Марица (община): Разлика между версии

Обхваща 19 села - – Труд, Маноле, Рогош, Граф Игнатиево, Строево, Скутаре, Царацово, Войводиново, Радиново, Костиево, Бенковски, Войсил, Манолско Конаре, Ясно поле, Динк, Желязно, Трилистник, Калековец, Крислово. По характера на населените места, от които е съставена, селищната мрежа е еднотипна. По брой на населението е на 5-то място в Пловдивска област.

Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 83,71% от площта йѝ. Почвите са представени предимно от алувиални, ливадни и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание температурната сума за вегетационния период от 4400°С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури традиционни за Тракийската низина.

Най-голямото поземлено богатство на общината са земеделските земи, които заемат 81% от площта йѝ. Почвите са представени предимно от алувиален, ливаден и алувиално-ливаден тип. Тяхната комбинация в съчетание с температурната сума за вегетационния период от 4400º С позволява на тези терени да се отглеждат високодобивни, топлолюбиви земеделски култури, традиционни за Тракийската низина. Земеделските земи са обработваеми (ниви, ливади, овощни градини, малко лозя и др.) и необработваеми (мери, пасища, дерета и оврази). Малка част от обработваемите земи са некачествени и непригодни за земеделски нужди (песъчливи образувания и преовлажнени терени- резултат от природни явления; засолени почви - – резултат от неправилна обработка на земята). Плодородието на почвите и големият дял на земеделските обработваеми земи определят предимно селскостопанския характер на поминъка в общината.

Горите и горските територии са слабо представени в Община „Марица”„Марица“ (около 1,8 % от общата територия). По предназначението си горите са: защитни, рекреационни, за дивечопроизводство и ловуване и горски земи - – поляни и храсталаци. Разпространени са по поречието на реките, покрай населените места и стопанските обекти, покрай пътищата и в изолирани случаи - – островно сред обработваемите земи.

Гори за дърводобив няма. Интерес представляват горите по поречието на река Марица и по поречията и устията на реките Стряма, Потока, Пясъчник, и при с. Труд - – рекреационни и за ловуване.

Водните ресурси са представени от повърхностните и подземните води, които имат различно широко приложение. В землището на с. Войводиново има регистрирани два сондажа за минерална вода, която лабораторно е определена като "трапезна"„трапезна“.

Повърхностните води - – реки, речни течения, открити водни площи и канализационната напоителна система, заемат 5,46% от територията на общината. Реките, преминаващи през Община "Марица"„Марица“ са р. Марица, р. Стряма, р. Потока, р. Пясъчник. Те имат обширни водосборни басейни извън общината и по-ограничени водосбори в общината. Други открити водни площи са предимно язовирните системи при селата Труд, Граф Игнатиево и Войводиново, и някой малки стопански язовири, разпръснати по цялата територия на общината - – естествено свързани с каналите от ННС и ВКМ, подхранвани от язовирите Пясъчник, Домлян и речните течения. Повърхностните водни площи, освен за общото си предназначение се ползват за напояване, рибовъдство и са традиционни естествени развъдници на водолюбиви птици и животни.

Tериторията на Община „Марица”„Марица“ представлява типична агроценоза и не е особено подходяща за събиране на диворастящи билки, с изключение на тези от плевелен тип. Представени са видове от семействата: Кленови; Лаваницови; Сенникоцветни; Змиярникови; Аралиеви; Вълчеябълкови; Сложноцветни; Брезови; Грапаволистни; Кръстоцветни; Бъзови; Карамфилови; Целастрови; Лободови; Поветицови; Дрянови; Тиквови; Кукувичопреждови; Хвощови; Млечкови; Бобови; Тинтявови; Здравецови; Халорагови; Конкокестенови; Звъникови; Дзукови; Устаноцветни; Воднолещови; Кремови; Блатиеви; Слезови; Маслинови: Макови; Живовлекови; Лападови; Тученицови; Игликови; Лютикови; Резедови; Розоцветни; Брошови; Върбови; Живеничеви; Картофови; Папурови; Брястови; Върбинкови; Чифтолистникови;

На територията на общината има "защитени„защитени територии"територии“. Сега почти цялата и територия е усвоена за селскостопанска дейност. От някогашните гори (цяр, кафяв габър, полски ясен и полски бряст) са запазени малки групи и единични екземпляри. Интерес представлява малка гора от дъб в с. Маноле (някогашен център за семенен материал) Влажните зони около язовирната система Труд – Войводиново са сборно място преди отлитане на юг за Черния щъркел.

