Тера Мариана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Fixed typo, Fixed grammar Етикет: Редакция чрез мобилно приложение |
м Ливонски ландтаг |
||
Ред 20:
|край =
|континент =
|столица =[[Рига]]
|най-голям град =
|език =
|езици =
|неофициален-език =
|религия =[[Римокатолицизъм]]
|площ-общо =
|площ-год =
Ред 38:
|управление =
|династия =
|парламент-глава =
|парламент-глава-име =
|длъжност1 =
Line 81 ⟶ 80:
|събития6 =
|събитие-дати6 =
|законодателна власт = Ливонски ландтаг
|вид_камара =
|горна_камара =
Line 119 ⟶ 118:
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|днес_част = {{Естония}}, {{Латвия}}
|бележки =
}}
Line 131 ⟶ 130:
* Епископство Езел-Вик
* Военна администрация [[Орден на мечоносците|Ливонских мечоносци]]<span class="mw-ref" id="cxcite_ref-9" rel="dc:references" contenteditable="false" data-sourceid="cite_ref-9">[[#cite_note-9|<span class="mw-reflink-text"><nowiki>[Забележка 1]</nowiki></span>]]</span><span class="mw-ref" id="cxcite_ref-9" rel="dc:references" contenteditable="false" data-sourceid="cite_ref-9"></span>
След провелата се през 1236 битка при Сауле оцелелите мечоносци са слети с [[Тевтонски орден|Тевтонским поръчка]] под названието [[Ливонски орден|
От началото на 20-ти век названието М''аарьямаа'' ([[Естонски език|Естония]]Maarjamaa) е била използвана като поетично име или псевдоним за Естония. През 1995 г. Орденът на Кръста на Тера Мариана, държавната награда, е създаден в чест на независимостта на Естония.<ref>[http://www.president.ee/en/estonia/decorations/decorations.php?gid=119469 The Order of the Cross of Terra Mariana]. </ref>
Line 138 ⟶ 137:
=== Ливонски Кръстоносен Поход ===
{{основна|Ливонски кръстоносен поход}}
Земята на източния бряг [[Балтийско море|на Балтийско море]] е последната част от [[Европа]], която не е [[Християнизация|покръстен]]<nowiki/>а в [[Римокатолическа църква|католическата църква]].<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Culture and customs of the Baltic states|last=O'Connor|first=Kevin|authorlink=|coauthors=|year=2005|publisher=Greenwood Publishing Group|location=|isbn=0-313-33125-1|page=35|pages=|chapter=Religion|url=http://books.google.com/books?id=8Dl2i1Fkd_cC&pg=PA35&dq|quote=}}</ref> През 1193 г. [[Целестин III|папа Целестин III]] призова за [[Кръстоносен поход|крестовому екскурзия]] срещу [[Езичество|езичниците]] в [[Северна Европа]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> Този поход не е официално обявена до 1197 или 1198, а най-старите данни за кръстоносен поход се съдържат в писмо до [[Инокентий III|папа Инокентий III]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> В началото на 13-ти век германски кръстоносци от [[Готланд]] и Севернитр херцогства на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] завладяват ливонските и латвийски земи по протежение на реките [[Западна Двина|Даугава]] и [[Гауя|Гауи]]. Крепостта [[Рига]] (столицата на съвременна Латвия) е основана през 1201 г., а през 1202 г. Военния орден на [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]] е създадена по подобие на [[Тамплиери|ордена на Тамплиерите]]. През 1218 г. [[Хонорий III|папа Хонорий III]] дава на [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II Датски]] право да завладее толкова земя, колкото той би могъл в Естония. Освен това, Алберт от Рига, предводител на кръстоносците в борбата с естонците, е посетен от германския крал [[Филип Швабски]] и получава разрешение да атакува естонците на север.<ref name="CH111">{{Шаблон:Cite book|title=The Northern Crusades|last=Christiansen|first=Eric|authorlink=|coauthors=|year=1997|publisher=Penguin|location=|isbn=0-14-026653-4|pages=|url=http://books.google.com/books?id=W02ZZFqP1JcC&q}}</ref> Последните, покорени от християнството са били езелите, куронците и семигалите.
Ред 175:
== Вижте също ==
* [[Кралство Ливония]]
* [[Икшкиле
* [[Северни кръстоносни походи|Северни Кръстоносните Походи]]
{{Кръстоносни държави}}
| |||