Тера Мариана: Разлика между версии

|събития = [[Ливонски кръстоносен поход]]

|събитие-дати =[[2 февруари]] [[1207]]

'''Тера Мариана''' (Земята на [[Богородица|Мария]]) е официалното название<ref name="EA">{{Шаблон:Cite encyclopedia|year=1967|title=Terra Mariana|encyclopedia=The Encyclopedia Americana|publisher=Americana Corp|location=|id=|url=http://books.google.com/books?id=jsJWAAAAMAAJ&q=%22Terra+Mariana%22&dq}}</ref> на '''средновековна [[Ливония]]'''<ref>{{Шаблон:Цитат уеб|url=http://books.google.com/books?client=firefox-a&um=1&q=%22Medieval+Livonia%22&btnG=Search+Books|title="Medieval Livonia" - Google Search|publisher=}}</ref> или '''Стара Ливония'''<ref>[http://books.google.com/books?client=firefox-a&um=1&q=%22Old+Livonia%22&btnG=Search+Books Old Livonia @ google books].</ref> ([[Немски език{{lang-de|наAlt немски]]&#x3A;<span contenteditable="false"> </span>Alt-Livland}}, [[Естонски език{{lang-et|Естонски]] Vana-Liivimaa}}, [[Латвийски език{{lang-lt|Латвия]]&#x3A;<span contenteditable="false"> </span>Livonija}}), която се образува в резултат на ЛивонскийЛивонския кръстоносен поход на територии, включващи днешна [[Естония]] и [[Латвия]]. Тя е създадена на 2 февруари 1207,<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Latvian-Russian Relations: Documents|last=Bilmanis|first=Alfreds|authorlink=|coauthors=|year=1944|publisher=The Latvian legation|location=|isbn=|pages=|url=http://books.google.com/books?id=OoEdAAAAMAAJ&q=Terra+Mariana+1561&dq=Terra+Mariana+1561&ei=cGkaSZzgN5SmM5nCnOAI&pgis=1}}</ref> като княжество [[Свещена Римска империя|на Свещената Римска империя]]<ref>{{Шаблон:Cite book|title=The Catholic Encyclopedia|last=Herbermann|first=Charles George|authorlink=|coauthors=|year=1907|publisher=Robert Appleton Company|location=|isbn=|pages=|url=http://books.google.com/books?id=n2ocAAAAMAAJ&q=%22Terra+Mariana%22&dq=%22Terra+Mariana%22&lr=&ei=mUAXSfKjAoWcMuHQ_cQB&pgis=1}}</ref> , но губи този статут през 1215 г., когато е провъзгласена от [[Инокентий III|баща иннокентием III]] за пряко подчинена [[Свети престол|на Светия престол]].<ref>{{Шаблон:Cite book|title=The Church in Latvia|last=Bilmanis|first=Alfreds|authorlink=|coauthors=|year=1945|publisher=Drauga vēsts|location=|isbn=|pages=|url=http://books.google.com/books?id=xRYXAAAAIAAJ&q=%221215+proclaimed+it+the+Terra+Mariana,+subject+directly%22&dq=%221215+proclaimed+it+the+Terra+Mariana,+subject+directly%22&ei=RmUaSZmyHp-aMpzMifEJ&pgis=1}}</ref>

* Военна администрация на [[Орден на мечоносците|ЛивонскихЛивонските мечоносци]]<span class="mw-ref" id="cxcite_ref-9" rel="dc:references" contenteditable="false" data-sourceid="cite_ref-9">[[#cite_note-9|<span class="mw-reflink-text"><nowiki>[Забележка 1]</nowiki></span>]]</span><span class="mw-ref" id="cxcite_ref-9" rel="dc:references" contenteditable="false" data-sourceid="cite_ref-9"></span>

Земята на източния бряг [[Балтийско море|на Балтийско море]] е последната част от [[Европа]], която не е [[Християнизация|покръстен]]<nowiki/>а в [[Римокатолическа църква|католическата църква]].<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Culture and customs of the Baltic states|last=O'Connor|first=Kevin|authorlink=|coauthors=|year=2005|publisher=Greenwood Publishing Group|location=|isbn=0-313-33125-1|page=35|pages=|chapter=Religion|url=http://books.google.com/books?id=8Dl2i1Fkd_cC&pg=PA35&dq|quote=}}</ref> През 1193 г. [[Целестин III|папа Целестин III]] призова за [[Кръстоносен поход|крестовому екскурзия]] срещу [[Езичество|езичниците]] в [[Северна Европа]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> Този поход не е официално обявена до 1197 или 1198, а най-старите данни за кръстоносен поход се съдържат в писмо до [[Инокентий III|папа Инокентий III]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> В началото на 13-ти век германски кръстоносци от [[Готланд]] и СевернитрСевернитe херцогства на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] завладяват ливонските и латвийски земи по протежение на реките [[Западна Двина|Даугава]] и [[Гауя|Гауи]]. Крепостта [[Рига]] (столицата на съвременна Латвия) е основана през 1201 г., а през 1202 г. Военния орден на [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]] е създадена по подобие на [[Тамплиери|ордена на Тамплиерите]]. През 1218 г. [[Хонорий III|папа Хонорий III]] дава на [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II Датски]] право да завладее толкова земя, колкото той би могъл в Естония. Освен това, Алберт от Рига, предводител на кръстоносците в борбата с естонците, е посетен от германския крал [[Филип Швабски]] и получава разрешение да атакува естонците на север.<ref name="CH111">{{Шаблон:Cite book|title=The Northern Crusades|last=Christiansen|first=Eric|authorlink=|coauthors=|year=1997|publisher=Penguin|location=|isbn=0-14-026653-4|pages=|url=http://books.google.com/books?id=W02ZZFqP1JcC&q}}</ref> Последните, покорени от християнството са били езелите, куронците и семигалите. Тази кампания се различава от много други кръстоносни походи, защото в този случай Папата упълномощава лице, което желае да отиде в кръстоносен поход не в Светите земи, а в Ливония. Участниците в този поход носят като отличителни знаци кръста, който показа, че те са правно задължени в кръстоносен поход.<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> След успешния поход, немските и датските окупирани територии са разделена на феодални княжества от Гулиелмо Моденски.<ref name="WU"><cite class="citation web">William Urban. </cite></ref>

Разделение от [[Папски легат|папския легат]] през 1228<ref name="WU"><cite class="citation web">William Urban. </cite></ref> е компромис между църквата и [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]], въпреки че и двете фракции се ръководят от германците. В териториите им попадат местни [[Племе|племена]]: [[Балто-фински езици|говорещите фински]] [[естонци]] и ливи, и [[Балтийски езици|говорещите балтски]] латгали, селони, семигали и куронци. Средновековна Ливония се управлява с прекъсвания първо от мечоносците, след 1237 от [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] и [[Римокатолическа църква|Римокатолическата Църква]]. Към средата на 14 век, след закупуването на херцогство Естония от Кристофер II Датски, Ливонския клон контролира около от 67 000 квадратни километра от Ливония, а Църквата - около 41 000&#x20;км². Земята на ордена са разделени в около 40 райони се регулира [[фогт]]. Най-голямо землище сред църковните има Архиепископия Рига (18,000&#x20;км²), след това на Епископство Курляндия (4500&#x20;км²). Номинално ръководител на Маарьямаа както и на столицата Рига е архиепископът на Рига, намиращ се на върха на църковната йерархия.<ref>{{Шаблон:Цитат уеб|url=http://books.google.com/books?id=Ad3-xvwdjE4C&dq|title=The Latvians: A Short History|publisher=}}</ref>