Мъркюри (програма): Разлика между версии

<tr><th colspan="3" align="center" bgcolor="silver"> '''КОСМИЧЕСКАКосмическа ПРОГРАМАпрограма Мъркюри МЪРКЮРИ(МЕРКУРИЙМеркурий)''' </th></tr>

<tr><td>'''Продължителност'''</td><td> [[1958]] - – [[1963]] </td></tr>

„'''Мъркюри'''“ (на [[английски]]: ''{{lang-en|Mercury''}}, на [[български]]: ''Меркурий'') е първата американска програма за пилотирани космически полети. Провежда се от [[1958]] до [[1963]] г. Името на програмата идва от римския бог [[Меркурий (митология)|Меркурий]], който често е символ на скорост. [[Меркурий (планета)|Меркурий]] е и името на планета от [[Слънчевата система]], която се движи и най-бързо от всички планети и е най-близо до [[Слънце]]то. Това име получават и [[космически кораб|космическите кораби]] на [[САЩ]] - – първо поколение, използвани в програмата.

На [[7 октомври]] [[1958]] г. Директорът на [[НАСА]] Томас Глинън (на [[английски]]: ''Thomas Keith Glennan''). Обявява началото на "Проект„Проект Меркурий"Меркурий“ (на [[английски]]: ''Project Mercury''). Програмата предвижда извеждане на пилотиран от човек [[космически кораб]] на ниска околоземна орбита. На [[17 декември]] с. г. Глинън обявява публично целите на програмата. На [[29 декември]] с. г. [[North American Aviation|Норт Американ авиейшън]] става първия изпълнител по програмата, като получава от [[НАСА]] договор за строителството на ракетата [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо I]], използвана в началните етапи на програмата. През м. януари [[1959]] г. [[Дъглас Еъркрафт]] печели договор за строителството на космическия кораб. През м. [[юни]] с. г. е взето решение за използването на [[Атлас (ракета)|Атлас D]] като основна ракета - – носител в програмата. Първия космически кораб е построен от [[Дъглас Еъркрафт]] през м. [[октомври]] [[1959]] г. На [[12 февруари]] [[1960]] г. Кристофър Крафт (на [[английски]]: ''Christopher Columbus Kraft'') е назначен за координатор на програмата ''Мъркюри''. Стойността и възлиза на 1,5 млрд. [[щатски долар|долара]].

* Анализ на интерфейса "човек„човек – - машина"машина“ и опити за ръчно управление на подобен летателен апарат

Като първа космическа програма, Мъркюри е много натоварена и широкообхватна. Предвидени са много наземни тестове, а също така и полетни изпитания. За разлика от първата съветска пилотирана програма [[Восток]], която е строго секретна, Мъркюри получава широка гластност и полетите и са предавани по телевизията. По тази причина [[НАСА]] се стреми към максимална сигурност. Програмата включва безпилотни (автоматични) и непилотирани (на борда на космическите кораби има маймуни, които са обучени на елементарни команди, за де се изясни до каква степен е възможен контрол на поведението и реакциите при нулева гравитация) [[суборбитален космически полет|суборбитални]] и орбитални космически полети. Планирани са многодневни космически полети, както и полет на жена - – [[астронавт]]. Управлението на космическите кораби се осъществява автоматично и на ръчен режим.

В програмата Мъркюри са използвани три типа ракети - – носители, [[макет]]и на космическия кораб и [[космически кораб]] в различни модификации, за отделните мисии.

* [[Литъл Джо (ракета)|Литъл Джо I]] - – твърдогоривен носител на [[Система за аварийно спасяване|САС]];

* [[Редстоун (ракета)|Редстоун]] - – тристепенен носител за [[суборбитален космически полет]];

* [[Атлас (ракета)|Атлас D]] - – тристепенен течногоривен носител за орбитални космически полети.

* [[Макет]] на космическия кораб&nbsp;— – при някои от тестовети и изпитателните полети е използван макет на космическия кораб с цел намаляване на разходите и опростяване на конструкцията;

