Руска хералдика: Разлика между версии
Нова страница: „right|thumb|260px|Двуглавият орел на горната фасада на [[Кремъл.]] File:Kursk...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 08:25, 29 май 2016
Руската хералдическа традиция датира от времето на Иван III, който бил в династичен брак със София Палеологина.
Основен хералдичен знак на Русия, Руското царство и Руската империя е двуглавия орел. Взаимстван е от византийската хералдическа традиция в която се появява по време на Комнините и във връзка с т.нар. Translatio imperii. По това време се изгражда и концепцията за Трети Рим.
Двуглавият орел е утвърден за официален герб на Руската империя през 1857 г. от император Александър II - цар Освободител за България.
Двуглавият орел се появява за първи път като руски хералдически символ през 1497 г. на големия държавен печат на Великото Московско княжество. Преди това в руската хералдика били използвани главно християнски символи - Животворния кръст, Спасителят, Богородица, Георги Победоносец и други светци.
Двуглавият орел бил герб на поминалата се през 1453 г. Византийска империя. По време на понтификата на Сикст IV, на 12 ноември 1472 г. в Успенския събор в Москва е сключен династичния брак между московският владетел Иван III и София Палеологина, с което е дадена легитимация на най-големия геополитически проект на новото време. Бракът с потомката на византийските императори допринесъл за издигането на авторитета на московските князе и налагането им над останалите руски държавици. Техен внук е първия руски цар - Иван Грозни. Родителите на София били последните владетели на деспотство Морея - Тома Палеолог и Катерина Закария, признати са правоприемници на византийските владетели, респективно римски владетели от целия християнски свят по това време. Папа Сикст IV, като духовник, просто утвърдил и официализирал това.
В известен смисъл, двуглавият орел бил светската християнска зестра за Москва като анималистичен символ и се използва като официален държавен знак на Русия и столицата ѝ Москва до днес.
Двуглавият орел като много древен знак предходно бил и символ на Тертеровата династия във Второто българско царство, а от 1442 г. и на Свещената Римска Империя, която обаче от 1512 г. променила името си на Свещена Римска империя на германската нация.