Разлика между версии на „Теодор Драйзер“

м
неточно; форматиране: 2x тире-числа, заглавие-стил (ползвайки Advisor)
м (неточно; форматиране: 2x тире-числа, заглавие-стил (ползвайки Advisor))
| повлиял =
}}
| брак = Сара Уайт (1898- – 1942)<br />Хелън Ричардсън (1944- – 1945)
| деца = Сара и Джон Пол Драйзер
| подпис =
Теодор Драйзер е роден в [[Тера Хоут]], [[Индиана]] на [[27 август]] [[1871]] г. Той е девето от десет деца, а родителите му са бедни. През [[1860]]-те баща му, набожен немски емигрант-католик, се опитва да разкрие собствена мелница за вълнен плат, но тя е разрушена при пожар и семейството живее в бедност. Образованието на Драйзер е неорганизирано, семейството често се мести от градче към градче. Той напуска дома си на 16 години и работи на различни места. С помощта на свой бивш учител, постъпва в университета на Индиана и прекарва [[1889]] – [[1890]] -а година там, но напуска само след година. През целия си живот обаче Драйзер ненаситно чете.
 
== Творчество ==
През [[1892]] Драйзер започва да пише за ''[[Chicago Globe]]'', а после се премества на по-добра работа в ''[[St. Louis Globe-Democrat]]''. През [[1898]] той се жени за [[Сара Уайт]], учителка от [[Мисури (щат)|Мисури]], но бракът им е нещастен. На практика Драйзер се разделя с нея през [[1909]], но сериозно никога не търси развод. В собствения си живот Драйзер прилага принципа, че най-големият апетит на мъжа е половият – желанието за секс го кара да поддържа връзки с няколко жени наведнъж. Връзката му с [[Ивет Секей Истмън]] е описана в „'''''Dearest Wilding'''''“ („'''''Скъпият ми звяр'''''“) от самата Ивет ([[1995]]) – тя е била на 16, а Драйзер – 40 години по-възрастен, когато се срещат.
 
Като романист Драйзер дебютира със „'''''Сестра Кери'''''“— много силен разказ за възхода на младо работещо момиче до театрална звезда.''„Тя беше осемнадесет-годишна, умна, плаха и пълна с илюзиите на невежеството и младостта. Каквото и съжаление да изпълваше нейните мисли при прощаването, то в никакъв случай не беше тъга по някакви предимства, от които сега се отказваше. Поток от сълзи при прощалната целувка на майка и&#768;, леко стягане в гърлото, когато колите изтрополиха до мелницата, където баща и&#768; работеше през деня, жалостива въздишка, докато познатите зелени околности на селото преминаваха пред очите и&#768; – и нишките, свързващи я така леко към моминството и дома бяха невъзстановимо прекъснати“''. (по изданието от 1981)
След смъртта на жена си през [[1942]], Драйзер се жени за братовчедка си [[Хелън Ричардсън]], която живее с него от [[1919]]. Драйзер умира в [[Холивуд]], [[Калифорния]], на [[28 декември]] [[1945]] г. В последните месеци от живота си, Драйзер става член на Комунистическата партия. През [[1920-те|20-те години]] пътува до [[Русия]] и обрисува преживяванията си в „'''''Русия през погледа на Драйзер'''''“ (1928). По време на управлението на [[Джон Едгар Хувър]] като директор на [[ФБР]] (1924 – 1972), Драйзер е смятан за опасен за сигурността елемент и ФБР води досие за него.
 
Подобно на много интелектуалци от [[1930-те|30-те]] ([[Ърнест Хемингуей]], [[Джон Дос Пасос]] и др.), Драйзер отива в [[Испания]] по време на гражданската война като защитник на социалистическоторепубликанското правителство. Само малък брой писатели от онова време поддържат Франко – [[Джордж Сантаяна]] и [[Езра Паунд]] са сред най-прочутите франкисти.
 
== Другите за него ==