Маламир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
Известно е, че след като брат му Енравота отказва да се отрече от християнството, Маламир го изпраща на смърт. Младият кан продължава и строителната дейност на своя баща. По негово време е завършено водоснабдяването на [[Плиска]]. Във външната си политика се стреми да поддържа добри отношения с [[Франкската империя]] и с [[Византия]].
 
Византийският [[император]] [[Теофил]] нарушава 30-годишния мирен договор, подписан с ОмуртагМуртаг, и през [[836]] г. предприема поход срещу България. Българите, начело с [[кавхан Исбул|кавкан Исбул]], отговарят, като навлизат във византийските територии и стигат чак до [[Одрин]]. После се отправят към [[Пловдив]] и след преговори с жителите му влизат в града. От този момент градът е включен в пределите на България. Този град по онова време има важно стратегическо значение за овладяването на [[Родопи|Родопската област]], както и за прекъсване на римския път [[Виа Милитарис]] (Виа Диагоналис) на [[Балканския полуостров]], който свързва Сигиндунум ([[Белград]]), Сердика (днес [[София]]) и [[Константинопол]] и сухоземната връзка между [[Солун]] и [[Константинопол]]. Тези събития са описани в каменен надпис, известен като „Маламирова летопис“.
 
Маламир неочаквано умира през [[836]] г. и, тъй като не оставя наследници, престолът заема племенникът му [[Пресиян]] – син на брат му Звиница. Не е известна точната причина за смъртта на българския владетел.