Пътешествията на Гъливер: Разлика между версии

'''„Пътешествията на Гъливер“''' ({{lang-en|Gulliver's Travels}}, пълно [[заглавие]]: ''Travels into Several Remote Nations of the World, in Four Parts. By Lemuel Gulliver, First a Surgeon, and then a Captain of several Ships'' - – ''„Пътешествия до някои далечни страни в света, в четири части. От Лемюел Гъливер, първо лекар, а после капитан на няколко кораба“'') е [[сатира|сатирическо]] произведение от ирландския писател и журналист [[Джонатан Суифт]]. Първата част на [[роман]]а -''„Гъливер в страната на лилипутите“'', е написана през [[1721]] г. За първи път книгата е публикувана през [[1726]] г., а през [[1735]] г. е публикувано второ, допълнено издание. Особено известно става и изданието на детската книга, която се състои от две части, в които Гъливер открива първо Страната на Лилипутите, а след това се озовава в Страната на Великаните, където всичко е дванадесет пъти по-голямо в сравнение с нормалния свят.

==''' Сюжет и проблематика''' ==

=== '''Част 1.''' '''Пътуване до Лилипутия''' ===

В първата част на романа, писателят отправя своя герой, корабният лекар и хирург Лемюъл Гъливер в далечната страна Лилипутия, която според него се намира на югозапад от остров Ван Димен (съвременна [[Тасмания]], на юг от [[Австралия]]). След стегнато и убедително описание на бедствието, претърпяно от героя и неговите другари, Гъливер се отпуска изнемощял на непознатия бряг и скоро заспива. Попаднал на брега на смрачаване, на развиделяване Гъливер не успява да стане, той се оказва завързан. Гъливер е попаднал в империята Лилипутия, където всичко в нея е дванадесет пъти по-малко: хора, растения, постройки. От описанието в книгата става ясно, че средният ръст на лилипутите е шест инча, тоест около петнадесет сантиметра. Така в страната на лилипутите "средния„средния англичанин"англичанин“ Лемюъл Гъливер се оказва великан с всички произтичащи от това последствия. Малките човечета го именуват веднага Човек планина. Още в същата първа глава плененият великан бива пренесен до столицата на Лилипутия и настанен да обитава наи-големия храм на страната, където той с труд може да пропълзи и да се излегне лежешком. В първата част от романа,  Лемюъл Гъливер е един безкрайно сговорчив и добродушен великан. За разлика от Херакъл на Филострат, който след като се събужда, презрително насмита дребните човечета в лъвска кожа и тръгва да ги отнесе на любимата си Евристея, героят на Суифт играе съвестно ролята на пленник и по-късно верен поданик на "всемогъщия„всемогъщия император на Лилипутия, радостта и ужасът на вселената"вселената“. Чрез договора, сключен между Гъливер и император Голбасто се регламентират отношенията между Човека планина и владетеля на Лилипутия. В анекса към този договор се посочва, че Куинбус Флестрин "ще„ще получава дневна дажба от храна и напитки, достатъчни за изхранването на 1728 наши поданици"поданици“. Както пояснява малко по-нататък разказвачът, неговият "порцион"„порцион“ бил изчислен от математиците на негово Величество, след като измерили ръста му и предполагаемия му обем.

Занимателният разказ за приключенията на Гъливер в страната на лилипутите има и друг, дълбинен смисъл. С основание се смята, че първата част на романа е и сатирата на английския политически живот. Монозина критици са склонни да твърдят, че поведението на Гъливер в тази част е алегория за участието на Суифт в политическия живот на съвременна Англия. Някои дори се заели да изброят въжетата, с които бил вързан героя на морския бряг по броя на публикациите, насочени срещу Суифт. Може би подобно тълкование е малко произволно, но е несъмнено, че в образа на кукленския императорски двор писателят визира родината си. Съвременниците на Суифт били склонни да идентифицират императора Голбасто с крал [[Джордж I]], главният адмирал Болголам - – с херцог Аргайл, а повратливият министър Флиннап- с министър-председателя на уигите [[Робърт Уолпол]]. Бягаството на обвинения в държавна измама Гъливер в съседно Блефуску се оприличава на бягството на видни торийски политик и личен приятел на Суифт Виконт Болинброк във Франция. Подобни аналогии придавали допълнителна актуалност на прочита на времето. Много по-интересна обаче е сатиричната парабула, позволяваща дворът на Лилипутия да се привиди като сатиричен образ на английската действителност от първата четвърт на XVIII в. Съперничеството и войните между Лилипутия и Блефуску лесно се идентифицират с вековните разпри между Англия и Франция, но в сатиричния план на повествованието причината за това е в спора откъм коя страна трябва да се чупи вареното яйце - – откъм тъпата или откъм острата. По такъв начин религиозните разпри (Англия е протестантска, Франция-католическа страна) са минимализирани и направени смешни. Не по-малко остроумно е показано несъщественото различие между уиги и тори на кормилото на властта. Двете партии в Лилипутия се различават по това, че едните ходят с обувки с високи токове, а другите - – с ниски токове. За да бъде добре и с двете партии, престолонаследникът носи една обувка с висок, а другата - – с нисък ток и поради това куца като ходи.