* [[Космически кораб]] Мъркюри&nbsp;— – едноместен, орбитален пилотиран кораб, изпълнен по схема "капсула"„капсула“. Използвания при строежа материал е [[Титан (елемент)|титан]] - – [[никел]]ова сплав. Обема на кабината е 1,7 м3. Атмосферата — – чист [[кислород]] с налягане 1/3 от нормалното атмосферно. В кабината има 120 превключвателя: 55 електрически, 30 предохранителни и 35 механични. Ръчното управление се извършва с джойстик за дясната ръка на [[пилот]]а. Визуалния обзор се осъществява от илюминатора на люка и широкоъгълен [[перископ]]. За основен принцип на кацане е избран приводняването. Първо на височина 6,4 км. над водната повърхност се отваря спирачен парашут за първоначално намаляване на скоростта. Големия основен парашут се отваря на 3 км. височина, което допълнително забавя космически кораб в подготовката за кацане. Точно преди да се удари корабът във водата се напомпва авариен гумен пояс, разположен зад топлинния щит, за да се намали силата на удара. След приводняването се напомпват въздушни балони, за да се запази капсула изправена във водата и се освобождават парашутите. След това спасителен [[хеликоптер]] евакуира капсулата. Системата на приводняване е много рационална, защото се избягва монтиране на специални двигатели за меко кацане и катапултни кресла за [[астронавт]]ите. Това решение понижава цената на кораба, опростява конструкцията, намалява теглото и увеличава полезния товар. Системата остава традиционна за [[космически кораб|космическите кораби]] на [[САЩ]] до появата на [[космическата совалка]].

Шест пилотирани мисии са контролирани от Центъра за управление на Мъркюри, разположен близо до площадката за изстрелване. За да се проследяват пилотираните мисии на орбита е построена мрежа от радиостанции около екватора. Две други мрежи за проследяване вече съществуват, но те се оказват добри за безпилотни мисии, но неподходящи за пилотирани космически полети. Тези полети изискват включването на няколко големи телескопа и много малки радиостанции в точки, през които корабът ще премине по пътя си. Безпилотните мисии се нуждаят от един и същи вид радиостанции в значително по-малък брой. Тези разлики принуждават [[НАСА]] да изгради независима мрежа за пилотираните си полети. Освен в [[САЩ]] станции за проследяване са построени в [[Австралия]] и [[Африка]], а има и доста мобилни, на кораби в океаните около [[екватор]]а. Всички те са свързани в глобална мрежа за засичане и проследяване, която води космическия кораб от старта до приводняването. По този начин данните за параметрите на мисията пристигат в Центъра за управление в реално време - – отлично постижение за началото на 60 - – те години на 20 - – ти век.

* Възраст - – до 40 години;

* Ръст - – под 180 см.;

* Тегло - – под 75 кг.;

* Физическо състояние - – безупречно (установено с повече от 90 прегледа, изследвания и тестове);

* Образование - – [[бакалавър]]ска степен по технически науки;

* Квалификация - – [[пилот]] на реактивен самолет;

* Специално образование - – завършено обучение в школа за [[тест пилот]]и;

* Летателен опит - – не по-малко от 1500 полетни часа.

|[[Суборбитален космически полет]], височина 153 км. Изстрелян е [[макет]] на кораба "Мъркюри"„Мъркюри“ за изпитване на топлинния му щит.

|Балистичен полет. Старт без ракета-носител, изпитания на [[Система за аварийно спасяване|системата за аварийно спасяване (САС)]].

|Първи полет на Мъркюри-Атлас. На 59 секунда, на височина 9,1 км. става разрушаване на ракетата-носител<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA1 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details</ref>.

| align="center" | [[Мъркюри-Редстоун 1|Мъркюри-Редстоун 1 (MR-1)]]

|Опит за изстрелване по суборбитална траектория. "4„4-инчов старт"старт“ (10 см). Корабът е изстрелян като "„[[Мъркюри 1А|Мъркюри-Редстоун 1A (MR-1A)]]"“<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR1 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]], достигната скорост около 8 000 км/час. За времето на полета е достига височина 210 км., на разстояние 375 км.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR1A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]], в капсулата се намира 17-килограмовото [[шимпанзе]] [[Хам (шимпанзе)|Хам]]. Достигната е скорост около 9 400 км/час. За времето на полета достига височина 250 км., на разстояние 670 км.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR2 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]], скорост около 21 000 км/час. За времето на полета се достига височина 185 км., на разстояние 2 300 км.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA2 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|[[Суборбитален космически полет]] с добавени ускорители (Booster Development - – разработване на ускорители), скорост - – 8 200 км/час. За 8 минути и 23 секунди достига височина около 180 км., на разстояние около 500 км.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCRBD NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|40 секунди след старта, на височина 5 км. се задейства [[Система за аварийно спасяване|системата за аварийно спасяване (САС)]], изстрелвайки капсулата на височина 7 км. С помощта на парашутите капсулата се приземява на разстояние 1,8 км. от старта. Капсулата след ремонт е монтирана на [[Мъркюри-Атлас 4|МА-4]].<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCA3 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

