Земята на източния бряг [[Балтийско море|на Балтийско море]] е последната част от [[Европа]], която не е [[Християнизация|покръстен]]<nowiki/>а в [[Римокатолическа църква|католическата църква]].<ref>{{Шаблон:Cite book|title=Culture and customs of the Baltic states|last=O'Connor|first=Kevin|authorlink=|coauthors=|year=2005|publisher=Greenwood Publishing Group|location=|isbn=0-313-33125-1|page=35|pages=|chapter=Religion|url=http://books.google.com/books?id=8Dl2i1Fkd_cC&pg=PA35&dq|quote=}}</ref> През 1193 г. [[Целестин III|папа Целестин III]] призова за [[Кръстоносен поход|крестовому екскурзия]] срещу [[Езичество|езичниците]] в [[Северна Европа]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> Този поход не е официално обявена до 1197 или 1198, а най-старите данни за кръстоносен поход се съдържат в писмо до [[Инокентий III|папа Инокентий III]].<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> В началото на 13-ти век германски кръстоносци от [[Готланд]] и Севернитe херцогства на [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]] завладяват ливонските и латвийски земи по протежение на реките [[Западна Двина|Даугава]] и [[Гауя]]. Крепостта [[Рига]] (столицата на съвременна Латвия) е основана през 1201 г., а през 1202 г. Военния орден на [[Орден на мечоносците|Ливонските мечоносци]] е създадена по подобие на [[Тамплиери|ордена на Тамплиерите]]. През 1218 г. [[Хонорий III|папа Хонорий III]] дава на [[Валдемар II (Дания)|Валдемар II Датски]] право да завладее толкова земя, колкото той би могъл в Естония. Освен това, Алберт от Рига, предводител на кръстоносците в борбата с естонците, е посетен от германския крал [[Филип Швабски]] и получава разрешение да атакува естонците на север.<ref name="CH111">{{Шаблон:Cite book|title=The Northern Crusades|last=Christiansen|first=Eric|authorlink=|coauthors=|year=1997|publisher=Penguin|location=|isbn=0-14-026653-4|pages=|url=http://books.google.com/books?id=W02ZZFqP1JcC&q}}</ref> Последните, покорени от християнството са били езелите, куронците и семигалите. Тази кампания се различава от много други кръстоносни походи, защото в този случай Папата упълномощава лице, което желае да отиде в кръстоносен поход не в Светите земи, а в Ливония. Участниците в този поход носят като отличителни знаци кръста, който показа, че те са правно задължени в кръстоносен поход.<ref name="Brundage, James pp. 1-9">Brundage, James. </ref> След успешния поход, немските и датските окупирани територии са разделена на феодални княжества от Гулиелмо Моденски.<ref name="WU"><cite class="citation web">William Urban. </cite></ref>
