава.<ref name="Sultzman"></ref>
== Език ==
Много хора не осъзнават, че алгонкин е съвсем отделно племе и че останалите [[Алгонкински народи]] не принадлежат към едно и също племе. Алгонкинското семейство се състои от свързани езици, не всички от които са взаимно разбираеми. Езикът на самите алгонкин е от групата анишинабе, тясно свързан с езиците на [[оджибуей]], [[отава (племе)|отава]] и [[потауатоми]]те. Днес, въпреки че има някои различия между диалектите на различните групи, повечето алгонкини предпочитат да говорят на своя си език. Английския и френския се използват само, когато е необходимо.<ref name="Sultzman"></ref> През 2011 г. Канадската статистика отчита, че около 2400 алгонкини говорят на собствения си език – омамиуининимоуин. Думата „омамиуинини“ често се използва от хората като име на племето.<ref name="Кан. енц."></ref>
== Култура ==
Живеещи твърде далеч на север за развитие на [[селско стопанство]], алгонкин са предимно ловци – събирачи, организирани в малки полуномадски групи. Някои от южните групи започват да култивират [[царевица]] след 1608 г., но основно племето продължава да разчита на [[лов]]а. През лятото различните ловни групички се събират заедно за [[риболов]], а с приближаването на зимата отново се разбиват на малки семейни групи. Политическата организация като цяло е слаба. Всяка група си има свой водач. Наследствеността се наследява по бащина линия. Изработват отлични [[кану]]та от брезова кора, с които пътуват по реките и езерата на големи разстояния, за да търгуват. През зимата се придвижват с шейни и снегоходки. Поради по – суровия климат на родината им, гладът е често срещано явление и племето не може да си позволи някой да е в тежест. Известно е, че изоставят или убиват болните, осакатените и тежко ранените.<ref name="Sultzman"></ref>
== История ==
Устната история на племето разказва, че алгонкин мигрират към горната
=== Първа среща с французите ===
Когато [[Самюел дьо Шамплейн]] основава първото постоянно френско селище през 1603 г. в [[Тадосак]], той се среща с алгонкин и техните съюзници [[монтанаи]] и ечемин (малисити), които в този момент се подготвят за война с ирокезите. Скоро
=== Война с ирокезите ===
До 1614 г. французите разширяват търговията с кожи на запад и подписват договор за сътрудничество с хуроните, които изместват алгонкин като основен партньор на французите. По същото време на юг бушува война между
=== Алгонкин през 18 и 19 век ===
През 1721 г. френските мисионери убеждават 250 [[ниписинг (племе)|ниписинг]] и 100 алгонкини да се заселят заедно с 300 мохоки християни в Канесатаке. По – късно това смесено племе става основен съюзник на французите и привлича към себе си почти всички алгонкини в региона. Този съюз става известен като [[Седемте нации на Канада]] или Седемте огъня на Канауага (Канауага – мохоки; Езерото на Двете планини – ирокези, ниписинг и алгонкин; Сент Франсоа – [[сококи]], [[пенакук]] и алгонкини от Нова Англия; Беканкур – източни абенаки; Осуегачи – онондага и онейда; Лорета – хурони и Сейнт Реджис – мохоки).
След установяването на британския контрол над Северна Америка през 1763 г., хуроните от Лорета и алгонкин първи подписват договор с
=== Алгонкин през 20 и 21 век ===
[[Файл:AbitibiAlgonkin.jpg|мини|Семейство алгонкин.]]
През 20 век и началото на 21 век групите алгонкин постоянно се опитват да подобрят условията на живот в резерватите и водят постоянна борба за отстояване на своите права. Има 10 Първи нации алгонкин признати от Канадското правителство, 9 са локализирани в Квебек и една в Онтарио. Има и няколко групи, които не са федерално признати. В началото на 21 век общият брой на алгонкин е около 15 500 души – с около 11 000 в Квебек и около 4 500 в Онтарио. Повече от половината от тях живеят в резерватите, а останалите в близост до тях.<ref name="Кан. енц.">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.thecanadianencyclopedia.ca/article/algonquin/| заглавие= „Алгонкин“|фамилно_име= Канадска енциклопедия}}</ref>
Признати Първи нации алгонкин:<ref name="Sultzman"></ref>
В Квебек:
*Бариър Лейк (Лак Рапид, Рапид Лейк)
*Доминион Абитиби (Абитибиуинини, Пикоган)
*Игъл Вилидж (Кебаоуек, Кипоуа)
*Китчисакак (Гранд Лейк Виктория)
*Китиган зиби (Маниуаки)
*Лак Саймън
*Тимискамиго (Тимискаминг, Нотр Дам дьо Норд)
*Уинеуей (Лонг Пойнт)
*Улф Лейк (Хънтър Пойнт)
В Онтарио:
*Голдън Лейк (Пикуаканаган)
== Източници ==
<references />
|