Разлика между версии на „Франц Конрад фон Хьотцендорф“

малко подробности за рода му
м (датите излизаха два пъти)
(малко подробности за рода му)
 
== Произход и ранна кариера ==
Франц Конрад е роден сутринта на [[11 ноември]] [[1852]] година в селцето [[Пенцинг]], което понастоящем е част от четиринадесети [[Окръзи на Виена|окръг]] на [[австрийска]]та столица [[Виена]]<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref><ref name=Zalevsk>Залесский, Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь. стр.323</ref>. Произхожда от семейство с германо-моравски корени, което е въздигнато до благородническо, когато през 1815 г. [[император]] [[Франц II]] дава на прадядо му Франц Антон (1738-1827) благородническа титла и правото да добави „фон Хьотцендорф“ към фамилията си.
Конрад е пето поколение поземлен аристократ от [[Моравия]]. Баща му е полковник от кавалерията, който насочва и сина си към военното поприще. На 18 години завършва [[кадет]]ски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793-1878) участва като доброволец в [[Битката при Лайпциг]] през [[1813]] г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 г., но е ранен тежко и се пенсионира с чин [[полковник]]. През [[1851]] г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца - Франц и по-малката му сестра Барбара<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref>.
 
Конрад е пето поколение поземлен аристократ от [[Моравия]]. Баща му е полковник от кавалерията, койтоКсавер насочва и сина си към военното поприще. На 18 години Конрад завършва [[кадет]]ски корпус, а на 23 – и академията на австро-унгарския генерален щаб.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. Остава там до 1883 година. Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]].<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317-318</ref>