| align="center" | 1141,0

|Първи пилотиран [[суборбитален космически полет]] на [[астронавт]]а [[Алън Шепърд]]. Скорост - – 8340 км/час. За времето на полета е достигната височина 187,5 км., на разстояние 488 км.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR3 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Втори пилотиран [[суборбитален космически полет]] на [[астронавт]]а [[Върджил Грисъм]]. Скорост - – 8 270 км/час. За 15 минути и 37 секунди е достигната височина 189 км., на разстояние 483 км.<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=MERCR4 NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Първи орбитален непилотиран полет<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=1961-025A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Втори орбитален полет, изстреляно е 17-килограмовото [[шимпанзе]] [[Енос (шимпанзе)|Енос]]. Заради проблем (теч на гориво) в орбита полетът е съкратен от 3 на 2 обиколки. Приземяването е успешно<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=1961-033A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Първи пилотиран орбитален полет —– [[астронавт]] [[Джон Глен]], 3 обиколки за 4 часа 55 минути<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=1962-003A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Втори пилотиран орбитален полет —– [[астронавт]] [[Скот Карпентър]], 3 обиколки за 4 часа 56 минути<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=1962-019A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Трети пилотиран орбитален полет —– [[астронавт]] [[Уолтър Шира]], 6 обиколки за 9 часа 13 минути<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=1962-052A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

|Четвърти пилотиран орбитален полет —– [[астронавт]] [[Гордън Купър]], 22 обиколки за полета<ref>[http://nssdc.gsfc.nasa.gov/nmc/spacecraftDisplay.do?id=1963-015A NASA - – NSSDC - – Spacecraft - – Details]</ref>.

=== Отменени мисии по програмата ===

| 1 юли 1959<ref>{{cite web|url=http://history.nasa.gov/SP-4001/p2a.htm |title=Project Mercury - – A Chronology. Part 2 (A) |publisher=History.nasa.gov |date= |accessdate=2012-05-24}}</ref>

| Изпитания на капсулата на натоварване.<ref>{{cite web|url=http://www.astronautix.com/flights/merr2mj2.htm |title=Mercury-Jupiter 2 (MJ-2) |publisher=Astronautix.com |date= |accessdate=2012-05-24}}</ref>

| август 1961<ref>{{cite book|title=Deke! U.S. Manned Space: From Mercury to the Shuttle|last1=Slayton|first1=Donald K. "Deke"„Deke“ |last2=Cassutt|first2=Michael|authorlink2=Michael Cassutt|year=1994|edition=1st|publisher=[[Forge Books|Forge]] ([[St. Martin's Press]])|location=[[Ню Йорк]]|isbn=0-312-85503-6|oclc=29845663|pages=104}}</ref>

| юли 1961<ref>{{cite book|title=Deke! U.S. Manned Space: From Mercury to the Shuttle|last1=Slayton|first1=Donald K. "Deke"„Deke“ |last2=Cassutt|first2=Michael|authorlink2=Michael Cassutt|year=1994|edition=1st|publisher=[[Forge Books|Forge]] ([[St. Martin's Press]])|location=[[Ню Йорк]]|isbn=0-312-85503-6|oclc=29845663|pages=101}}</ref>

| [[Мъркюри 3|MR-3]] - – Freedom 7

| [[Мъркюри 4|MR-4]] - – Liberty Bell 7

| [[Мъркюри 6|MA-6]] - – Friendship 7

| [[Джон Глен]]

| [[Мъркюри 7|MA-7]] - – Aurora 7

| [[Мъркюри 8|MA-8]] - – Sigma 7

| [[Мъркюри 9|MA-9]] - – Faith 7

Първата американска програма за пилотирани космически полети е изпълнена успешно за четири години и осем месеца. През това време са осъществени шест пилотирани полета. Проектът осъществява още четири непилотирани полета (с [[макак]] и [[шимпанзе]] на борда) и шестнадесет автоматични изстрелвания. Установено е, че човешкия организъм може да функционира без да се появи спад в нормалните му функции при полет в безтегловност до 34 часа. Потвърдено е, че човек може да пилотира летателен апарат в условията на нулева гравитация. [[НАСА]] натрупва опит в планирането на мисии и експлоатацията на космически летателни апарати. Общо за цялото времетраене на програмата са осъществени двадесет и шест полета. Не всички заложени параметри в програмата са изпълнени. Многодневните полети са отложени за започващата програма [[Джемини (космическа програма)|Джемини]] - – космически кораби от второ поколение. Полетът на американка в космоса също е анулиран и става факт почти четвърт век по-късно. Като цяло, програмата Мъркюри е голям успех за [[НАСА]] и осигурява сериозно финансиране за следващите космически проекти.<ref>[http://www-pao.ksc.nasa.gov/history/mercury/mercury.htm Проект Мъркюри] на сайта на НАСА.</ref>

* "Project„Project Mercury - – A Chronology. Part 2 (A)"“. History.nasa.gov. Retrieved 2012-05-24.

* "Mercury„Mercury-Jupiter 2 (MJ-2)"“. Astronautix.com. Retrieved 2012-05-24.

* „Project "Project Mercury"Mercury“. U.S Centennial of flight commission.