Музикална диктовка: Разлика между версии

Бавно се свирят много прости фрази от 3 – 4 – 5 тона, след което следва ритмично записване с целите нотни знаци (глава, отвесна и тактова черта) придружено с отмерване. Същото, но в два пъти по-бързо темпо. Упражнения за писане на алтерации: при него се слуша, след което се пее с изговаряне на алтерацията, като едновременно се отмерва и пише (напр. до-си- до-о, ре-до диез-ре-е, ми-ре диез-ми-и и т.н.). Упражнения за писане на шестнадесетини ноти. Добре е на края на такта или фразата да има почивка – по-дълга нотна стойност. Наизустяване със записване: ученикът гледа в нотния текст, запомня два такта и ги записва; сверява, за проверка и продължава по същия начин. Постепенно фразите става по-дълги (6 – 8 такта).Заучаване на два такта и измисляне на няколко варианта за завършването им (задачата е трудна – трябва да могат да се измислят и да се запишат).На записващия музикална диктовка се задава мелодия, която научава наизуст.<ref name="МС">Методика на солфежа, Йонова, З., Музика, 1990</ref>