=== '''Част 2. Пътуване до Бробдингнаг''' ===

В "Пътуване„Пътуване до Бробдингнаг"Бробдингнаг“ ситуацията е огледална на първата част. Героят попада в страната на великаните, където всичко е дванадесет пъти по-голямо в сравнение с нормалния свят. И както Гъливер е единственият великан в страната на лилипутите, така той се оказва единственият лилипут<nowiki> </nowiki>в страната на великаните. Оживялото кукленско в тази част от книгата е още по-занимателно, а приключенията  на героя, носещи винаги комичен отенък  в първата част, придобиват във втората авантюрен и драматичен<nowiki> </nowiki>характер. Дребното човече, което е Гъливер, е в смъртна опасност в епизоди, чиято битова прозаичност иначе би будила само усмивка. Още докато е в дома на чифликчията, намерил го на нивата си, героят трябва да се сражава с два плъха, големи колкото кучета, които са се покатерили<nowiki> </nowiki>на леглото. По-късно, когато е в кралският дворец, Гъливер за малко не се удавя в супника на трапезата, сражава се с влетели в трапезарията оси, едва се измъква от костта, където го е затъкнало злобното джудже на<nowiki> </nowiki>краля и т.н. Това преобръщане на кукленското е интимизирано, защото е представено през погледа на главния герой, несъмнено е изключително привлекателно за малките читатели, които го възприемат в плана на лудическото, без да се стараят да вникнат в по-сериозното послание на автора. Конфликтът между различните мащаби, заложен като специфична художествена оптика в първите две части на книгата дава повод за редица<nowiki> </nowiki>не утешителни  заключения, но заслужава да се отбележи и нещо друго: чрез полета на необикновената си фантазия Суифт  дава плът на една твърде популярна и многократно разисквана през епохата на Просвещението идея- тази за “множествеността„множествеността на световете”световете“, съгласно която е възможно сред безкрайната вселена да съществуват и други светове, населени с разумни същества, макар и по-различни от земните хора.

Специфичен ефект от конфликтуването  на мащабите в страната Бробдингнаг е това, че там и най-големите красавици се струват грозни на Гъливер, тъй като порите на кожата им са големи, докато всички жени в Лилипутия му се струват хубавици поради скромните си размери. Суифт особено настоява върху отвратителната миризма на великаните, а това несъмнено е свидетелство за отвращението на писателя от човешката физиология.

=== '''Част 3. Пътуване до Лапута, Балнибарби, Лъгнаг, Глъбдъбдриб и до Япония''' ===

Третата част от книгата напомня за фантастичното пътуване на компанията около Пантагрюел в романа на Рамбле. В нея Гъливер попада на различни острови, пръснати из

океана , където става свидетел на редица прелюбопитни неща. Най-напред героят бива взет на летящия остров Лапута, който според възприетата от Рамбле идея да се злоупотребява с точни цифри представлява “пълен„пълен кръг с диаметър 7837 ярда, или около четири мили и половина, и следователно има площ десет хиляди акра. Дебелината му е триста ярда.”“

В страната Лъгнаг, която Гъливер също посещава, узнава, че сред всяко поколение се раждат и по неколцина стрълдбръги, което на местния език означава “без„без смъртници”смъртници“. По волята на съдбата тези хора са осъдени на безсмъртие. Героят въодушевено излага предимствата на този необикновен дар, но събеседниците му са на друго мнение. Дали [[Суифт]] се е вдъхновил за този микросюжет от древната легенда за Ганимед, е трудно да се съди. И неговите “безсмъртници”„безсмъртници“ са получили като любимеца на Зевс вечен живот, но не и вечна младост, а това обезсмисля рядката им привилегия. ''“По„По-покрусяваща гледка от тези безсмъртници не съм виждал; а жените бяха по-ужасни от мъжете. Освен обикновената уродливост на много дълбока старост съответно с годините те придобиват страшна мъртвешка бледност, която не се поддава на описание…”описание…“''

