Глаголица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Glagolica.png|thumb|320px|Глаголицата]]
 
'''Глаго̀лицата''' е първата славянска [[азбука]]. Създадена е от [[Константин-Кирил Философ|Константин Философ- св.Кирил]] около [[855]]  г. за превод на богослужебните книги от гръцки на [[славянски език]].
 
Названието ''глаголица'' идва от думата ''глаголъ'', означаваща ''„дума“'' (такова е и названието на буквата ''Г''). Тъй като ''глаголати'' означава ''говоря'', глаголицата поетично е наричана ''„знаците, които говорят“''. Названието ѝ е възникнало късно в [[Хърватско]], като има основания да се предполага, че старото название на глаголицата е било ''кирилица'', по името на нейния създател Константин-Кирил Философ -св. Кирил.
 
Названието на азбуката на чешки е ''hlaholice'', на словашки — ''hlaholika'', на полски — ''głagolica'', на руски — ''глаголица'', на хърватски — ''glagoljica''.
 
С глаголица са били написани първите славянски преводи на богослужебни книги, с които [[Кирил|св.Кирил]] и св. [[Методий]] и техните ученици са разпространявали [[християнство]]то във [[Великоморавия]] и [[Панония]] през [[9 век|IX век]].
 
На глаголица са били написани и първите славянски оригинални произведения. Този ранен период се отразява например от [[Киевски листове|Киевските листове]], в които се откриват фонетични промени и думи, характерни за езика на западните славяни.
Ред 14:
[[Картинка:Bascanska ploca.jpg|мини|300px|Башчанската плоча (11 век) — един от най-старите запазени глаголически текстове]]
 
През [[865]] г. Константин Филокоф - [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и брат му [[Методий]] са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят западните [[славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин Философ-Кирил създал една нова [[азбука]] — глаголицата. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Константин Философ-Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ-Кирил и Методий.
 
През септември [[885]] година папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Светополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин Философ-Кирил и Методий са били принудени да избягат в [[България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена от [[Климент Охридски]] в края на [[9 век|IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
 
Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝ е частично възстановено през [[10 век|X век]] и [[11 век|XI век]].
Ред 42:
Доказателствата, че глаголицата е първото славянско писмо, могат да се обобщят по следния начин:
 
# Следите от глаголическа писмена дейност в [[Моравия]] и [[Панония]]. В ранни глаголически ръкописи и в текстове, преписи на старинни произведения, се срещат думи и форми, които са явни следи от дейността на св.светите светии [[Кирил и Методий]] в западнославянските говорни области.
# Глаголицата е оригинална азбука. Нейният създател е бил добре подготвен „граматик“, който е познавал отлично византийската писменост, но същевременно е имал познания за различни други графични системи. Писмената система, която е успял да създаде, почива на добре премислена езикова организация.
# „Сказание за буквите“ на [[Черноризец Храбър]] свидетелства, че първата славянска азбука е била създадена от [[Константин-Кирил Философ|Константин Философ-Кирил]] . Списъкът на буквите в това произведение, който може да се възстанови по архаични по текст преписи, съвпада в състава си с най-ранните абецедари (списъци на букви) – Преславския, Мюнхенския, Парижкия Abecenarium Bulgaricum, както и със запазените старобългарски творби с азбучен акростих.
# В глаголицата могат да се проследят звукови особености, някои от които се срещат в т. нар. [[Рупски говори|рупски български говори]].
# Практиката при [[Палимпсест | палимпсестите]] е била да се използват глаголически оригинали, върху които се е писало на кирилица, а не обратното.