Разлика между версии на „Франц Конрад фон Хьотцендорф“

малко подробности за Конрад по време на Балканските войни
(малко подробности за рода му)
(малко подробности за Конрад по време на Балканските войни)
 
== Началник на генералния щаб ==
През ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между [[Централните сили]] и [[Съглашението]]. Настоявайки за превантивна война и окупация на [[Сърбия]] наред с [[Черна гора]] и [[Албания]], Конрад се меси често във външната политика на страната. Това води до конфликт с външния министър [[Алоис фон Ерентал]] и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. Възстановен е на поста в края на 1912 година. След [[Сараевски атентат|Сараевския атентат]] се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
При започването на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] през [[1911]] г. Конрад настоява за превантивна война срещу [[Италия]], тъй като се опасява, че италианска победа над [[Османската империя]] ще доведе до прекомерното засилване на италианското националистическо движение в рамките на [[Австро-Унгария]]. Опасността от отслабване турските позиции на Балканите от друга страна пораждат опасения у него за засилването на сръбските амбиции към [[Босна и Херцеговина]]<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Това води до конфликт с външния министър [[Алоис фон Ерентал]] и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. В резултат той прекарва няколко месеца като инспектор на армията, но избухването на [[Балканската война]] води до скоропостижното му завръщане на поста в края на 1912 година.
 
Успехите на Сърбия в конфликта с Османската империя събуждат сериозни опасения у Конрад, който за пореден път настоява за превантивна война срещу малката славянска държава. По време на [[Обсада на Шкодра|обсадата на Шкодра]] от черногорските и сръбски сили той настоява да се обяви частична мобилизация на австро-унгарската армия, но императорът и ерцхерцог Франц Йосиф предпочитат да изпратят ясно послание към сърбите чрез голяма международна военноморска демонстрация в близост до обградената крепост<ref name=Sondhaus8>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.123</ref>. В последствие сърбите се оттеглят, но крепостта се предава на черногорците, които планират да я присъединят към кралството си. Това кара Конрад да нареди разработването на специален мобилизационен план предвиждащ разгръщането на около 50 000 войници срещу Черна гора. До желаното от него и генералите военно решение обаче отново не се стига, а крепостта е евакуирана вследствие ултиматум от страна на Австро-Унгария. Сърбия все пак излиза от войната уголемена двойно и с повдигнато самочувствие, което съчетано с възстаноявяването на Русия от поражението в [[Руско-японската война]] кара Конрад да мисли, че колкото повече Австро-Унгария отлага използването на военна сила, толкова повече изгледите за успешна война намаляват<ref name=Sondhaus9>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.124</ref>.
 
В същия месец, през който [[Балканската война]] приключва австро-унгарския генерален щаб е разстресен от скандала със служещия там [[полковник]] [[Алфред Редъл]], който е разкрит като агент продавал на Русия в продължение на години някои от най-значимите военни тайни на [[Австро-Унгария]]<ref name=Sondhaus10>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.128</ref>. Опитите на Конрад да запази обществото в неведение за случая бързо се провалят и за да защити подчинените си той е принуден да предложи оставката си, но тя не е приета. Размерът на щетите нанесени от дейността на Редъл обаче остават неизвестни за австро-унгарския генерален щаб.
 
„Аферата Редъл“ още не е отшумяла, когато вниманието на Конрад е насочено отново към външната политика и избухналата [[Втора балканска война]]. Макар и да симпатизира на [[България]] той се въздържа от агитирането за пряка австро-унгарска военна намеса поради прорумънската и прогръцката позиция на Германия<ref name=Sondhaus11>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.129</ref>. Поведението на Германия също саботира подкрепяната от Конрад идея за ревизия на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]].
 
След [[Сараевски атентат|Сараевския атентат]] се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
== По време на Първата световна война ==