Франц Конрад фон Хьотцендорф: Разлика между версии

Франц Конрад е роден сутринта на [[11 ноември]] [[1852]] година в селцето [[Пенцинг]], което понастоящем е част от четиринадесети [[Окръзи на Виена|окръг]] на [[австрийска]]та столица [[Виена]]<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref><ref name=Zalevsk>Залесский, Первая мировая война. Биографический энциклопедический словарь. стр.323</ref>. Произхожда от семейство с германогерманско-моравски корени, което е въздигнато до благородническо, когато през 1815 г. [[император]] [[Франц II]] дава на прадядо му Франц Антон (1738-1827) благородническа титла и правото да добави „фон Хьотцендорф“ към фамилията си.

Бащата на Конрад, Франц Ксавер (1793-1878), участва като доброволец в [[Биткатабитката при Лайпциг]] през [[1813]] г. Десетилетия по-късно той командва конен ескадрон при потушаването на революцията от 1848 г.година, но е ранен тежко и се пенсионира с чин [[полковник]]. През [[1851]] г. Франц Ксавер се жени за двадесет и шестгодишната Барбара Кюблер, която го дарява с две деца - Франц и по-малката му сестра Барбара<ref name=Sondhaus>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.2</ref>.

Служи във войските, които в изпълнение на [[Берлинския договор]] окупират [[Босна (област)|Босна]] и [[Херцеговина]] през 1878 година. На 1 май [[1879]] г., по време на службата си в щаба на 4-та дивизия, Конрад е повишен в чин [[капитан]] и награден с първото си военно отличие – „[[Кръст за военна заслуга]]“.<ref name=Beaver>Jan G. Beaver (2000). Collision Course: Franz Conrad Von Hötzendorf, Serbia, and the Politics of Preventive War, стр.44</ref> През същата година е прехвърлен на служба в Картографското бюро на Генералния щаб на австро-унгарската армия, където работи до [[1882]] ггодина. За това време той изпълнява редица поръчения за картографиране на новоокупираните земи, овладява говоренетописмено и писането наговоримо [[сърбохърватски]] и извършва разузнавателни мисии в [[Западна Сърбия]].<ref name=Sondhaus5>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.24-27</ref> Участва в потушаването на [[Херцеговинско-босненско въстание (1882)|въстанието от 1882 година]] като част от щаба на 47-ма пехотна дивизия.<ref name="zal.kbkpmv-kvh">Залесский, К. А. Кто был кто в Первой мировой войне. Москва, АСТ, 2003. ISBN 5-17-019670-9, с. 317-318</ref> Остава в новоокупираните територии до 1883 година.

През пролетта на 1883 г. е изпратен на разузнавателна мисия в [[Полско царство|руска Полша]], по време на която той. възползвайкиВъзползвайки се от отличното си владеене на руски и развален полски посещава [[Варшава]] и голямаопознава часттерена, отна земите,който коитогодини по-късно ще бъдатсе средсъстоят първите бойнибитки полетаот на[[Първа световна война|Световната война]].<ref name=Sondhaus20>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.31</ref> През октомври [[1883]] г.година Конрад е направенназначен за началник на щаба на разположената в [[Лемберг]] 11-та пехотна дивизия, а година по -късно присъства като част от австро-унгарска делегация на руски военни маневри край [[Киев]]. Военните занимания на младия [[капитан]] са прекъснати за кратко през януари [[1884]] г.година, поради смъртта на сестра му Барбара.

През октомври [[1887]] г. Конрад се завръща във [[Виена]] и постъпва на работа в ОперационнотоОперативното бюро на на Генералния щаб на австро-унгарската армия, като на 11 ноември е повишен в [[майор]], но престоят му тук е кратък и на следващата година той се завръща за четири години в академията на генералния щаб, този път като преподавател по тактика.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>

Скоро след като приключва преподавателската си кариера Конрад е повишен в [[полковник]] и получава първото си значимо командно назначение през [[1895]] г.година, когато е направен командир на разположения в град [[Тропау]] престижен 1-ви пехотен полк чийто патрон е самият император. По време на това свое назначение той извоюва за себе си репутация на добър, приятелски настроен към подчинените си и модерен офицер в армия отличаваща се с нуждата от модернизация. Тук по собственото му признание Конрад прекарва най-добрите години от живота си. Популярността му е толкова голяма, че когато през [[1899]] г.година е назначен за началник на 55-та пехотна бригада в [[Триест]] повечето от жителите на Тропау сего явяватизпращат на железопътната гара, за да го изпратят, а полковияполковият оркестър свири специално композирания марш "Конрад"<ref name=Sondhaus7>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.58</ref>.

Само месец след пристигането си в [[Триест]] Конрад е повишен в нормалния за командирите на бригади чин [[генерал-майор]]. Скоро след това потушава бунт на италиански работници, вследствие на което добива убеждението, че италианскииталианските претенции над [[Трентино]] и [[Триест]] са значима опасност и повод за неразбирателство с [[Австро-Унгария|двойнатаДвойната монархия]].