Най-големите предприятия са изградени на “зелена„зелена поляна”поляна“. Оформени са 4 промишлени зони:

Селското стопанство в Община „Марица”„Марица“ е структуроопределящ сектор в общинската икономика. Представено е от земеделие и животновъдство, за които има изключително благоприятни природни и агротехнически условия за развитие.

Общата площ на земите по &4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ е 27 дка, разположени в землищата на селата Бенковски - – 1,2 ха, Граф Игнатиево - – 0,1 ха, Радиново - – 0,8 ха, Рогош - – 0,1 ха, Трилистник - – 0,4 ха и Царацово - – 0,1 ха.

Като административна единица Община "Марица"„Марица“ е млада община, но историческите корени на селищата са дълбоко в древността. Те са били населени още през неолита и халколита. Според един от най-ревностните изследователи на най-старата история на Пловдивския край Петър Детев, нашите далечни предшественици били добри земеделци и скотовъди, занима­вали се с лов и риболов. Доказателство за това са и намерените предмети при разкопките на праисторическото селище при с.Труд, възникнало още през V-то хи­лядолетие пр. н. е.

Северозападно от селото в м. Балджийката има некропол от осем тракийски могили. В края на петдесетте години на миналия век в м. Бончови храсти бяха разкрити останки от тракийско светилище и 14 оброчни плочки на Тракийския Херос и Аполон. Според Лили Ботушарова, те били произведени от мес­тни тракийски каменоделци през II и III век след Христа и предоставят интерес­на информация за бита и културата на дребните траки.

В съседното село Строево се намират пет надгробни могили. Две от тях са известни като Змей могили. Константин Иречек предполага, че пътят от Филипопол за Хисаря е минавал през селото. Значително антично селище е съществувало и западно от селото, в близост до т. н. Голяма могила, която в края на XIX век била разкопана и ограбена от иманяри. Вероятно оттук е и част от висок мрамо­рен релеф на мъж в естествена големина, който сега се пази в Пловдивския археологически музей. Изключително интересни тайни крият и земите около Скутаре. Оттам е една миниатюрна бронзова статуетка на тракийския бог Зевс Збелитиурд, твърде рядко срещан в земите на Тракия. Подобен релеф преди много години бил открит насред Рим на Ексвилинския хълм, където по традиция чуждестранни­те легионери в римската армия, сред които имало и много траки, имали собствени светилища, посветени на техните върховни божества. Релефът представлява Зевс Збелитиурд с брада и дълга коса, гол и прав. В дясната си ръка той държи дъ­лъг жезъл, а в лявата - – триъгълна набраздена мълния. Мраморният релеф сега се пази в Капитолийския музей В Рим. Същият този толкова рядко срещан Зевс Збе­литиурд ни гледа и от изключително ценната за тракологията бронзова стату­етка, висока едва петнадесетина сантиметра, която била намерена през 1923 го­дина В оризищата на Скутаре. Статуетката, която сега се пази в Пловдивския археологически музей, представя в доста необичайна светлина гръмовержеца и Властелин на Вселената, изваян като млад мъж с красиво хармонично тяло.

От района на Скутаре е и мраморната пътна колона, отбелязваща трасето на най-важния път, пресичащ Тракия и свързващ Филипопол с Константинопол. От гръцкия надпис се разбира, че въпросната милиарна колона била издигната в околностите на Филипопол по време на римския император Гордиан III (238- – 244), когато наместник на Тракия бил Помпоний Магиан. На същата тази колона Филипопол е обозначен като „най-блестящата метрополия на римската провинция Тракия".

Запазени са спомени за отминалите векове - – предания за Султан Мурад и наследника му Баязид, за дядо Манол, чийто дух витае в село Маноле, за майстор Трифон от Калековец, за съратника на Апостола - – Дядо Иван Абаджията от с. Царацово.