=== '''Част 4. Пътуване до страната на хоинъмите''' ===

Последното пътуване на вече морския капитан Лемюъл Гъливер трае малко повече от пет години (1710- – 1715) и е онасловено “Пътуване„Пътуване до страната на хоинъмите”хоинъмите“. При него изходната сюжетна ситуация е видоизменена и напомня за релациите на капитан Роджърс, когато е открил прототипа на Робинзон Крузо на безлюдния остров. Моряците от кораба на капитан Гъливер решили да станат пирати, като продадат стоката за своя сметка, и за това го оставят на някакъв непознат бряг. Това се оказва страната на хоинъмите, “говорещите„говорещите коне”коне“.

[[Суифт]] пак е използвал похвата на “преобръщането”„преобръщането“, но вече не като съпоставяне на мащаби. В тази необикновена страна разумни са говорещите коне хоинъми, а деградиралите хора, наричани яху са извършители на грубата работа. Писателят е нахвърлил колективен портрет на двете общества, а дорестият кон, с когото Гъливер се сприятелява, е негов домакин и сърдечен приятел, който му разяснява принципите на хоинъмската цивилизация.

Разказът на състоянието на съвременна Англия и Европа е сбит сатиричен преразказ за европейската цивилизация, който не дава основание за гордост. Накрая домакинът хоинъм заповядва на Гъливер да млъкне, защото “се„се наслушал на тема война”война“.

В четвъртата част на романа хрумването на писателя не е особено убедително, защото физиологията на коня влиза в противоречие с мисловността, която писателят му преписва. Днес тази част се възприема като своеобразна антиутопия, при която конете се развиват до нов стадий на разумни същества, а хората деградират до състоянието на животни. Подобна инволюция плаши [[Суифт]], защото тя е против самото съществуване на човешкия род. Самите хоинъми също не са образец на висок интелект- те имат развито стадно чувство и главната им грижа е равновесието в обществото и  грижата за потомството. В това отношение те напомнят за някои хрумвания от друга гениална антиутопия, писана триста години по-късно – - “Прекрасният„Прекрасният нов свят”свят“ на [[Олдъс Хъксли]].

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'' [фантаст. роман] превод от английски език Весела Желязкова, Цветан Стоянов; с предговор от Цветан Стоянов; Издателство: Отечество, 1976, 1980

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'', [фантаст. роман] превод от английски език Весела Желязкова, Цветан Стоянов; с предговор от Цветан Стоянов, Ил. Петър Чуклев; Златна библиотека: Избрани творби за деца и юноши; Кн. 18; Издателство: София, Нар. младеж, 1969

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'' [роман за юноши], превод от английски език Дона Гогова; Превод е направен от съкратено английско издание; Издателски данни: София, Дамян Яков, 1999 (В. Търново: Абагар ООД)

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'' [роман за юноши], превод от английски език Весела Желязкова, Цветан Стоянов; Ил. Мортен Транвил, Жан Транвил;Издателски данни: София: ПАН, 1997

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'' [роман]: В 2 кн. ; свободен превод на Ангел Каралийчев; Худож. Жил Гранвил; Издателски данни: София: Фама, 1995 (Враца, Полипринт)

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'' [фантастичен роман за юноши]; превод от английски език Весела Желязкова, Цветан Стоянов, с предговор от Цветан Стоянов; Издателски данни: Свят, 1991

''"Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“'', превод от английски език Теодора Атанасова, Боян Атанасов; Издателски данни: Изток-Запад, 2014, ISBN: 9786191523757

* [[File:Gullivers travels1939.ogg|thumb|Откъс от "Пътешествията„Пътешествията на Гъливер"Гъливер“, 1939]]''Пътешествията на Гъливер'', анимация, 1939, САЩ

== Външни препратки ==

* [http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=996&sectionID=5&sq=%D0%9F%D1%8A%D1%82%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0Пътешествията+%D0%BD%D0%B0на+%D0%93%D1%8A%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80Гъливер ''Пътешествията на Гъливер''] - – типологични съответствия

* [http://www.gutenberg.org/etext/829 ''Gulliver's Travels''] - – пълният текст на английски от [[Проект Гутенберг]]