След три годишен престой в Инсбрук, през ноември 1906 година Конрад е поставен начело на генералния щаб на Австро-Унгария. Назначаването му се основава в голяма степен на препоръката на [[ерцхерцог]] [[Франц Фердинанд]], с когото Конрад поддържа близки приятелски отношения от времето, когато е началник на 1-ви пехотен полк<ref name=franz>[http://www.austro-hungarian-army.co.uk/biog/conrad.htm Franz Graf Conrad von HцtzendorfHötzendorf]</ref><ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Изпълнен отс идеи за модернизация на армията, само за първата година от назначаването си новияновият началник на Генералния щаб издава повече наредби, отколкото неговия предшественик за 25 години<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>.

Особена активност Конрад проявява при модернизирането на артилерията на армията<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>. В борба с парламента, който се скъпѝ за военни разходи, провежда реорганизация и въоръжаване на войската в условията на нарастващо напрежение между [[Централните сили]] и [[Съглашението]]. Настоявайки за превантивна война и окупация на [[Сърбия]] наред с [[Черна гора]] и [[Албания]], Конрад се меси често във външната политика на страната.

При започването на [[Итало-турска война|Итало-турската война]] през [[1911]] г.година Конрад настоява за превантивна война срещу [[Италия]], тъй като се опасява, че италианска победа над [[Османската империя]] ще доведе до прекомернотопрекомерно засилване на италианското националистическо движение в рамките на [[Австро-Унгария]]. Опасността от отслабване турските позиции на Балканите от друга страна пораждат опасения у него заот засилванетозасилване на сръбските амбиции към [[Босна и Херцеговина]]<ref name=conrad>[http://www.oocities.org/veldes1/conrad.html Austrian Commanders Franz: Conrad Graf von Hötzendorf]</ref>. Това води до конфликт с външния министър [[Алоис фон Ерентал]] и краткотрайно отстраняване на Конрад от генералния щаб през ноември 1911. В резултат той прекарва няколко месеца като инспектор на армията, но избухването на [[Балканската война]] води до скоропостижнотобързото му завръщаневръщане на поста в края на 1912 година.

Успехите на Сърбия в конфликта с Османската империя събуждат сериозни опасения у Конрад, който за пореден път настоява за превантивна война срещу малката славянска държава. По време на [[Обсада на Шкодра|обсадата на Шкодра]] от черногорските и сръбскисръбските сили той настоява да се обявиза частична мобилизация на австро-унгарската армия, но императорът и ерцхерцог Франц Йосиф предпочитат да изпратят ясно послание към сърбите чрез голяма международна военноморска демонстрация в близост до обградената крепост<ref name=Sondhaus8>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.123</ref>. В последствиеВпоследствие сърбите се оттеглят, но крепостта се предава на черногорците, които планират да я присъединят към кралството си. Това кара Конрад да нареди разработването на специален мобилизационен план, предвиждащ разгръщането на около 50 000 войници срещу Черна гора. До желаното от него и генералите военно решение обаче отново не се стига, атъй крепосттакато ечерногорците евакуиранаизпълняват вследствиеултиматума ултиматумда отизоставят страна на Австро-Унгариякрепостта. Сърбия все пак излиза от войната уголемена двойно и с повдигнато самочувствие, което, съчетано с възстаноявяването на Русия от поражението в [[Руско-японската война]], кара Конрад да мисли, че колкото повече Австро-Унгария отлага използването на военна сила, толкова повече изгледите за успешна война намаляват<ref name=Sondhaus9>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.124</ref>.

В същия месец, през който [[Балканската война]] приключва, австро-унгарския генерален щаб е разстресенразтресен от скандала със служещия там [[полковник]] [[Алфред Редъл]],. койтоРедъл е разкрит като агент, продавал на Русия в продължение на години някои от най-значимите военни тайни на [[Австро-Унгария]]<ref name=Sondhaus10>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.128</ref>. Опитите на Конрад да запази обществото в неведение за случая бързо се провалят. и заЗа да защити подчинените си, той е принуден да предложи оставката си, но тя не е приета. Размерът на щетите, нанесени от дейността на Редъл, обаче оставатостава неизвестнинеизвестен за австро-унгарския генерален щаб.

„Аферата Редъл“ още не е отшумяла, когато вниманието на Конрад е насочено отново към външната политика и избухналата [[Втора балканска война]]. Макар и да симпатизира на [[България]], той се въздържа от агитирането за пряка австро-унгарска военна намеса, поради прорумънската и прогръцката позиция на Германия<ref name=Sondhaus11>Sondhaus, Lawrence (2000). Franz Conrad von Hötzendorf: Architect of the Apocalypse стр.129</ref>. Поведението на Германия също саботира подкрепяната от Конрад идея за ревизия на [[Букурещки договор (1913)|Букурещкия мирен договор]].

След [[Сараевски атентат|Сараевския атентат]] Конрад се обявява за война срещу Сърбия, която става факт през август 1914 година.<ref name="zal.kbkpmv-kvh"/>