Франц Конрад фон Хьотцендорф: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малко подробности за рода му
малко подробности за Конрад по време на Балканските войни
Ред 39:
 
== Началник на генералния щаб ==
През ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между [[Централните сили]] и [[Съглашението]]. Настоявайки за превантивна война и окупация на [[Сърбия]] наред с [[Черна гора]] и [[Албания]], Конрад се меси често във външната политика на страната. Това води до конфликт с външния министър [[Алоис фон Ерентал]] и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. Възстановен е на поста в края на 1912 година. След [[Сараевски атентат|Сараевския атентат]] се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
При започването на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] през [[1911]] г. Конрад настоява за превантивна война срещу [[Италия]], тъй като се опасява, че италианска победа над [[Османската империя]] ще доведе до прекомерното засилване на италианското националистическо движение в рамките на [[Австро-Унгария]]. Опасността от отслабване турските позиции на Балканите от друга страна пораждат опасения у него за засилването на сръбските амбиции към [[Босна и Херцеговина]]<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Това води до конфликт с външния министър [[Алоис фон Ерентал]] и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. В резултат той прекарва няколко месеца като инспектор на армията, но избухването на [[Балканската война]] води до скоропостижното му завръщане на поста в края на 1912 година.
 
Успехите на Сърбия в конфликта с Османската империя събуждат сериозни опасения у Конрад, който за пореден път настоява за превантивна война срещу малката славянска държава. По време на [[Обсада на Шкодра|обсадата на Шкодра]] от черногорските и сръбски сили той настоява да се обяви частична мобилизация на австро-унгарската армия, но императорът и ерцхерцог Франц Йосиф предпочитат да изпратят ясно послание към сърбите чрез голяма международна военноморска демонстрация в близост до обградената крепост<ref name=Sondhaus8>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.123</ref>. В последствие сърбите се оттеглят, но крепостта се предава на черногорците, които планират да я присъединят към кралството си. Това кара Конрад да нареди разработването на специален мобилизационен план предвиждащ разгръщането на около 50 000 войници срещу Черна гора. До желаното от него и генералите военно решение обаче отново не се стига, а крепостта е евакуирана вследствие ултиматум от страна на Австро-Унгария. Сърбия все пак излиза от войната уголемена двойно и с повдигнато самочувствие, което съчетано с възстаноявяването на Русия от поражението в [[Руско-японската война]] кара Конрад да мисли, че колкото повече Австро-Унгария отлага използването на военна сила, толкова повече изгледите за успешна война намаляват<ref name=Sondhaus9>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.124</ref>.
 
В същия месец, през който [[Балканската война]] приключва австро-унгарския генерален щаб е разстресен от скандала със служещия там [[полковник]] [[Алфред Редъл]], който е разкрит като агент продавал на Русия в продължение на години някои от най-значимите военни тайни на [[Австро-Унгария]]<ref name=Sondhaus10>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.128</ref>. Опитите на Конрад да запази обществото в неведение за случая бързо се провалят и за да защити подчинените си той е принуден да предложи оставката си, но тя не е приета. Размерът на щетите нанесени от дейността на Редъл обаче остават неизвестни за австро-унгарския генерален щаб.
 
„Аферата Редъл“ още не е отшумяла, когато вниманието на Конрад е насочено отново към външната политика и избухналата [[Втора балканска война]]. Макар и да симпатизира на [[България]] той се въздържа от агитирането за пряка австро-унгарска военна намеса поради прорумънската и прогръцката позиция на Германия<ref name=Sondhaus11>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.129</ref>. Поведението на Германия също саботира подкрепяната от Конрад идея за ревизия на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]].
 
След [[Сараевски атентат|Сараевския атентат]] се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>
 
== По време на Първата световна война ==